Кристияна Вълчева напуснала дома си преди осем години, за да работи като медицинска сестра в детската болница „Ал Фатех” в Бенгази, пише Барбара Таормина от интернет изданието Таунонлайн. Вълчева прекара седем от тези осем години в затвор, където бе изолирана, измъчвана и осъдена на смърт.
В историята - която лесно може да бъде взета за сюжет на роман на Франц Кафка, Вълчева заедно с още четири медицински сестри от България и палестински лекар, бяха намерени за виновни за заразяване със СПИН на 426 деца в болницата.
Протестният глас на международната общност по случая накара либийския Върховен съд да отхвърли първоначалната смъртна присъда. Новата присъда се очаква на 19 декември.
В новия документален филм "Инжекция" на независимия режисьор Мики Грант Вълчева описва как полицията и правителствени следователи са горели кожата й по време на мъчения с електрически ток. Тя прави самопризнания, за да спре болката, но по-късно се отрече от тях.
"Страхувах се от полицията, когато направих признанието си за първи път. След това се страхувах, че на моето семейство ще кажат, че съм убиец. Но разбрах, че те ще ме убият така или иначе”, казва Вълчева в интервю от килията си в Триполи.
Наблюдаването на процеса през последните дни от организации за защита на човешките права и от малка група международни медии настройва Вълчева по-оптимистично, че тя и другите ще бъдат оневинени. "Искам свободата си", казва Вълчева и очите й се пълнят със сълзи.
В статията си Барбара Таормина се спира подробно на развитието на процеса срещу българските медици и палестинския лекар, като обръща внимание и на отношенията между САЩ и Либия.
В статията е включено и интервю с Ричард Робъртс, който е носител на Нобеловата награда за медицина през 1993 година. Барбара Таормина описва неговите усилия му да ангажира международната научна общност със случая.
Интернет изданието Таунонлайн публикува и отворено писмо до либийския ръководител Муамар Кадафи от 114 Нобелови лауреати в защита на българските медицински сестри и палестинския лекар. /БТА/
