Президентът на Колумбия Хуан Мануел Сантос е тазгодишният носител на Нобеловата награда за мир за усилията си по прекратяване на над 50-годишната гражданска война в страната с бунтовническата група ФАРК.
Норвежкият нобелов комитет посочва в свое изявление, че наградата на Сантос е и признание за колумбийския народ, който „запази надеждата си за мир", както и за всички други, допринесли за мирния процес. Наградата отдава почит и на всички над 220 000 души, загинали в конфликта, посочиха още от комитета.
Носители на Нобеловата награда за мир в последните десетилетия
Отличието за колумбийския лидер и мирния процес идва, след като на референдум колумбийските избиратели отхвърлиха историческото мирно споразумение, постигнато между правителството и ФАРК след продължили почти четири години преговори.
Въпреки това от Нобеловия комитет предупредиха, че не е изключено мирът в Колумбия да бъде прекратен заради резултатите от вота.
„Изходът от вота не беше това, което искаше президентът Сантос - малко мнозинство от 13-те млн. колумбийци, които дадоха гласа си, казаха „не" на споразумението. Този резултат създава голяма несигурност за бъдещето на Колумбия. Има реална опасност мирният процес да бъде прекратен и гражданската война да се разпали отново. Това прави още по-важно партиите, ръководени от Сантос и лидера на бунтовниците от ФАРК Родриго Лондоньо, да продължат да спазват примирието", заявиха от комитета в съобщение.
Гражданската война в Колумбия е един от най-дълго продължилите граждански конфликти на нашето време и е единственият продължаващ въоръжен конфликт в Америка. Норвежкият нобелов комитет се надява, че въпреки отхвърлянето на мирното споразумение на референдума, Сантос е успял да приближи конфликта до мирно решение, се казва още в съобщението.
Най-малките машини донесоха Нобелова награда за химия на трима учени
В края на септември Сантос и Лондоньо подписаха споразумение от 297 страници на тържествена церемония в град Картахена. Водачът на ФАРК поиска за пръв път прошка от жертвите на конфликта, който от половин век разкъсва страната и чиято жертва станаха стотици хиляди - убити или изчезнали. От своя страна президентът Сантос приветства с добре дошли в демокрацията бунтовниците от ФАРК.
Няколко дни по-късно се състоя референдумът, на който избирателите, макар и с много малко мнозинство, отхвърлиха споразумението.
Като президент 65-годишният Сантос промени значително позицията си спрямо ФАРК. Като министър на отбраната в периода 2006-2009 г. той поведе мащабна офанзива срещу групата, но промени политиката си след поемането на поста на държавен глава през 2010 г.
Източник: БГНЕС
