98541
Нобеловият лауреат за мир Кофи Анан почина на 80 години
Бившият генерален секретар на ООН Кофи Анан, лауреат на Нобелова награда за мир, почина в събота на 80-годишна възраст, след като бе станал звезда на световната дипломация през десетте години, прекарани на най-високия пост в ООН.
"Семейство Анан и Фондация "Кофи Анан" съобщават с огромна скръб, че бившият генерален секретар на ООН и лауреат на Нобелова награда за мир Кофи Анан почина в мир в събота, 18 август, след кратко заболяване", информира фондацията му в комюнике, разпространено в Женева.
Сегашният генерален секретар на ООН Антониу Гутериш отдаде почит пред паметта на своя предшественик, когото нарече "сила, насочвала към доброто".
Дипломат от кариерата, по време на двата си мандата - от 1997 до 2007 г., Кофи Анан дава принос за по-осезаемо присъствие на ООН на международната сцена.
Първи генерален секретар с произход от Субсахарска Африка, ганаецът ръководи организацията в тревожни времена, белязани от войната в Ирак; върху постиженията му обаче хвърлят сянка обвинения в корупция, свързани с аферата "петрол срещу храни".
При все това Анан напуска ООН като един от най-популярните й ръководители. Съвместно с организацията, която ръководи, е удостоен през 2001 г. с Нобеловата награда за мир "заради усилията да се постигне един по-организиран и по-мирен свят".
"Опитах се да поставя човека в центъра на всичко, предприемано от нас - от превенцията на конфликти до развитието и човешките права", заявява той, приемайки Нобеловата награда в Осло.
С изключение на неколкогодишната работа като директор на туризма в Гана Анан посвещава на ООН четирийсет години от професионалната си дейност. И става първият генерален секретар, дошъл от средите на самата организация.
Отначало управлява човешките ресурси на ООН, после отговаря за бюджетните въпроси, след това - от 1993 г., поема операциите по поддържане на мира, а четири години по-късно оглавява цялата организация.
Докато е начело на департамента за мироопазващи операции, ООН преживява два от най-мрачните епизоди в историята си - геноцида в Руанда и войната в Босна. През 1994 г. сините каски се изтеглят от Руанда, затънала в хаос и междуетническо насилие. А година по-късно ООН не успява да попречи на сръбските сили да избият хиляди мюсюлмани в Сребреница, Босна.
Тези провали, пише в своята автобиография Кофи Анан, "ме изправиха лице в лице с бъдещото ми най-сериозно предизвикателство, докато бях генерален секретар - да обяснявам, че при очевидни нарушения на човешките права намесата е законна и необходима".
Анан бързо се приспособява към новата си роля на главен дипломат, появявайки се все по-често на телевизионните екрани и на светски вечери в Ню Йорк. Дотам, че се превръща в знаменитост и някои го наричат "рокзвезда на дипломацията".
Кофи Анан дължи поста си на САЩ, които налагат вето върху кандидатурата за втори мандат на предшественика му - египтянина Бутрос Бутрос Гали. Това не му пречи при подходящ случай да се показва независим от великите сили. Разгневява например Вашингтон с твърдението, че нахлуването в Ирак през 2003 г. е "незаконно", защото операцията не е одобрена от Съвета за сигурност.
Роден през април 1938 г. в Кумаси, Гана, в семейството на служител от местния клон на британско-холандския концерн "Юниливър", Кофи Анан следва в родния си град, после получава стипендия и се прехвърля в американски университет, а след това го приемат в женевския Институт за висши изследвания в областта на международните отношения.
През 1965 г. сключва брак с Тити Алакиджа, девойка от заможно нигерийско семейство. Раждат им се син Коджо и дъщеря - Ама, но в края на 70-те двамата се разделят.
През 1984 г. Анан сключва втори брак с шведската юристка Нане Лагергрен, от която има дъщеря - Нина.
През февруари 2012 г. ООН и Арабската лига го избират да посредничи като специален пратеник за Сирия, но пет месеца по-късно той се отказва. Обвинява великите сили, че с препирните помежду си превръщат посредничеството му в "мисия невъзможна".
Кофи Анан основава фондация, развиваща дейност в сферата на на устойчивото развитие и мира като част от групата "Старейшини", известна още като "Съвет на мъдреците", формирана от Нелсън Мандела за работа по проблемите на мира и правата на човека.
"Семейство Анан и Фондация "Кофи Анан" съобщават с огромна скръб, че бившият генерален секретар на ООН и лауреат на Нобелова награда за мир Кофи Анан почина в мир в събота, 18 август, след кратко заболяване", информира фондацията му в комюнике, разпространено в Женева.
It is with immense sadness that the Annan family and the Kofi Annan Foundation announce that Kofi Annan, former Secretary General of the United Nations and Nobel Peace Laureate, passed away peacefully on Saturday 18th August after a short illness... pic.twitter.com/42nGOxmcPZ
— Kofi Annan (@KofiAnnan) 18 август 2018 г.
Сегашният генерален секретар на ООН Антониу Гутериш отдаде почит пред паметта на своя предшественик, когото нарече "сила, насочвала към доброто".
Дипломат от кариерата, по време на двата си мандата - от 1997 до 2007 г., Кофи Анан дава принос за по-осезаемо присъствие на ООН на международната сцена.
Първи генерален секретар с произход от Субсахарска Африка, ганаецът ръководи организацията в тревожни времена, белязани от войната в Ирак; върху постиженията му обаче хвърлят сянка обвинения в корупция, свързани с аферата "петрол срещу храни".
При все това Анан напуска ООН като един от най-популярните й ръководители. Съвместно с организацията, която ръководи, е удостоен през 2001 г. с Нобеловата награда за мир "заради усилията да се постигне един по-организиран и по-мирен свят".
"Опитах се да поставя човека в центъра на всичко, предприемано от нас - от превенцията на конфликти до развитието и човешките права", заявява той, приемайки Нобеловата награда в Осло.
Gulliver/Getty Images
Отначало управлява човешките ресурси на ООН, после отговаря за бюджетните въпроси, след това - от 1993 г., поема операциите по поддържане на мира, а четири години по-късно оглавява цялата организация.
Докато е начело на департамента за мироопазващи операции, ООН преживява два от най-мрачните епизоди в историята си - геноцида в Руанда и войната в Босна. През 1994 г. сините каски се изтеглят от Руанда, затънала в хаос и междуетническо насилие. А година по-късно ООН не успява да попречи на сръбските сили да избият хиляди мюсюлмани в Сребреница, Босна.
Тези провали, пише в своята автобиография Кофи Анан, "ме изправиха лице в лице с бъдещото ми най-сериозно предизвикателство, докато бях генерален секретар - да обяснявам, че при очевидни нарушения на човешките права намесата е законна и необходима".
Gulliver/Getty Images
Кофи Анан дължи поста си на САЩ, които налагат вето върху кандидатурата за втори мандат на предшественика му - египтянина Бутрос Бутрос Гали. Това не му пречи при подходящ случай да се показва независим от великите сили. Разгневява например Вашингтон с твърдението, че нахлуването в Ирак през 2003 г. е "незаконно", защото операцията не е одобрена от Съвета за сигурност.
БГНЕС
През 1965 г. сключва брак с Тити Алакиджа, девойка от заможно нигерийско семейство. Раждат им се син Коджо и дъщеря - Ама, но в края на 70-те двамата се разделят.
През 1984 г. Анан сключва втори брак с шведската юристка Нане Лагергрен, от която има дъщеря - Нина.
БГНЕС
Кофи Анан основава фондация, развиваща дейност в сферата на на устойчивото развитие и мира като част от групата "Старейшини", известна още като "Съвет на мъдреците", формирана от Нелсън Мандела за работа по проблемите на мира и правата на човека.
БГНЕС