В покрайнините на Мисрата край пътя се вижда плакат. Той е луксозна реклама, направена с парите на местни предприятия с лозунга: "Утрешният ден ще бъде по-добър".
Дали това е оптимизмът, присъщ на много ислямски страни? Или е признание, че една година след началото на революцията, която свали Муамар Кадафи, има много неща, които будят разочарование и безпокойство? Със сигурност гордостта от свалянето на стария ред е голяма.
Насочете камера към хората по улиците, които празнуват и те ще ви кажат колко са щастливи и ликуват, че "Либия е свободна". Гада Махфуд, който пише за в. "Триполи пост", спомена тази седмица за "облаци песимизъм в сърцата и умовете на либийците". Такова е настроението на доста хора, с които съм говорил.
Мнозина изтъкват, че не могат да кажат тези неща публично, което само по себе си повдига въпроси за свободата на словото. Един от тези хора, коментирайки неотдавнашно спиране на тока, ми каза: "Това не се е случвало преди революцията, повярвай ми - всичко в Либия беше добре, с изключение на Кадафи и неговите съратници".
Международно безпокойство
Макар мнозина либийци да се надяват, че "утрешният ден ще бъде по-добър", някои от чуждите поддръжници на революцията се безпокоят. Европейците все повече се тревожат от съобщенията на "Амнести Интернешънъл", "Лекари без граници" и "Хюман Райтс Уоч", които разкриват ширещи се произволни арести и мъчения. Честно казано, тези опасения не оглавяват списъка на тревогите на средния либиец, така че ще се върнем към тях по-късно.
Проблемите, които най-много ги вълнуват, са икономическата стагнация, очевидното парализиране на централното правителство и факта, че "правото и справедливостта" остават до голяма степен в ръцете на бунтовнически групи от революционните бастиони. Чуждите правителства неотдавна размразиха над 60 милиарда долара авоари на либийското правителство и с възстановяването на производството на петрол от 2 милиона барела на ден, приходите се увеличават. Неизбежно хората се питат защо безработицата (оценявана на около 10-20 процента) расте и стотици строителни договори на правителството остават замразени, когато страната има толкова много пари.
В самолета от Истанбул за Либия говорих с турски бизнесмен, който пътуваше за осми път, опитвайки се да възобнови строителен проект.
Липса на обществени дебати
Хората, които искат отговори на тези въпроси, много трудно могат да ги получат. Страната е управлявана от временно правителство, което се отчита пред Преходния национален съвет (ПНС) - самоназначилият се орган, координиращ революцията. И правителството, и ПНС трябва да се оттеглят след изборите през юни, а хората смятат, че никой не иска да взима големи решения преди това, например да започне изграждане на магистрала или други големи инфраструктурни проекти. Новите министри и ПНС са далечни фигури, на които повечето либийци не знаят имената, някои от които не са имали от месеци публични изяви.
Доминик Аскуит, британският посланик в Либия, ни каза, че "целият процес на комуникация между правителството и хората все още е в стадий на подготовка". Страната премина от диктатура с култ към личността към колективно ръководство и култ към неизвестността. Обществените дебати и опозицията бяха ограничени от убийството на някои известни фигури и очевидната безнаказаност на бунтовническите банди.
Сред загиналите са Абдел Фатах Юнис, който дезертира от режима на Кадафи в началото на революцията и командва бунтовническите сили няколко месеца, до бивш дипломат от режима, който бе открит мъртъв преди няколко седмици със следи от мъчения.
Бежанците са нападани
Влиятелни групи като Бунтовническите бригади от Мисрата отмъстиха на враговете си, в случая племето тауерга, което обвиняват, че извършва военни престъпления в града от името на Кадафи. Близо 30 000 души от племето тауерга избягаха от родния си град близо до Мисрата и на 6 февруари някои от тези бежанци бяха нападнати в бежански център близо до Триполи. Осмина бяха убити от мъже, които според тауергите са от същите въоръжени групи.
Липсват доказателства за какъвто и да било опит на правителството да защити бежанците или да накаже отговорните. Подобни случаи открояват опасенията на чуждите правителства. Някои дипломати започват да се чудят дали поведението на революцията към бившите й опоненти може да доведе до нов бунт. Те говорят за бившите привърженици на режима, като "20-те процента". Един от тях коментира, че "това, което не можем да си позволим, е те да станат 70 на 30 процента или 60 на 40."
На срещи с представители на либийското правителство френски, британски и италиански служители ги призовават да ускорят решаването на проблема със задържаните хора, които според някои изчисления са над 8000. На много от тях бе отказан контакт с адвокат и те нямат никаква идея кога ще бъдат съдени, заявиха правозащитници. В бивши бастиони на Кадафи като Сирт, Бани Уалид и Таджура има много огорчени хора, които не очакват очакват помощ от новите си господари.
С огромното си национално богатство, малобройно население, липса на религиозно напрежение и липса на голяма окупационна армия (както в Ирак), шансовете за успех трябва да са в полза на новите управници в Либия. Много хора се надяват, че след изборите през юни управляващите ще положат усилия и ще поемат ефективен контрол над страната.
В този смисъл посланието, че "утрешният ден ще бъде по-добър", е по-скоро молба и израз на надежда, отколкото на увереност в бъдещето.(БТА)
