През първите три дни на октомври шепа учени от двата пола получиха престижните Нобелови награди за медицина и физиология, за химия и за физика. Техният живот се промени. Те вече са световноизвестни, освен всичко друго, и заради най-висшето научно отличие. В допълнение те получиха и значителна сума.
Но в научните среди се надигнаха критики, че Нобеловата награда в научните дисциплини възнаграждава "една архаична версия на науката", пише френското издание на сайта "Слейт". Такова мнение изрази космологът Брайън Кийтинг от Калифорнийския университет в Сан Диего. А според британския астроном лорд Мартин Рийс Нобеловите награди в научните области са отживели, защото се присъждат само в три дисциплини. А математиката, информатиката, роботиката, изкуственият интелект, науките, свързани с околната среда, са незаслужено пренебрегвани, смята той.
Според Кийтинг пък процедурата за избиране на лауреатите е прекалено тайнствена и хората не знаят нито кой е номиниран, нито как е избран победителят. Процедурата би трябвало да е прозрачна като при филмови награди, а в действителност прилича на избирането на нов папа.
Учени критикуват и това, че наградата се присъжда на малък брой специалисти. В началото на 20 в. бе решено, че тя не може да се връчва на повече от трима души за едно и също откритие. Но зад едно откритие може да стоят и много повече хора.
Така например през 2013 г. Нобеловата награда за физика бе присъдена на Питър Хигс и на Франсоа Енглер за откритието на частицата Хигс бозон. Но в действителност шест души са участвали в изследването. Миналата година Нобеловата награда за физика бе присъдена за първото наблюдение на гравитационни вълни - откритие, представено в научна статия, подписана от над 1000 учени, от които само трима бяха възнаградени.
Правилото за най-много трима лауреати не е адаптирано към съвременния свят, смятат редица експерти. То засилва виждането, че науката е плод на един или двама гении - често пъти бели мъже - които работят без подкрепата на широка мрежа от експерти зад гърба им, казва космологът Кийтинг.
Според лорд Рийс митът за изолирания гений дава глас на някои учени, чийто опит е в крайна сметка ограничен. Тяхното мнение по по-общи теми не би трябвало да има тежест, но някои от тях експлоатират статута на Нобелови лауреати, допълва той. Така например норвежецът Ивар Йевер, който печели Нобелова награда за физика през 1973 г. днес отрича глобалното затопляне. А Уилям Шокли, който получава наградата за физика през 1956 г., е използвал статута си, за да разпространява расистки теории.
Учените, които са критични към Нобеловите награди в научните дисциплини, смятат, че в тях в бъдеще трябва да се прилагат същите правила както за Нобеловата награда за мир. Там освен отделни личности, могат да печелят и колективи и организации.
