Първата от тях разкрива тайните на мъглявината Карина, която се намира на 7600 светлинни години от нас. Наричат я още "родилно отделение" за звезди. Това е една от най-големите и ярки мъглявини в небето и дом на много звезди, които са далеч по-масивни от нашето слънце. Снимката е направена от космическия телескоп Джеймс Уеб. „Космическите скали“ се виждат в зашеметяващото ново изображение, което разкрива "бебета" звезди, което предоставя на човечеството рядък поглед към небесните тела в техните най-ранни етапи на формиране“, съобщиха от НАСА.
БТА
Втората снимка показа планетарната мъглявина, каталогизирана като NGC 3132 и неофициално известна като мъглявината Южен пръстен. Тя е заснета от две камери на борда на телескопа Джеймс Уеб. По-слабата звезда в центъра на сцената изпраща пръстени от газ и прах от хиляди години във всички посоки, а космическият телескопна НАСА разкри за първи път, че тази звезда е покрита с прах. Намира се на приблизително 2500 светлинни години от Земята.
Учените са обмисляли дълго как изображенията, направени от Джеймс Уеб, ще показват светлина, която човешкото око не може да види. Затова те са поставили цветове в изображенията, за да може да се извлече повече информация и хората да могат да придобият представа как реално изглежда Космосът.
На друга снимка, НАСА показа Квинтета на Стефан, визуална група от пет галактики, открита от Едуар Стефан през 1877 г. в Марсилската обсерватория.
Квинтетът сега се вижда в абсолютно нова светлина. Изображението представлява огромна мозайка, която съдържа над 150 милиона пиксела и е изградено от почти 1000 отделни файла с изображения.
Това е най-голямото изображение на Уеб до момента, покриващо около една пета от диаметъра на Луната.
БГНЕС
По-рано президентът Джо Байдън и ръководителя на НАСА Бил Нелсън показаха как е изглеждала съвсем младата Вселена преди повече от 13 милиарда години. Това се случи на специална презентация в Белия дом.
Изображението е уловило галактическия куп на 4,6 милиарда години, наречен SMACS 0723, чиято обща маса действа като "гравитационна леща", изкривявайки пространството, за да увеличи значително светлината, идваща от по-отдалечени галактики зад него.
