Като се позова на информация в Интернет, че министърът на здравеопазването на Либия в момента на избухването на СПИН-епидемията е бил разпитван в кабинета на главния прокурор, преди две седмици либийския защитник Осман Бизанти поиска от съдията показанията му да бъдат приложени в документите по делото. Съдията отвърна, че ако тази информация е вярна, това ще бъде направено.
Бившият министър на здравеопазването на Джамахирията беше сред свидетелите, които Бизанти призова в съдебната зала, но които така и не се явиха. В съдебната зала не се явиха и двамата свидетели по обвинението. Очакванията бяха 14-годишното либийско момиче Сухейла, която през 1998 година е заразена с вируса на СПИН, да разпознае медицинската сестра Снежана Димитрова.
Преди заседанието медицинската сестра заяви, че е невинна и че в края на 1998 е мерила само температурата на болните деца. „Аз себе си не мога да разпозная от преди 7 години, как ще ме познават – не знам”, възкликна Снежана Димитрова и допълни, че в момента за нея кошмар и реалност са едно и също.
Повече от час продължиха пледоариите на обвинението. Двамата прокурори заявиха, че чужденец е вербувал българските медици и им е дал 10 банки със заразена кръв. Те припомниха, че сестрите са направили самопризнание за престъпното си деяние и цитираха решение на Върховния касационен съд, според което едно самопризнание е абсолютно достатъчно, за да бъдат осъдени всички български медици, ако то е валидно.
Далеч по-емоционални са пледоариите на адвокатите на роднините на болните от СПИН деца, които продължават и в момента.
