Докато светът отбелязва Международния ден за възпоменание на жертвите на Холокоста в събота (27.01.2024 г.), много хора в Израел сравняват геноцида на Холокоста с клането на “Хамас” от 7 октомври.
Това съобщава кореспондентът на Voice of America (VOA), Линда Градщайн в своя репортаж от кибуц Негба.
Цви Солоу е бил петгодишен, живеел във Варшава, когато е започнала Втората световна война. Той бяга със семейството си в Италия, Гърция и Австралия и най-накрая намира убежище през 1959 г. в кибуца Нирим, който се намира на границата с Газа.
Въоръжени мъже от “Хамас” нападнаха Нирим на 7 октомври като част от терористични атаки срещу Израел, оставили 1200 жертви. 240 души бяха взети за заложници, включително съседите на Солоу.
„Сутринта се събудихме в 6:30, навън се стреляха. Чухме хора да говорят, да крещят на арабски, да тичат между къщите. Затова заключихме вратата и изчакахме армията да ни помогне. Отне им седем часа”, разказва Зви Солоу.
На 89-годишна възраст Солоу казва, че страда най-много, защото е трябвало да напусне дома си в кибуца и не е сигурен, кога ще бъде безопасно за него да се върне. Той казва, че изпитанието е върнало спомени от детството му, когато е бягал от нацистите и е бил бездомен в продължение на много години, предава VOA.
Полякинята, оцеляла от Холокоста, Сара Джаксън казва, че е трябвало да се евакуира от кибуц Саад, където е живяла в продължение на шест десетилетия. По време на нападението на 7 октомври Джаксън се крие с часове в домашното си бомбоубежище, заедно с шестима младежи, избягали от атаката на музикалния фестивал. Някои от тях наскоро я посетиха, за да изразят своята благодарност, съобщава VOA.
„Тези прекрасни хора влязоха в къщата ми. Не помня дали поискаха разрешение. Отидоха до входната врата, заключиха вратата. Имам много голям фотьойл в ъгъла и те избутаха фотьойла до вратата, всички отидохме в бомбоубежището", казва Сара Джаксън.
Историците казват, че Холокоста все още е голяма част от израелското съзнание, а чувството за колективна травма може да е било предизвикано от атаките от 7 октомври.
Травмата от 7 октомври, подобно на травмата от Холокоста, е нещо, с което израелците ще живеят поколения наред, предава VOA.
Това съобщава кореспондентът на Voice of America (VOA), Линда Градщайн в своя репортаж от кибуц Негба.
Цви Солоу е бил петгодишен, живеел във Варшава, когато е започнала Втората световна война. Той бяга със семейството си в Италия, Гърция и Австралия и най-накрая намира убежище през 1959 г. в кибуца Нирим, който се намира на границата с Газа.
Въоръжени мъже от “Хамас” нападнаха Нирим на 7 октомври като част от терористични атаки срещу Израел, оставили 1200 жертви. 240 души бяха взети за заложници, включително съседите на Солоу.
„Сутринта се събудихме в 6:30, навън се стреляха. Чухме хора да говорят, да крещят на арабски, да тичат между къщите. Затова заключихме вратата и изчакахме армията да ни помогне. Отне им седем часа”, разказва Зви Солоу.
На 89-годишна възраст Солоу казва, че страда най-много, защото е трябвало да напусне дома си в кибуца и не е сигурен, кога ще бъде безопасно за него да се върне. Той казва, че изпитанието е върнало спомени от детството му, когато е бягал от нацистите и е бил бездомен в продължение на много години, предава VOA.
Полякинята, оцеляла от Холокоста, Сара Джаксън казва, че е трябвало да се евакуира от кибуц Саад, където е живяла в продължение на шест десетилетия. По време на нападението на 7 октомври Джаксън се крие с часове в домашното си бомбоубежище, заедно с шестима младежи, избягали от атаката на музикалния фестивал. Някои от тях наскоро я посетиха, за да изразят своята благодарност, съобщава VOA.
„Тези прекрасни хора влязоха в къщата ми. Не помня дали поискаха разрешение. Отидоха до входната врата, заключиха вратата. Имам много голям фотьойл в ъгъла и те избутаха фотьойла до вратата, всички отидохме в бомбоубежището", казва Сара Джаксън.
Историците казват, че Холокоста все още е голяма част от израелското съзнание, а чувството за колективна травма може да е било предизвикано от атаките от 7 октомври.
Травмата от 7 октомври, подобно на травмата от Холокоста, е нещо, с което израелците ще живеят поколения наред, предава VOA.
