Въоръженият конфликт между Израел и Хамас в ивицата Газа прокуди много мирни палестинци от домовете им. Ще могат ли те да се завърнат някога и как ще изглежда животът им след войната?
Последните три месеца бяха за хиляди една одисея в търсене на безопасност, която не съществува в ивицата Газа, пише Deutsche Welle. На Мухамед Али и семейството му вече няколко пъти се налага да търсят ново място, на което да живеят, след като домът им в град Газа е унищожен от израелските удари. "Първо търсихме подслон в болницата "Ал-Кудс”, която беше близо до дома ни. После ни казаха, че трябва да се евакуираме. Отидохме в бежанския лагер Нусейрат. Сега сме в Рафах”, разказва Али.
35-годишният инженер вече не се притеснява само за безопасността на своите близки, но и за това как изобщо ще изглежда животът в Газа след войната. Някои високопоставени израелски политици и министри от кабинета на премиера Нетаняху дори поставят под въпрос дали палестинците ще могат да се върнат обратно в домовете си.
"Надяваме се, че няма да бъдем принудително изселени за постоянно, надяваме се войната да свърши и хората да се приберат по домовете си. Достатъчно, всичко трябва да приключи”, казва Али. Засега няма яснота какво ще се случи с Газа след войната.
Израелски заселници в Газа?
Крайнодесни израелски политици като финансовия министър Безалел Смотрих и министърът на националната сигурност Итамар Бен Гвир не крият представите си за Газа - без голямата част от палестинците, които я населяват. Те искат територията да се преотстъпи на израелски заселници.
"Трябва да окуражаваме емиграцията в Газа”, казва Смотрих в скорошно интервю. Бен Гвир пък призова за "пожелателното” изселване на палестинците от ивицата Газа.
Израелските медии съобщават също, че се водят преговори с трети страни, които биха приели палестинците - като например Конго, Руанда и Чад. И трите държави отричат подобни преговори да са се провеждали.
Антипалестинска реторика
Израелският министър на отбраната Йоав Галант отрече плановете за заселване на ивицата Газа. Преди седмица той представи план за Газа след войната, който не включва "израелско цивилно присъствие” в анклава. Според този план, който засега е неофициален, Газа ще се управлява от неуточнени палестински организации, докато Израел ще контролира сигурността в региона. Нетаняху също заяви, че "Израел няма намерение да окупира Газа за постоянно или да разселва населението ѝ”.
Крайните националисти в коалиционното правителство на Израел са ключови за поддържането на коалицията, но участието им в стратегическите решения не е сериозно, смятат израелски анализатори. Тъй като САЩ е най-важният съюзник на Израел, "бих се вслушал по-скоро в предложенията на американския държавен секретар, отколкото на екстремистите в правителството”, казва Уди Сомер, професор по политология в Университета на Тел Авив.
Други израелски политици и учени обаче критикуват нарастващите негативни настроения срещу палестинците в Газа, които се подклаждат от публични личности, журналисти и парламентаристи в Израел. С началото на делото, повдигнато от ЮАР срещу Израел по обвинения в геноцид, много от изказванията на такива хора бяха изпратени към съда в Хага. САЩ и Германия, както и други държави, също разкритикуваха крайнодясната реторика като "безотговорна и провокативна”.
Разселването на палестинците - неприемливо и за Арабските държави
При последното си посещение в региона американският държавен секретар Антъни Блинкен подчерта колко е важно да се постигне споразумение с ООН, според което организацията да оцени условията, при които палестинците да се върнат обратно в Газа. "Искаме хората да могат да се върнат в домовете си, веднага щом е безопасно”, каза Блинкен.
Принудителното изселване на палестинците е неприемливо и за арабските държави. Властите в Египет са категорични, че няма как палестинци да бъдат заселени в близкия Синайски регион. По данни на Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци около 1,9 милиона души (85% от населението на ивицата Газа) се считат за разселени. В момента стотици хиляди търсят убежище в Рафах, най-южния град в ивицата Газа на границата с Египет.
Огромните разрушения в Газа (повече от 60% от сградите в анклава са повредени или разрушени) засилват опасенията дали изобщо палестинците ще се върнат, казва Мустафа Ибрахим, правозащитник и политически анализатор.
Палестинците не биха напуснали Газа завинаги
Разселването не е нещо ново за палестинците, казва Ибрахим. Много палестинци все още носят травмата от 1948 г., известна като Накба (от арабски - "катастрофа"). Тогава стотици хиляди палестинци е трябвало да напуснат домовете си или са били прогонени по време на арабско-израелската война. Те не могат да се завърнат и до днес. По онова време много от тях бягат в Газа. По данни на Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци седем от всеки десет палестинци в анклава се смятат за бежанци и техни потомци.
Подобно на повечето жители на Газа, на Амер Абдел Мути не за първи път му се налага да преживее голям конфликт. Като жител на Джабалия, североизточно от град Газа, той също е трябвало да бяга няколко пъти - първо в Хан Юнис, а след това и към Рафах.
"Ако западните държави отворят вратите си за нас по време на войната и ни позволят да напуснем за кратко, като ни дадат възможност да се върнем след прекратяването на огъня, тогава бих заминал, защото животът ми е ценен", казва 30-годишният мъж. "Но ако трябва да си тръгна завинаги, тогава не бих заминал. Тогава бих останал в родината си."
Последните три месеца бяха за хиляди една одисея в търсене на безопасност, която не съществува в ивицата Газа, пише Deutsche Welle. На Мухамед Али и семейството му вече няколко пъти се налага да търсят ново място, на което да живеят, след като домът им в град Газа е унищожен от израелските удари. "Първо търсихме подслон в болницата "Ал-Кудс”, която беше близо до дома ни. После ни казаха, че трябва да се евакуираме. Отидохме в бежанския лагер Нусейрат. Сега сме в Рафах”, разказва Али.
35-годишният инженер вече не се притеснява само за безопасността на своите близки, но и за това как изобщо ще изглежда животът в Газа след войната. Някои високопоставени израелски политици и министри от кабинета на премиера Нетаняху дори поставят под въпрос дали палестинците ще могат да се върнат обратно в домовете си.
"Надяваме се, че няма да бъдем принудително изселени за постоянно, надяваме се войната да свърши и хората да се приберат по домовете си. Достатъчно, всичко трябва да приключи”, казва Али. Засега няма яснота какво ще се случи с Газа след войната.
Израелски заселници в Газа?
Крайнодесни израелски политици като финансовия министър Безалел Смотрих и министърът на националната сигурност Итамар Бен Гвир не крият представите си за Газа - без голямата част от палестинците, които я населяват. Те искат територията да се преотстъпи на израелски заселници.
"Трябва да окуражаваме емиграцията в Газа”, казва Смотрих в скорошно интервю. Бен Гвир пък призова за "пожелателното” изселване на палестинците от ивицата Газа.
Израелските медии съобщават също, че се водят преговори с трети страни, които биха приели палестинците - като например Конго, Руанда и Чад. И трите държави отричат подобни преговори да са се провеждали.
Антипалестинска реторика
Израелският министър на отбраната Йоав Галант отрече плановете за заселване на ивицата Газа. Преди седмица той представи план за Газа след войната, който не включва "израелско цивилно присъствие” в анклава. Според този план, който засега е неофициален, Газа ще се управлява от неуточнени палестински организации, докато Израел ще контролира сигурността в региона. Нетаняху също заяви, че "Израел няма намерение да окупира Газа за постоянно или да разселва населението ѝ”.
Крайните националисти в коалиционното правителство на Израел са ключови за поддържането на коалицията, но участието им в стратегическите решения не е сериозно, смятат израелски анализатори. Тъй като САЩ е най-важният съюзник на Израел, "бих се вслушал по-скоро в предложенията на американския държавен секретар, отколкото на екстремистите в правителството”, казва Уди Сомер, професор по политология в Университета на Тел Авив.
Други израелски политици и учени обаче критикуват нарастващите негативни настроения срещу палестинците в Газа, които се подклаждат от публични личности, журналисти и парламентаристи в Израел. С началото на делото, повдигнато от ЮАР срещу Израел по обвинения в геноцид, много от изказванията на такива хора бяха изпратени към съда в Хага. САЩ и Германия, както и други държави, също разкритикуваха крайнодясната реторика като "безотговорна и провокативна”.
Разселването на палестинците - неприемливо и за Арабските държави
При последното си посещение в региона американският държавен секретар Антъни Блинкен подчерта колко е важно да се постигне споразумение с ООН, според което организацията да оцени условията, при които палестинците да се върнат обратно в Газа. "Искаме хората да могат да се върнат в домовете си, веднага щом е безопасно”, каза Блинкен.
Принудителното изселване на палестинците е неприемливо и за арабските държави. Властите в Египет са категорични, че няма как палестинци да бъдат заселени в близкия Синайски регион. По данни на Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци около 1,9 милиона души (85% от населението на ивицата Газа) се считат за разселени. В момента стотици хиляди търсят убежище в Рафах, най-южния град в ивицата Газа на границата с Египет.
Огромните разрушения в Газа (повече от 60% от сградите в анклава са повредени или разрушени) засилват опасенията дали изобщо палестинците ще се върнат, казва Мустафа Ибрахим, правозащитник и политически анализатор.
Палестинците не биха напуснали Газа завинаги
Разселването не е нещо ново за палестинците, казва Ибрахим. Много палестинци все още носят травмата от 1948 г., известна като Накба (от арабски - "катастрофа"). Тогава стотици хиляди палестинци е трябвало да напуснат домовете си или са били прогонени по време на арабско-израелската война. Те не могат да се завърнат и до днес. По онова време много от тях бягат в Газа. По данни на Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци седем от всеки десет палестинци в анклава се смятат за бежанци и техни потомци.
Подобно на повечето жители на Газа, на Амер Абдел Мути не за първи път му се налага да преживее голям конфликт. Като жител на Джабалия, североизточно от град Газа, той също е трябвало да бяга няколко пъти - първо в Хан Юнис, а след това и към Рафах.
"Ако западните държави отворят вратите си за нас по време на войната и ни позволят да напуснем за кратко, като ни дадат възможност да се върнем след прекратяването на огъня, тогава бих заминал, защото животът ми е ценен", казва 30-годишният мъж. "Но ако трябва да си тръгна завинаги, тогава не бих заминал. Тогава бих останал в родината си."
