На балотажа в пряка битка за вота на французите влизат карайнодясната Марин льо Пен и центристът Еманюел Макрон
/
БГНЕС, архив
Французите гласуват днес за нов държавен глава. Близо 47 милиона души трябва да изберат следващия президент на Франция между центриста Еманюел Макрон и крайнодясната Марин льо Пен. Двамата стигнаха до балотажа, след като на първия тур се откроиха сред 11 кандидати. Според социологическите прогнози Макрон ще победи Льо Пен с голяма преднина. Изследванията на общественото мнение сочат, че той е запазил лидерските си позиции и след телевизионния дебат с Льо Пен в сряда, смятан за решаващ.
След първия тур на надпреварата, проведен при извънредното положение във Франция, въведено след атентатите от 2015 година, до балотажа стигнаха Макрон и Льо Пен. За втори път след 2002 година кандидат на Националния фронт отива на балотаж, а за първи път в историята на Петата република представител на партиите от традиционните ляво и дясно - социалистите и Републиканците, не успява да се класира за втория тур на президентските избори. За първи път от десетилетия също така действащият президент не участва в изборите, след като Франсоа Оланд не се кандидатира за втори мандат.
Новият президент трябва да встъпи в длъжност до 14 май - датата, на която изтича мандатът на настоящия държавен глава президент Франсоа Оланд.
На първия тур се явиха 11 кандидати за държавен глава, от които четирима спечелиха около и над 20 на сто от гласовете.
НАДПРЕВАРАТА
Стигналите до балотаж
БГНЕС, архив
Макрон: соченият за бъдещ президент
Победител на първия тур е 39-годишният Еманюел Макрон, за когото гласуваха 24.01 на сто от французите. Бившият инвестиционен банкер беше член на социалистическата партия и висш служител в Елисейския дворец при Франсоа Оланд. В периода 2014-2016 година Макрон заемаше поста на икономически министър във второто правителство на Манюел Валс. Той стана от министерското кресло през август 2016 година и напусна кабинета. През април миналата година основа центристкото движение „Напред“. След месеци на спекулации Макрон обяви, че ще влезе в надпреварата за Елисейския дворец през ноември миналата година. А социолозите гарантират, че ще е новият френски държавен глава.
Евродепутатката и лидер на крайнодясната партия Национален фронт Марин льо Пен остана втора на първия тур с 21.3 на сто от гласовете. За нея класирането за балотаж е своеобразен успех, след като на предишните избори — през 2012 годинаотново бе кандидат за президент, но остана на трета позиция. Адвокатката Льо Пен започва политическата си кариера през 1986 година, присъединявайки се към основаната от баща й Жан-Мари льо Пен партия Национален фронт. От 2004 година до сега тя е евродепутат. През 2011 година поема партийното кормило от баща си, а преди дни, непосредствено преди първия тур на вота обяви, че временно напуска лидерския пост в Националния фронт.
На трето място се нареди претендентът на позициониращата се в център-дясно партия Републиканците Франсоа Фийон, който получи 20.01 на сто от гласовете на французите. В началото на кампанията за тазгодишните президентски избори бившият министър в няколко правителства, провел мащабни реформи в социалната политика и образованието, и бивш премиер на страната от 2007 до 2012 година бе сочен за фаворит. Името му обаче бе въвлечено в скандал за това, че е назначил съпругата си на фиктивна служба като негов сътрудник и така са присвоени хиляди евро държавни пари - обвинения, които Фийон отрича.
БГНЕС
"Непокорна Франция" и Меланшон – вечният четвърти
Четвърто място зае левият радикал Жан-Люк Меланшон, който получи подкрепата на 19.58 на сто от французите. Маланшон е бе част от лявото крило на френската социалистическа партия, а през 2008-а основава Лявата партия. От 2009-а е евродепутат, а през 2012-а се кандидатира за президент от коалицията Ляв фронт, която създава. На вота през 2012 година той също бе на четвърто място, но с по-малка подкрепа - над 11 на сто.
На пета и шеста позиция и далеч по дял от гласовете спрямо първите четирима останаха социалистът Беноа Амон и десният Никола Дюпон-Енян съответно с 6.36 процента и 4.7 на сто. Останалите петима кандидати за президент получиха подкрепата на между 0.18 и 1.21 на сто от французите.
Пряката битка за гласовете на Французите между Льо Пен и Макрон започна след еуфорията от нощта на 24 април, след проведения ден преди това първи тур на президентските избори. Поради преднината и факта, че проучванията на обществените нагласи го обявяват за безапелационен фаворит, Макрон бе обвиняван, че се възприема като победител. Президентът Франсоа Оланд напомни на Макрон, че няма място за самоуспокоение. От своя страна кандидатът за държавен глава побърза да заяви, че не смята победата си за гарантирана и ще се бори с всички сили, за да срази опонентката си. Самата Льо Пен заяви, че временно се отказва от лидерския пост в Националния фронт в опит да накара повече французи да гласуват за нея. Макрон отказа да променя каквото и да е в платформата си, като заяви, че не би било демократично.
Двамата претенденти за бъдещи стопани на Елисейския дворец се изправиха един срещу друг в пряк телевизионен дебат, за победител от който се сочи Макрон.
БГНЕС, архив
Изходът от балотажа на президентските избори в неделя зависи от милионите гласоподаватели, отблъснати и от двамата, които трябва да направят избор - или да осигурят очаквана победа на Макрон, или да си останат по домовете с риск така да помогнат на Льо Пен да постигне изненадваща победа, коментира Асошиейтед прес. Социологическите проучвания все пак сочат убедителна победа за Макрон.
