Европейският парламент ще гласува в сряда предложение България и Румъния да получат т.нар. пасивен достъп до Шенгенската информационна система. Това се посочва в дневния ред на започващата в Страсбург сесия на ЕП.
Този достъп до системата предполага службите на двете държави да могат да четат информация, но не и да въвеждат, променят или трият данни. През 2011 г. ЕП прие законодателна резолюция, в която отчете, че България и Румъния са готови да бъдат приети в Шенген. По същото време Съветът на ЕС прие заключението, че двете държави са изпълнили всички условия за присъединяване.
Европейската комисия призова неколкократно от началото на есенния политически сезон България и Румъния незабавно да бъдат приети в Шенген. Окончателното политическо решение трябва да бъде взето единодушно от Съвета на ЕС.
Утре евродепутатите ще обсъдят доклад за киберпрестъпността. В документа се посочва, че този вид престъпност нанася все по-значителни социални и икономически щети, като засяга основните права на гражданите, създава заплахи за принципите на правовата държава в киберпространството и застрашава стабилността на демократичните общества. Миналата година посегателствата срещу сървърите на ЕК са нараснали с 20 на сто в сравнение с 2015 г., пише в доклада.
Дружествата не могат да се справят сами и правителствата следва да допринасят за киберсигурността чрез регулиране и предвиждане на начини за насърчаване на по-безопасното поведение на потребителите. Границите между киберпрестъпността, кибершпионажа, кибервойната, киберсаботажа и кибертероризма стават все по-неясни.
Световният икономически форум определи злоупотребата или кражбата на данни като една от петте най-значими и вероятни световни заплахи, се отчита в документа.
Значителен брой от киберпрестъпленията остават ненаказани. Скорошно проучване на британската Национална агенция по престъпността установи, че подбудите на млади хакери са свързани по-малко с пари и че те често нападат компютърни мрежи, за да впечатлят приятелите си или да отправят предизвикателство към политическата система, се добавя в доклада.
Във вторник ЕП ще обсъди също въпроса с отменените полети на Райънеър. Евродепутатите очакват да разберат от ЕК как ще бъдат приложени правилата за защита на правата на пътниците.
Също утре евродепутатите ще обсъдят и гласуват резолюция за преговорите за напускането на Великобритания. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер и главният преговарящ на ЕС Мишел Барние ще обсъдят с ЕП напредъка, постигнат в първите четири кръга преговори с британското правителство. Окончателното споразумение с Лондон следва да бъде одобрено от ЕП.
В сряда ще бъде обсъдено създаването на европейска прокуратура. Новата структура ще допринесе за борбата с измамите и злоупотребите със средства от ЕС. Европейската прокуратура ще бъде създадена по процедурата за засилено сътрудничество между 20 държави от ЕС, сред които и България, а централата й ще бъде в Люксембург.
Всяка държава от ЕС ще назначи поне по един прокурор, който ще работи в съответната страна. Списъкът на престъпленията, които ще бъдат разследвани от европейската прокуратура, може да бъде разширен и да включи тероризма. Очаква се новата структура да заработи най-рано след три години.
Този достъп до системата предполага службите на двете държави да могат да четат информация, но не и да въвеждат, променят или трият данни. През 2011 г. ЕП прие законодателна резолюция, в която отчете, че България и Румъния са готови да бъдат приети в Шенген. По същото време Съветът на ЕС прие заключението, че двете държави са изпълнили всички условия за присъединяване.
Европейската комисия призова неколкократно от началото на есенния политически сезон България и Румъния незабавно да бъдат приети в Шенген. Окончателното политическо решение трябва да бъде взето единодушно от Съвета на ЕС.
Утре евродепутатите ще обсъдят доклад за киберпрестъпността. В документа се посочва, че този вид престъпност нанася все по-значителни социални и икономически щети, като засяга основните права на гражданите, създава заплахи за принципите на правовата държава в киберпространството и застрашава стабилността на демократичните общества. Миналата година посегателствата срещу сървърите на ЕК са нараснали с 20 на сто в сравнение с 2015 г., пише в доклада.
Дружествата не могат да се справят сами и правителствата следва да допринасят за киберсигурността чрез регулиране и предвиждане на начини за насърчаване на по-безопасното поведение на потребителите. Границите между киберпрестъпността, кибершпионажа, кибервойната, киберсаботажа и кибертероризма стават все по-неясни.
Световният икономически форум определи злоупотребата или кражбата на данни като една от петте най-значими и вероятни световни заплахи, се отчита в документа.
Значителен брой от киберпрестъпленията остават ненаказани. Скорошно проучване на британската Национална агенция по престъпността установи, че подбудите на млади хакери са свързани по-малко с пари и че те често нападат компютърни мрежи, за да впечатлят приятелите си или да отправят предизвикателство към политическата система, се добавя в доклада.
Във вторник ЕП ще обсъди също въпроса с отменените полети на Райънеър. Евродепутатите очакват да разберат от ЕК как ще бъдат приложени правилата за защита на правата на пътниците.
Също утре евродепутатите ще обсъдят и гласуват резолюция за преговорите за напускането на Великобритания. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер и главният преговарящ на ЕС Мишел Барние ще обсъдят с ЕП напредъка, постигнат в първите четири кръга преговори с британското правителство. Окончателното споразумение с Лондон следва да бъде одобрено от ЕП.
В сряда ще бъде обсъдено създаването на европейска прокуратура. Новата структура ще допринесе за борбата с измамите и злоупотребите със средства от ЕС. Европейската прокуратура ще бъде създадена по процедурата за засилено сътрудничество между 20 държави от ЕС, сред които и България, а централата й ще бъде в Люксембург.
Всяка държава от ЕС ще назначи поне по един прокурор, който ще работи в съответната страна. Списъкът на престъпленията, които ще бъдат разследвани от европейската прокуратура, може да бъде разширен и да включи тероризма. Очаква се новата структура да заработи най-рано след три години.
