Човекът, дарил кръв над 1170 пъти: Непознат спаси моя живот и реших да се отплатя

/ Thinkstock/Getty Images
Човекът, дарил кръв за живота на 2.4 млн. бебета: Непознат спаси моя живот и реших да се отплатя
97626
Човекът, дарил кръв за живота на 2.4 млн. бебета: Непознат спаси моя живот и реших да се отплатя
  • Човекът, дарил кръв за живота на 2.4 млн. бебета: Непознат спаси моя живот и реших да се отплатя
Учените все още не могат да произвеждат кръв, въпреки че се опитват. Само човек може да спаси друг човек, затова дарявайте кръв, бъдете щедри, заяви за Дарик австралиецът Джеймс Харисън.
 
„Човекът със златната ръка“ – наричат го така, защото е дарявал кръв в продължение на над 60 години, общо 1173 пъти. Кръвната му плазма, която се оказва уникална, е спасила живота на 2.4 милиона бебета, според изчисления на Австралийския Червен кръст. Тя съдържа антитела, които помагат при резус-конфликт и хемолитична болест при новородените.
 
Кръвта на един човек е спасила 2.4 милиона бебета

Когато е на 14 години, Харисън преминава през тежка операция на гръдния кош, която изисква преливане на голямо количество кръв. Той решава да се отплати и става донор, а по-късно откриват, че кръвта му е уникална и започват да произвеждат лекарство от нея.
 
Лекарите не знаят със сигурност защо кръвта му съдържа толкова много и устойчиви антитела. Предполагат, че голямото кръвопреливане, което е получил при операцията на гръдния кош, може да е причината.
 

Джеймс Харисън не смята, че е герой. „Това е един от талантите ми,  всъщност единственият ми талант е да бъдат кръводарител“, казва той. А освен това признава, че се страхува от игли.
 
Ето цялото интервю на Екатерина Катрачева с „Човека със златната ръка“:
 
Как се чувствате? Как е „златната Ви ръка“?
 
Чувствам се добре. Направих последното си кръводаряване преди три седмици в петък. Приключих с кръводаряването и равносметката е 1173 пъти.
 
Всъщност Вие не искахте да спре, но законът не позволява да дарявате кръв повече, така ли е?
 
Това е вярно. Така е.
 
Кръвта, която се дарили, е спасила живота на 2.4 милиона бебета.
 
Така казват от Червения кръст.
 
Как Ви кара да се чувствате това?
 
Това наистина е доста специално преживяване. Животът ми беше спасен от някого, когато не познавам. Получих много литри кръв по време на тежка операция на гръдния кош и реших да се отплатя. Започнах да дарявам кръв, веднага щом законът го позволяваше, когато навърших 18 години. По-късно, през 1966 година откриха, че кръвта ми съдържа тези антитела. Попитаха ме, дали искам да дарявам плазма и започнах да правя това от януари 1967-ма. Заради уникалността на кръвта ми ме застраховаха за един милион долара. Дарявах от дясната си ръка с изключение на десет процедури от лявата.
 
Как откриха лекарите, че кръвта Ви е специална?
 
Не знам. Правеха проучвания как могат да борят с резус-конфликта, с хемолитична болест на новородените. Много майки помятаха или децата се раждаха с увреждания, заради несъвместимостта между кръвните им групи.

Преди няколко седмици, когато направих последното кръводаряване, имаше парти с балони, а десетина майки дойдоха с бебета си. Беше много специално преживяване. Почувствах се страхотно.
 
Как се справяше тялото Ви с толкова много кръводарявания?
 
На всеки две седмици, но аз давах само плазма и получавах обратно червените си кръвни телца при всяко кръводаряване. Има центруфуга, в която кръвта се върти и червените кръвни телца се връщат обратно в ръката. Извлича се само плазмата. Тя се дарява за майките с отрицателна кръвна група, чиито партньори са с положителна. На тези майки трябва да им слагат инжекции с лекарство, направено от плазмата, за да бъдат унищожени лошите антитела, които се отделят в тялото до раждането.
 

Вярно ли е, че малко се страхувате от иглата?
 
Не малко. Винаги се страхувах. Никога не гледах как иглата влиза в ръката ми. Гледах към сестрите, към хората на леглото до мен или към тавана. Нито веднъж не съм поглеждал към иглата, която влиза в ръката ми. Не можех да понеса да гледам. Хората, които нямат такива антитела в кръвта си, които са обикновени кръводарители също спасяват животи. Независимо какво кръводаряване правят, е добре. А животът, който ще спасят, може да е собственият им, кой знае?
 
Около 450 мл кръв могат да спасят до три живота

Вие сте прекрасен пример за това как човек може да направи нещо, за да помогне на другите.

 
Много е мило от Ваша страна. Но не е нужно да си специален донор, може и да си обикновен донор. Бих искал да кажа, че за 10-20 минути хората могат да спасят 18 живота, като дарят кръвна плазма. Ако дарят кръв, което отнема около 7-8 минути, могат да спасят три живота. Това е нещо, което не може да се произведе. Опитват се, но не могат да произведат кръв. Човешки живот се спасява от друг човек.
 
А каква кръвна група сте?
 
Нулева отрицателна. А антителата в нея я правят специална.
 
И собствената Ви дъщеря е била спасена?
 
Да, на дъщеря ми също трябваше да й правят инжекции, тъй като има отрицателна кръвна група, а съпругът ѝ - положителна. След първото дете, което се роди нормално, тя трябваше да получи лекарството, за да бъдат убити лошите антитела, произведени от имунната й система. Моите антитела обаче са по-силни и ги унищожиха. Така следващия път тя забременя, без да има проблеми. А имаше риск да пометне. Но след инжекцията всичко беше наред.
 
Ще ни разкажете ли за себе си и семейството си?
 
Имам една дъщеря и двама внуци. Внукът ми, който беше спасен с моята плазма, навърши 23 години преди няколко дни. Цялото семейство са кръводарители, но нямат антитела. Обикновени кръводарители са, но също спасяват животи.
 
Варненец дарил кръв 160 пъти

Значи следват Вашия пример?

 
Аз следвах примера на моя баща и станах донор след операцията, която преживях. Предадох това по-нататък в семейството.
 
Какво обичате да правите? Какви са любимите Ви всекидневни занимания?
 
В момента седя в каравана, намираща се на място, наречено Кофхарбър, което се намира на север от Сидни. Всяка зима отивам в Куинсленд и сега пътувам натам. Живея на централното крайбрежие, което се намира между Сидни и Ню Касъл, а сега отивам в Куинсленд на място, наречено Маручидор в Съншайн Коуст и прекарвам там три месеца, докато е студено. Не обичам студеното време. Хобито ми е да колеционирам пощенски марки, готвя. Имам приятелка. Грижим се един за друг. И двамата сме възрастни хора.
 
Хора Ви смятат за герой, но Вие казвате, че не се чувствате така?
 
Не, не, не. Има хора, които влизат в горящи сгради. Аз не полагам такива усилия. Само лягам на кушетка в Центъра за кръводаряване на Червения кръст, давам ръката си и дарявам кръв. Не ме е грижа за тази част с геройството. Хората казват „ти си герой“, но аз всъщност не се чувствам такъв.
 

Смятате ли, че скоро ще се появи човек, който ще подобри рекорда Ви?
 
Определено се надявам, че ще има такъв. Аз дарявах в продължение на 63 години, така че, за да подобри рекорда, трябва да започне в ранна възраст. Ще дарява кръв всяка седмица, ако може. Надявам се, че скоро ще се появи този човек.
 
България е на опашката на Европа и в даряването на кръв

Има седем часа разлика между нас и хиляди километри между Австралия и България, какво бихте казали на българите?

 
Българите са като австралийците. Всички са хора и имат кръв. Те всички имат нужда от кръв в случай на инцидент или операция. Отидете до център за кръводаряване и дарете кръв! Едно даряване на кръв спасява три живота, а едно даряване на плазма – до 18 живота. Кръводаряването може да спаси някой. Бъдете щедри!