В настоящото противостояние със САЩ и техните съюзници Иран се оказва в ситуация, в която времето започва да работи в негова полза. Както отбелязва Гидеон Рахман, главен коментатор в отдела за международни отношения на Financial Times, продължителният характер на конфликта не отслабва Техеран, а напротив – му дава пространство за маневри и постепенно укрепване на позициите.
Дългата игра
Въпреки натиска и ударите по инфраструктурата, Иран демонстрира способност да се адаптира. Стратегията му до голяма степен се основава не на бързото постигане на резултат, а на издръжливост. За разлика от САЩ, които трябва да отчитат политическите цикли, общественото мнение и позициите на съюзниците си, Техеран може да си позволи по-"дълга“ игра, пише анализаторът.
Асиметрични действия
Един от ключовите фактори е способността на Иран да избягва пряко мащабно сблъскване, като същевременно поддържа напрежението чрез асиметрични действия. Това позволява на страната да не преминава към фаза, която би могла да доведе до разрушителни последствия за действащия режим, отбелязва авторът.
При това ударите и натискът от страна на САЩ не водят до бърз обрат. Напротив, те могат да засилят вътрешната консолидация в Иран и да укрепят позициите на онези сили, които се застъпват за твърд курс. В такава ситуация външният натиск не задължително отслабва страната, а може да допринесе за нейната консолидация, смята експертът.
Регионален контекст
Допълнителен фактор е регионалният контекст. Иран не действа изолирано, а чрез мрежа от съюзници и прокси сили, което му позволява да оказва влияние върху ситуацията на няколко фронта едновременно. Това затруднява задачата на САЩ и техните съюзници, които са принудени да реагират на разпръснати заплахи, отбелязва авторът.
Освен това, анализаторът е убеден, че продължаването на конфликта увеличава рисковете за световната икономика, особено като се има предвид значението на Ормузкия проток за доставките на нефтопродукти. Това създава допълнителен натиск върху западните страни, които трябва да отчитат последствията от ескалацията не само във военно, но и в икономическо отношение.
В крайна сметка се създава ситуация, при която Иран не е длъжен да спечели бързо. Достатъчно е да не загуби и да продължи да поддържа напрежението. Именно в този формат времето се превръща в негов съюзник, като постепенно измества баланса в негова полза, обобщава авторът на публикацията.
Припомняме, че по-рано българският анализатор проф. Владимир Чуков заяви в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио ФОКУС, че "към днешна дата шансовете за мир в Близкия изток са някъде около 30% с низходяща тенденция и 70 с възходяща тенденция за удари".
