Три дни преди двубоя с Ж илина полузащитникът на Левски Жоазиньо посети 44 СОУ “Неофит Бозвели”, със специалното съдействие на директора г-жа Атанасова, за да се запознае с подрастващото синьо поколение.
Нисичкият бразилец учил до 17-годишнината си в Бразилия се сля бързо с тълпата от деца в училищния двор, а широката му усмивка издаваше задоволство от топлото посрещане.
Наказан за три срещи в А група, но очакван титуляр за мача с Жилина, раздаде автографи на картички с лика си и после размени няколко паса с най-запалените левскарчета на площадката.
След като с константните си изяви заслужено попадна във фокуса на „Часът на Левски” и в традиционната му рубрика „интервю на седмицата” бързоногото крило отдели от времето си, за да отговори на въпросите свързани с минало, настояще и бъдеще……Бъдеще неразделно с тръпката Левски и България.
Жоазиньо, допадна ли ти срещата с децата? Какво е усещането?
- Определено мога да кажа, че съм щастлив от посрещането, което ми устроиха в училището. Все пак не беше отдавна времето, когато и аз бях ученик. Чувствам се свойски сред децата, много ми харесва да съм сред тях. Очарован съм от отношението им към мен. Всъщност като цяло се радвам на всички в България – разбирам се отлично с хората и усещам, че и те ме харесват. Явно се справям добре с професията си и нося радост на феновете.
Какво би посъветвал децата?
-На първо място – в никакъв случай да не изоставят училището, не зависимо в името на какво. От друга страна обаче те трябва да преследват целите си с голям хъс и желание всеки ден. Тези от тях, които мечтаят да станат футболисти, трябва да се стараят много в тренировките.
Наближава мачът с Жилина. Твоите очаквания?
-Срещу словаците не очаквам нищо друго, освен победа. Или поне такъв резултат, който да ни гарантира класиране в групите на Турнира за Купата на УЕФА. Длъжни сме да постигнем успех, както заради нас самите, така и най-вече заради уникалната ни публика. Честно казано, не съм си и помислял за вариант, в който не продължаваме напред в състезанието .
В българското първенство си наказан за три мача. Как ти се стори двубоят с Литекс?
-Беше ми наистина странно да гледам съотборниците си горе, от трибуните. Изнервих се много. И после, едва когато Левски вкара втория гол и си гарантира победата, успях да се успокоя. Не ми беше добре – мястото ми е долу на терена. Срещу Жилина ще съм на игрището, но после, честно да си кажа, не знам как ще издържа още два мача наказание в А група.
На какво се дължи доброто ти представяне в последно време?
- В последния месец и половина наистина демонстрирам отлична форма. Това се дължи на старанието, което полагам, както и на желанието ми да се доказвам. Беше ми наистина трудно да свикна в началото. Сега обаче се чувствам прекрасно, като целият отбор ми помогна за това. Нямаше да успея да се справя без другите момчета в тима. Свикнах и с футбола в България, но и с начина на живот в страната. Ако не беше Левски обаче, нямаше как да покажа на какво съм способен само на 19 години.
Какви са шансовете на Левски за успех във вътрешния шампионат?
- В двубоя срещу Литекс тотално надиграхме съперника и доказахме, че сме основен фаворит в борбата за трофея. Който и да ни подцени, ще бере много ядове. Ако продължаваме напред в същия дух и подобряваме играта си с всеки изминал мач, няма кой да ни спре за златните медали. На този етап най-важното е да подобрим играта си и в гостуванията. Ако печелим и визитите си, ще си гарантираме отличията в края на сезона.
Вашият сънародник Жеан Карлос изпитва определени проблеми от началото на сезона….
- Двамата със Зе Соарес получихме шанс от новия треньор Емил Велев и се възползвахме максимално от него. При Жеан Карлос обаче е малко по-сложно. Той завърши миналото първенство с контузия, а после изпитваше сериозни трудности и в подготовката. Много му повлияха и двата червени картона, които получи още в началото на този шампионат. Остава му единствено да чака нов шанс от Велев и да покаже на какво е способен. А той може много.
Много се коментира темата за евентуалното ти натурализиране. Имаш ли желание някой ден да облечеш фланелката на националния отбор?
-Чувствам се много добре в България. Ако продължа да се представям на ниво и с игрите си получа възможност да съм национал, изобщо не бих се замислял преди да приема. Вече говорих с Лусио Вагнер, който вече от години играе за България. Идеята ми допада страшно много.
Снимки: Официален сайт на Левски
