Всички помните как в ученическите години все имаше връстници, които растат на височина по-бързо от другите. Те стърчат над всички, но в много случаи това води до гръбначни изкривявания. Един от бабините методи за оправяне на изкривяването беше прост, но и труден за изпълнение – слагаш една дебела книга върху главата и ходиш с нея. Нещо подобно се случи с Лудогорец през изминалите две години. Разградчани израснаха прекалено бързо. Дръпнаха една глава пред останалите през изминалия сезон. Постърчаха малко, но се прегърбиха, принизиха се към другите, но най-важното, забравиха да сложат едно дебело томче върху главите си, за да се вдигнат отново. Сега спешно трябва да го направят, за да не стане прекалено късно.
Без да искам да омаловажавам труда на Левски в събота вечер, но истината е, че Лудогорец се би сам. Отвори вратата на кошарата и каза: “Ела, вълчо, изяш ме” и вълкът ги изяде, въпреки че имаше две-три врати за бягство и даже няколко кучета, а някъде там бродеше и призракът от Загреб.
Ще оставим на страна някои мачове от изминалия сезон. Така или иначе Лудогорец трябваше да изиграе поредния си голям финал за краткото си съществуване сред факторите в българския футбол. По презумпция напрежението трябваше да е в Левски, предвид нуждата от задължителна победа и драматичната загуба на Купата на България. То обаче отиде в Лудогорец. Въпреки, че и двата отбора допуснаха един куп елементарни технически грешки си личеше, че гостите са малко по-притеснени.
Тук трябва да вмъкнем и чудесната публика на Герена. Няма да сме далеч от истината, ако кажем, че мачът срещу Лудогорец го спечели повече публиката, от колкото футболистите на терена.
Ако погледнем трезво на нещата и без емоцията от самия мач, футболистите на Левски показаха малко футболни неща, но много дух. Създадоха първото си реално голово положение чак в 75-ата минута, а то се оказа и последно, защото при удара на Пелето, ако не бе рикошета в Бургзорг, топката отиваше някъде към ъгловото флагче. Това обаче няма значение, защото в крайна сметка Левски победи и вероятно ще триумфира с титлата.
Проблемът е, че и Лудогорец не блесна, а беше длъжен да го направи. Моментът е повече от удобен. Съперник опрян до земята без кой знае какъв игрови потенциал. Просто излизаш, надиграваш го и вдигаш купата. Да, ама не. Разградчани заложиха на друга тактика. Дадоха възможност на Левски да атакува, да владее топката и да се опитва да гради. Ясно бе, че при добре стикованата защита “сините” трудно ще отбележат гол, а защитата на Левски винаги е готова да сбърка при някоя контра, както се и получи. Лудогорец сам си е виновен, че не вкара, но и като че ли се очакваше малко по-различен стил. Факт е, че шампионите не играха своята игра. Играта с много разигравания и владеене на топката, която водеше до успех. Това на практика изравни двата отбора. Мъдрите хора са казали, че най-добрата защита е атаката. Лудогорец разполага с потенциала да атакува Левски цял мач и да не му даде въобще възможност да се организира, но не го използва.
Да. Може би контузията на Роман Безяк обърка малко плановете, защото бе във форма и бе много по-вероятно да реализира от Кишада. Той пък доказа, че не може да решава големи мачове. Пропусна в най-важните моменти. Когато каруцата се обърне вече няма смисъл да се разсъждава върху въпросите “Ако”, “защо” и “как”.
В интерес на истина, разсъждавайки върху представянето на отбора, може да се запитаме следното: Игра ли всъщност Лудогорец по-правилно от Левски? Истината е, че няма еднозначен отговор на този въпрос. Да, ако резултатът бе 0:0 или 0:1 отговорът на този въпрос щеше да бъде категоричен. Сега обаче нещата са различни. Много е тънка границата между “по-правилно от Левски” и “правилно”. Може би “орлите” играха по-правилно от Левски, но в крайна сметка загубиха. Но дали играха “правилно” погледнато от собствената камбанария и възможности? Ето това вече е спорно и е разковничето на загубената титла.
Истината е, че ако още две минути гол не бе паднал или Кишада бе реализирал едното чисто голово положение, то сигурно коментарите щяха да бъдат различни и в коренно различна посока. Тогава Левски щеше да е сринат, а Лудогорец вдигнат до небесата. Става дума за някакви 2-3 минути, но границата между “осанна” и “разпни го” е изключително тънка и лесно се прескача.
Този провал обаче не трябва да убива всичко хубаво, което изградиха в Лудогорец. Те трябва да се научат да приемат загубите. Това важи за моментите, в които в Лудогорец сами са си виновни за това. Със сигурност ще има още много победи и загуби, но важното е пораженията да не влияят генерално върху визията за клуба. А в крайна сметка може да е за добро. При втория опит за атака на Шампионската лига Лудогорец отново трябваше да се изправи срещу силните. Сега, в Лига Европа, разградчани ще имат първи мач срещу непретенциозен съперник. Мач, който беше нужен и миналата година, за да влезе българския шампион в европейски ритъм. Сега има шанс да го направи и да атакува по-дълго участие в евротурнирите. Дали ще го постигне? Зависи от много фактори, но най-важния – една дебела книга върху главата, за да се изправят гръбначните изкривявания причинени от бързия растеж и отново да отборът да се изправи високо над другите.
