Юсеф Рабех: Томашич е истински лидер
Юсеф Рабех: Томашич е истински лидер / netinfo
Защитникът на Левски Юсеф Рабех разкри, че вече е свикнал с отбора и се чувства много добре на "Герена". Мароканецът подсили "сините" през юли и бързо се превърна в основна фигура в отбраната на тима. В неделя защитникът навърши 23 години, а това даде повод на „Часът на Левски” да го попита какво успя да постигне и какво още искаш да направи в кариерата и в живота си.

- Наистина за тези 23 години, едва ли може да се каже, че съм осъществил голяма футболна кариера. От една година съм в Левски и съм много радостен, че съм част от този клуб. Преживял съм трудни моменти, но мисля, че вече се разбирам чудесно и със съотборниците ми, и с треньорите и с публиката. Това ме държи на крака и искам да благодаря на всички за помощта.

- Ти си само на 23 години, а прави впечатление, че играеш с огромна рутина и опит. На какво се дължи това?

- Дължи се най-вече на това, че започнах да играя в мъжкия футбол още когато бях на 17 години. Другата причина е, че винаги съм играл като титуляр и никога не съм бил на резервната скамейка. Разбира се искам да изкажа своята благодарност към бог, затова че здрав и винаги съм бил титуляр. Играл съм с много добри и класни футболисти и някои неща съм копирал от тях. Оттам идва спокойствието в играта ми.

- Какво още искаш да постигнеш в кариерата си?

- Както знаете от една година съм в Левски, имам договор за още три. Имах голямо желание да играя в Шампионска лига и там бяха моите цели. Искрено се надявам, че догодина отборът ще бъде по-добре сработен и ще съумеем да се преборим за място сред най-силните отбори. Като всеки млад футболист, моята цел е да се развивам във възходяща линия.

- Не се ли притесняваш за своята форма при положение, че повечето отбори в България, рядко минават центъра, когато играят с Левски.

- Според мен един футболист, трябва да мисли първо за своята игра, а не за играта на противника. Наистина, в България има около пет отбора, които горе-долу са на ниво. Останалите не са чак толкова силни. Смятам, че всеки футболисти трябва да дава всичко от себе си, а не да се успокоява от нивото на противника.

- Учиш ли се от Игор Томашич?

- Игор е от 3 години в Левски. В моите очи той е футболист от висока класа. Надявам се, че и занапред ще продължим да играем заедно, въпреки че той има други планове за своето бъдеще. Много съм доволен, че играя с него. С него съм спокоен на терена. Разбираме се много добре. Той дава командите отзад, защото има опит и винаги, когато излиза за първа топка, аз съм зад него и няма нужда да си говорим, защото всеки знае какво трябва да направи. Томашич е истински лидер на тима и всички млади момчета го слушат. Ще ми е по-трудно ако трябва да си партнирам с по-млад футболист, защото трябва да мисля и за него, да не би да направи някоя грешка и т.н.

- Какво смяташ, за твоя сънародник Шакиб Бензукан, който нямаше късмета да играе редовно, защото е контузен?

- С Шакиб съм играл 4 години в младежкия отбор на Мароко. Имам много добри впечатления от него. Той има бързина, сила, без страх влиза в единоборства, млад е и се надявам в най-скоро време да се оправи и да заиграем заедно. Знам неговите възможности и мисля, че ще се получи по-добре взаимодействие, отколкото ако играя с млад играч. В отбрана най-важното е партньорите да се познават, за да има добро подсигуряване.