Семейство Николови живее на около 15 километра от самия град, в нещо подобно на село. Там те са настанени в красива къща, в която преди е живял Джиба. Чрез Гонг Владо разкри част от семейното си жилище.
Определено аз самият се промених много. Най-вече виждането ми за волейбола. Сблъсках се с доста неща, с които до този момент не бях. Едно от тях е статистиката на тренировка, която не е само информативна, а се коментира преди всяко следващо занимание. Да не говорим за наличието на треньори по физическата подготовка, на физиотерапевт със специално образование, на мануален терапевт, високото ниво на подготовка. Мога да говоря с часове. Вероятно съм се променил и като човек, не знам.
Животът ми в Кунео е различен. Тук имам повече време за семейството. Обикновено сутрин ставам, водя Алекс на детска градина, после отивам на тренировка. След нея прибирам детето, обядваме, почивам около час. След това карам Алекс на тренировка. Той тренира миниволейбол, където заедно с други деца хвърлят топката. Съпругата ми Мая го прибира по-късно, докато аз по същото време се подготвям с Кунео. Вечер хапваме, къпем децата и гледаме телевизия. Александър ходи освен това на плуване и на танци. За нас е важно той да научи италиански, а това вкъщи няма как да стане. Задължително е да прави нещо заедно с други деца и с помощта на учители, за да ползва езика свободно.
Дойдох тук в Кунео, за да търся ново предизвикателство. Вярвам, че съставът ни е с доста голям потенциал. Искам да покажа на какво съм способен, а до момента физическото ми състояние не ми позволя да го направя. Убеден съм, че има какво още да подобряваме и тепърва ни чакат нови успехи с Кунео. Божа работа е дали ще стана пак шампион на Италия, но сега с Кунео. Дали си печелил, или не отличието няма значение. Успехът зависи от много фактори и аз мога само да се надявам, че ще се получи. Онова, което аз и моите съотборници трябва да правим, е да подобряваме индивидуалните си качества и игра, и тази на отбора като цяло.
До колкото си спомням за последно срещнах ЦСКА на волейболното поле на един финал за Купата на България през 2002 г. Определено има разлика от преди и сега. Доста силен състав са изградили през този сезон, дано да имат успех в Шампионската лига. За нас беше важно да играем срещу отбор, който не познаваме. В Италия всяко действие на играчите, дори по време на контролна среща се записва. Така нямаме възможност да срещнем с непознат съперник. А точно това ни очаква в мачовете за Купата на европейската конфедерация.
Прави се статистика и по време на тренировка и това за Италия е нещо нормално. Така всеки играч дава максимума от себе си, а специално Силвано Пранди вярва, че това осигурява развитието на отбора. Иска да се дава максимума, а и той го прави. Именно това не съм виждал в доста от бившите си наставници."
Снимки: Gong.bg, Инес Павлова
