Как се става шампион за 31-ви път, защо държавата не помага на родния спорт и кои са истинските посланици на България. За това разказа президентът на шампиона на България ЦСКА – Александър Томов в Шоуто на Ники Кънчев по Дарик радио:
Q: Отново те връщам на тези безсънни нощи, които ти преживя.
A: Такъв клуб и такава шампионска титка си заслужават и безсънните нощи, и усилията. Склонен съм да гледам на миналото широко и да се обърна сега напред. Не ми вярваха в началото, имаше много атаки – но обещахме да постигнем тази титла и смятам, че изпълнихме обещанието достойно.
Q: Искам да те поздравя, да те прегърна и да кажа на широката ни аудитория, че ЦСКА в твое лице винаги е имал демократичен ръководител. Аз съм ти звънял също с критика, с енергията да станем по-добри – че това е ЦСКА и това е марка, ти си приемал тези обаждания и винаги си бил на линия.
A: Прав си. Това е неизбежна част от един нормален стил на ръководство, защото ЦСКА е огромен обществен инструмент, има стотици хиляди фенове. И ако човек не се съобразява с това, никога няма да спечели. След като отворихме шампанското на стадиона, помолих момчетата и всички заедно отидохме при нашите фенове. Те бяха в един ресторант – те не бяха допуснати до стадиона на мача а Ботев – отидохме и им казахме едно голямо „Благодаря”, защото да имаш такива верни фенове, наистина е голямо постижение. Те бяха дошли в Пловдив, знаейки, че мачът е закрит за публика. Въпреки това бяха близко до нас и горяха от желание да ни поздравят за 31-вата шампинска титла. Наистина такива фенове си заслужават усилията.
Q: 60 години – 31 титли. Страхотен резултат, според мен, според статистиката и според европейските стандарти. Мисля, че само Реал Мадрид гони това постижение и сме наравно с тях.
A: Европейското съизмерване е много важно в случая. Ще си позволя да кажа още нещо на твоята широка аудитория: Вижте всички големи имена, които е дала България в световния футбол – 99 на сто са продукт на нашата школа. И Христо Стоичков, и Димитър Бербатов, и Мартин Петров, и Стилиян Петров, и Данчо Лечков, и Любо Пенев, и Емил Костадинов, да не пропусна... Всички, които наистина големите посланици на Република България. Аз съм стократно по-малко известен от един Христо Стоичков и това е нормално, защото футболните ни звезди са големите мостове за това хората по света да научат що е България. Това, което правим, наистина си заслужава. Втората ни голяма цел след Шампионската титла е да се подготвим много сериозно за европейските клубни турнири. Много искаме да пробием и да върнем мястото на ЦСКА от миналото, когато сме били полуфиналисти за Купата на европейските шампиони.
Q: Виж какво става, какви корпорации има – вече играят два английски отбора на финал за Шампионската лига, т.е. една страна има двама шампиона, така излиза.
A: От гледна точка на условията, в които работим, това изглежда абсурдно. Защото вложенията и инвестициите там са многократно по-големи, защото там въпросът с базите е решен по един изключително умен начин. Намерена е финансовата формула, за която аз мечтая тук, в България. Ние играем в крайно неравноправни условия с тези клубове – и като стадиони, и като финанси, и като данъчно облагане. При нас няма държава, която се е обърнала към спорта и която решава нещата прагматично. При нас вероятно други критерии работят и въобще никакви не работят.
Молим цялата общественост да помогне да се реши въпросът с базите. Тези идиотски условия, в които работим – един милион да плащам за данък годишно, без никой да пипа сметта... и да плащаме наем върху терени и стадиони, за които никой не дава стотинка, това е недомислие. Всичко това може да отиде за школи, за младежта. И това е големият ми апел от височината на шампионската титла: Да можем да потърсим такива решения, които отговарят на Европа. Това означава и терени, това означава и бази. Футболът не е тенис на маса.
