Националният селекционер Тити Папазов бе един от тримата специалисти, които бяха най-близо до треньорския пост в ЛукОйл Академик. Изборът обаче вече е направен и Тити пожела успех на новоназначения Желко Лукаич.
„Приемам това решение съвсем нормално по простата причина, че още в момента, в който господин Везенков изясни своята позиция около това кой да води отбора, съвсем нормално е човекът от спортно-техническото ръководство, който има приоритет даден треньор да избере именно него. Това е най-нормалното. Смятам, че Желко Лукаич е един много добър треньор и мога само да му пожелая да направи добри резултати с ЛукОйл, защото това ще е добро за българския баскетбол”, заяви Тити Папазов от Атина, където е с Тони Дечев.
Ето какво още сподели за надеждите си и обстоятелствата, които възпрепятстваха завръщането му начело на баскетболния ни шампион”
„За мен не е изненада това решение, въпреки че лично за себе си съм се надявал естествено да бъда избран аз, но го приемам съвсем нормално това решение на ръководството на ЛукОйл Академик. В края на краищата, те така се преценили и дано да е едно добро решение, защото дали ще бъда аз, Лукич или Бурич важно е отборът да се развива и да има необходимите резултати. Предстои много тежка година, Купата на УЛЕБ ще бъде много трудна и затова може би ръководството е преценило да заложи на треньор с по-голям опит. Няма какво да се лъжем. Желко Лукаич е представител на най-силната треньорска школа в Еворпа и е нормално да бъде приеман от ръководството като по-удачен вариант. Тук няма място за сръдни. Единствено искам от тук нататък да изясня моето положение в ЛукОйл, защото в изминалата година имах възможности да променя клубната си принадлежност и само от морална гледна точка и от отговорност към господин Златев, който ми даде възможност да се уча тази година и инвестира в мен не съм го направил. Предстои ми разговор, в който да изясня своето бъдеще оттук нататък. Предполагам няма да имат намерение още една година да се образовам.”
„От цялото нещо, ако има нещо положително то това е, че преди да започнем подготовка с националния отбор на 1 юли аз имам някаква ясна визия, че поне за тази година ЛукОйл за мен е история, за да мога да се концентрирам изцяло върху работата си, която смятам, че е далеч по-отговора и дори по-престижна. Независимо, че аз мога да твърдя, че периода ми в ЛукОйл беше изключително полезен за мен. Знам, че сега пред мен стои много по-голямо предизвикателство, а именно – заедно със своя екип да направя всичко възможно националният тим да се класира на Европейското. Колкото и невероятно да звучи, аз живея с тази мисъл и така вниманието ми е изцяло концентрирано върху тази цел.”
„Естествено нормално е да изпитвам някаква болка, но тя е съвсем естествена реакция на психиката на всеки човек независимо, че аз знаех, че при положение, че господин Везенков е тотално против мен, много трудно може да намеря реализация там, въпреки че звучеше логично, че в последната една година са инвестирали в мен, да бъда поканен. Но все пак е някакво признание, че бях един от тези, които съществуваха като теоретичен вариант. Аз оставам с най-добри чувства към ЛукОйл и ръководството, и независимо, че съм недолюбван от господин Везенков, това е много малков сравнение с всички неща, които аз съм получил в тези години.”
„Пак твърдя, че шансът, който ми даде ЛукОйл да се усъвършенствам и да бъда с три от най-великите клубове в света – Сан Антонио, Макаби и Панатинайкос няма своята цена, така че каквото и негативно да се случи, то е много по-малко от това, което аз получих. Все още не мога да кажа, че моят път с ЛукОйл е завършен, защото ми предстои разговор с човека, който ми даде възможност да бъда част от ЛукОйл и това е господин Златев.”
„От първия ден, в който работя в ЛукОйл от 2004 година в лицето на господин Везенков съм имал човек, който работи против мен. На предишния избор, когато трябваше да избират между мен и Илия Евтимов Везенков беше против мен и въпреки това бях избран от господин Златев, така че за мен остава човешкия разговор със Златев, след който да определя стратегията за моето бъдеще. Все още не мога да кажа нищо, защото за да мога да реша какво да правя след квалификациите, трябва да имам уверението на г-н Златев, че той няма претенции към мен, защото той инвестира в мен и аз имам морален ангажимент към него. Сигурен съм, че рано иликъсно аз мога да бъда част от този клуб или поне живея с тази мисъл, а това дали ще се реализира ще покаже времето, но наистина бях подготвен за това решение и една от причините е, че в конкуренцията с Лукаич, който е треньор със сериозно име за нивото на ранга на ЛукОйл естествено, беше нормално да бъде избран той.”
„Приемам това решение съвсем нормално по простата причина, че още в момента, в който господин Везенков изясни своята позиция около това кой да води отбора, съвсем нормално е човекът от спортно-техническото ръководство, който има приоритет даден треньор да избере именно него. Това е най-нормалното. Смятам, че Желко Лукаич е един много добър треньор и мога само да му пожелая да направи добри резултати с ЛукОйл, защото това ще е добро за българския баскетбол”, заяви Тити Папазов от Атина, където е с Тони Дечев.
Ето какво още сподели за надеждите си и обстоятелствата, които възпрепятстваха завръщането му начело на баскетболния ни шампион”
„За мен не е изненада това решение, въпреки че лично за себе си съм се надявал естествено да бъда избран аз, но го приемам съвсем нормално това решение на ръководството на ЛукОйл Академик. В края на краищата, те така се преценили и дано да е едно добро решение, защото дали ще бъда аз, Лукич или Бурич важно е отборът да се развива и да има необходимите резултати. Предстои много тежка година, Купата на УЛЕБ ще бъде много трудна и затова може би ръководството е преценило да заложи на треньор с по-голям опит. Няма какво да се лъжем. Желко Лукаич е представител на най-силната треньорска школа в Еворпа и е нормално да бъде приеман от ръководството като по-удачен вариант. Тук няма място за сръдни. Единствено искам от тук нататък да изясня моето положение в ЛукОйл, защото в изминалата година имах възможности да променя клубната си принадлежност и само от морална гледна точка и от отговорност към господин Златев, който ми даде възможност да се уча тази година и инвестира в мен не съм го направил. Предстои ми разговор, в който да изясня своето бъдеще оттук нататък. Предполагам няма да имат намерение още една година да се образовам.”
„От цялото нещо, ако има нещо положително то това е, че преди да започнем подготовка с националния отбор на 1 юли аз имам някаква ясна визия, че поне за тази година ЛукОйл за мен е история, за да мога да се концентрирам изцяло върху работата си, която смятам, че е далеч по-отговора и дори по-престижна. Независимо, че аз мога да твърдя, че периода ми в ЛукОйл беше изключително полезен за мен. Знам, че сега пред мен стои много по-голямо предизвикателство, а именно – заедно със своя екип да направя всичко възможно националният тим да се класира на Европейското. Колкото и невероятно да звучи, аз живея с тази мисъл и така вниманието ми е изцяло концентрирано върху тази цел.”
„Естествено нормално е да изпитвам някаква болка, но тя е съвсем естествена реакция на психиката на всеки човек независимо, че аз знаех, че при положение, че господин Везенков е тотално против мен, много трудно може да намеря реализация там, въпреки че звучеше логично, че в последната една година са инвестирали в мен, да бъда поканен. Но все пак е някакво признание, че бях един от тези, които съществуваха като теоретичен вариант. Аз оставам с най-добри чувства към ЛукОйл и ръководството, и независимо, че съм недолюбван от господин Везенков, това е много малков сравнение с всички неща, които аз съм получил в тези години.”
„Пак твърдя, че шансът, който ми даде ЛукОйл да се усъвършенствам и да бъда с три от най-великите клубове в света – Сан Антонио, Макаби и Панатинайкос няма своята цена, така че каквото и негативно да се случи, то е много по-малко от това, което аз получих. Все още не мога да кажа, че моят път с ЛукОйл е завършен, защото ми предстои разговор с човека, който ми даде възможност да бъда част от ЛукОйл и това е господин Златев.”
„От първия ден, в който работя в ЛукОйл от 2004 година в лицето на господин Везенков съм имал човек, който работи против мен. На предишния избор, когато трябваше да избират между мен и Илия Евтимов Везенков беше против мен и въпреки това бях избран от господин Златев, така че за мен остава човешкия разговор със Златев, след който да определя стратегията за моето бъдеще. Все още не мога да кажа нищо, защото за да мога да реша какво да правя след квалификациите, трябва да имам уверението на г-н Златев, че той няма претенции към мен, защото той инвестира в мен и аз имам морален ангажимент към него. Сигурен съм, че рано иликъсно аз мога да бъда част от този клуб или поне живея с тази мисъл, а това дали ще се реализира ще покаже времето, но наистина бях подготвен за това решение и една от причините е, че в конкуренцията с Лукаич, който е треньор със сериозно име за нивото на ранга на ЛукОйл естествено, беше нормално да бъде избран той.”
