Слаба игра в защита, липса на организация и логичен лош резултат на старта. Левски почна с издънка 2014 година. Сезонът е важен от емоционална гледна точка и не е лошо отборът от „Герена“ да се стегне бързо след колебливото начало. „Синият“ тим не е сработен и при това положение изглежда, че нападението е най-добрата защита.
Като цяло двубоят Левски – Славия беше напрегнат, скандален, но и много интересен. Имаше доста хубави изпълнения и бая грешки, част от тях дело на съдиите. „Сините“ проспаха 45 минути. В първите 20 направо бяха за оплакване. През втората част показаха предимно голям мерак, което бе оценено от публиката. Феновете на „Герена“ рядко не псуват, когато тимът не печели. Още повече, когато мачът е у дома, а съперникът е от ранга на Славия. Между другото „белите“ и Милен Радуканов заслужават похвали за хитрата си игра.
Оценката за селекцията и моментното състояние на Левски, ще бъде по-точна след няколко седмици. Срещу Славия на терена ги нямаше Бастос, Мюлдер и Белаид, които се явяват ключови футболисти. Липсваше и Рикардо Нунеш, който е загадка. Ако добавим и новото – старо попълнение Кристовао Рамос бройката на липсващите нарасна.
Тони Здравков и екипът му разполагат с количество в предни позиции. Божинов, Макриев и Генков са доказани футболисти, които държат на своята репутация. Именно с това могат да бъдат изключително полезни.
Конкуренцията в атаката е факт. Валери Божинов дойде на „Герена“ за да възстанови своята кариера. Макриев обърна гръб на няколко примамливи оферти от чужбина, защото в Левски му харесва. Цецо Генков е в деликатна ситуация, но е футболист, който знае пътя към вратата. Тони Здравков е длъжен да се възползва от лукса, който притежава.
През второто полувреме се видя, че Левски е по-добър с двама в нападението. На всичкото отгоре липсват типични крила. Мирослав Иванов и Ларсен Туре са по-скоро полузащитници, но не и флангови нападатели. Най-малкото е, че им липсва характерната за позицията крило скорост. По-драматично е, че като цяло „сините“ загубиха в този аспект от продажбата на Гари Родригес. Левски притежава футболисти, които трябва трайно да разиграват топката, а това се учи трудно. До този момент играта беше по-проста. Всичко в предни позиции опираше до бързия Гари.
Поне до влизането на Рафаел Бастос Левски трябва да опита системата с двама нападатели. Бразилецът на теория е способен да вкара в ред играта на „сините”.
В първото дерби от пролетта доста критики отнесе липсата на ясни идеи в продукцията на Левски. Основната причина бе отсъствието на баланс в средата на терена. Гаджев, Бру, Миро Иванов, Боби Цонев и Ларсен Туре са добри футболисти, но нито един от тях няма достатъчно изградени навици в дефанзивен план. Гаджев и Бру бяха опорни полузащитници, а и двамата не са от голяма полза в защитната фаза на играта. Отбраната от своя страна бе без двамата, които най-вероятно ще бъдат лидерите в тази линия – Дъстли Мюлдер и Аймен Белаид.
Левски продължава да е отбор без стил, а това е дългогодишна тенденция. „Сините“ могат да компенсират до някаква степен с желание и със своите доказани нападатели. Тимът на Тони Здравков е отписан от всички и точно там се крие шансът за нещо по-добро.
На „Герена“ трябва да забравят класирането, защото възможностите за титла граничат с чистата лудост. Левски е длъжен да играе до края на сезона най-вече за своята публика и евентуално за спечелването на Купата. Сектор Б има един легендарен рефрен. Той гласи „Атака, атака, сините в атака“. Левски няма друг избор освен да се придържа към тези ценности. Трибуните могат да бъдат спечелени само с голове.
