Малко хора си спомнят, че за пробива на българското фигурно пързаляне в лицето на Иван Динев, Албена Денкова - Максим Стависки, и преди тях покойната Виктория Димитрова, огромна бе заслугата на един български треньор - Людмила Младенова. Мечтата на тази силна жена, понесла тежки удари на съдбата, бе да се говори за нашите фигуристи като част от световния елит. Да, това се случи! Успехите бяха налице, но като че ли делото на Люси в студения Зимен дворец бе забравено, къртовският труд, часове наред целогодишно, бе сякаш захвърлен в прахта на празните съблекални и тъмни коридори.
Когато обаче корабът потъва, опитният капитан може отново да поеме рула. На световното за юноши и девойки в София, Младенова доведе от Италия състезателка, която убеди да представя България. Според регламента на ИСУ Стефани Пехланер може да се състезава на Европейски и Световни, но за олимпийски игри ще й трябва наш паспорт.
„Имала съм далеч по-талантливи състезатели, при това наши българчета. Липсва ми родината. Дано отново се върна в България и работя за България. Със всички мои състезатели поддържам контакти, освен с Иван Динев. Не ми се говори за това. Иначе възпитаниците ми се реализираха в живота, намериха своето място. Това ме радва, нали и аз съм ги възпитавала,” казва пред Гонг Люси.
Сега тя живее в Италия, работи в Мерано, дневният й режим е супер натоварен, но намира време и да поддържа фигурата си с фитнес. Завръщането й в Зимния дворец, макар и като гост, е силно вълнуващо.
„За първенството дефектите са поприкрити, хубаво е декориран, но нищо не се е подобрило през изминалите 10 години. Въпреки всичко, това е положението и трябва да се опитаме в тези условия да изградим следващата генерация,” философски разсъждава за проблемите в бг спорта Младенова и тъжно отбелязва, че нещата замират.
Дано хората във федерацията и най-вече Албена осъзнаят, че заедно, ако отново всички се съберат, може и да имаме някакви успехи. Ще трябва време и най-вече взаимни компромиси.
