Българският състезател в канадската борба Калоян Петров-Хвата се завърна с 3 златни медала от завършилия преди дни международен турнир в Загреб, Хърватия. Петров даде специално интервю за Гонг, след като стана абсолютен шампион на лява ръка, а преди това спечели двете титлите в категория до 90 кг. - на лява и дясна ръка. В състезанието участваха над 200 състезатели от 15 държави. 24-годишният състезател скоро ще се дипломира по специалност „Инженер по автоматика, информатика и управленска техника“ в ТУ $офия, а това бе първата му титла „абсолютен шампион“.
Калояне, прибра се от Загреб с първа титла за теб „абсолютен шампион“ в канадската борба. Как се чувстваш, как премина състезанието?
Състезанието беше много оспорвано. 15 държави, няколко континента. Получи се доста добър спектакъл. Аз спечелих в категорията и на двете ръце. След това спечелих абсолютна титла на лява ръка. Много съм щастлив от този факт. Доволен съм от формата си.
От кога се занимаваш с канадска борба? Как се запали?
Активно може би от 2005 година. Преди това в училище и където се съберем с приятели, канадската борба беше номер едно.
Има ли почва този спорт в България?
Българите сме водеща сила в канадската борба. Имаме много шампиони и сме високо ниво. Според мен сме в Топ 5 в света.
Има ли интерес от страна на младите?
Има. Моят клуб се казва „Адреналин София“. Над 30 човека сме. Има млади момчета, има и по-възрастни. За този спорт няма ограничение във възрастта. Виждал съм „чукове“ на 60 плюс години.
Има ли момичета, които се запалват по този спорт?
Да. Известно е, че има много красиви и атлетични момичета. В България имаме световна и европейска шампионска – Вероника Бонкова. Имаме и други добри състезателки. В света водещите са Швеция, Литва, Русия, Украйна.
Има ли специфика в тренировките или основното е фитнес?
Трябва да се набляга на борбата с противник. Ако искаш да си добър боксьор трябва да наблягаш на бокса, ако си тенисист на тениса, ако си футболист на футбола. Другото основно е обща физическа подготовка. Спецификата е борба с противник.
Колко ти отнемат тренировките на ден?
Аз освен, че тренирам, следвам магистратура и работя. Всяка свободна минута тренирам. Преди големи състезания тренирам поне по 4-5 часа на ден.
Видя каква е организацията в Загреб. Може ли и в България да се работи на такова ниво?
Най-голямата охранителна фирма бе спонсор на събитието. Организацията беше страхотна. Обръща се сериозно внимание на спорта. Имаше много публика и ефекти. Получи се спектакъл. Дано в бъдеще и тук има такива турнири.
Каква е следващата ти цел?
Предстои Европейско първенство и се надявам там да се представя на ниво. Аз съм в най-силната категория до 90 килограма и конкуренцията е много сериозна. Всяко постижение ще е голямо удоволствие. Няма да свалям категория. С повече постоянство ще стане. Както се шегуваше моят патрон Милен Бъзински „ти стани инженер и после ще ги побеждаваш по-лесно“.
Има ли в България хора, които помагат на канадската борба?
В България малко са такива хора. Мога да спомена моят патрон ЧСИ Милен Бъзински, на когото съм много благодарен. Каквото сме постигнали в моя клуб се дължи на него. Той винаги ни е подавал ръка, винаги ни е помагал да участваме в турнири и да трупаме опит, за да се стигне до абсолютната титла. Той е много народен човек. Интересува се изцяло от българските постижения в спорта. Запознахме се, разказах му за какво става дума и реши да помогне. Вече четвърта година е с нас.
Разбрахме, че в Загреб е имало интерес към представянето на Лудогорец, след като бе в една група с Динамо?
Абсолютно. Даже правиха сравнение, че българите сме много силни. Успяхме да ги победим на футбол, а сега на канадска борба. Имаме си закачка с тях и мачовете с Лудогорец винаги излизат на преден план.
Има ли професионални шампионати. Такива, от които могат да се вадят пари?
Има професионални купи. Има различни турнири в света, но трудно може да се издържаш с това. Трябва да имаш човек зад себе си.
