Ако искаме гласът ни да бъде чут, освен да гласуваме, трябва да се възползваме от правомощията си и след като изборите са се състояли. Има разнообразни начини, по които ние като граждани можем да участваме в местното самоуправление.
Какво всъщност е гражданско участие?
Гражданското участие е свързано с осъществяването на действия за разрешаване на проблеми от обществено значение.
Може да споделиш гневен пост в социалните мрежи или да обсъдиш с приятелите си недоволството от решенията на местната власт, но това гражданско участие ли е?
Не.
Защото дори да изразявате ясна позиция по този начин, тя няма да доведе до реална промяна в публичната среда.
По същия начин можем да съпоставим гласуването с бойкотирането на изборите. Бойкотът не променя начина, по който функционира вече избраната власт. Правомощията ѝ ще си останат същите, без значение дали избирателната активност е била ниска или висока.
Местните референдуми са един от начините, по които гражданите могат да регулират вземането на решения в общините. Те могат да се организират по предложение на:
поне една пета от общинските съветници (но не по-малко от трима);
кметовете на общини, райони и кметства;
инициативен комитет с подписка, в която са се включили поне една десета от гражданите с избирателни права в съответната община, район или кметство.
30 дни преди началото на референдума се дава информация за въпросите, по които ще се гласува, мотивите зад предложенията на вносителите, датата и мястото на провеждане, както и за различните позиции по предлаганите въпроси.
Какво се случва след референдума?
Ако са участвали поне 40% от хората, които имат право да гласуват, и над половината от тях са отговорили с „Да“, решението се приема и се счита за задължително за местната власт.
Кой контролира референдумите?
Общинските съвети проверяват предложените въпроси по законосъобразност и ги приемат или отхвърлят с мотивиран отказ. Те могат и да редактират въпросите, но без да променят смисъла им. След това те насрочват дата за провеждането им.
Повече за гражданското участие в местното самоуправление можете да прочетете на Аз Гласувам/Ти Избираш.
Много от хората може да не са съгласни с избора за това кой ще ръководи общината им през следващите 4 години. Това обаче не означава, че те трябва да приемат ролята на пасивни граждани до следващите избори. Инвестирайки от своето време, познания и усилия, чрез нашето активно гражданско участие можем да променяме средата, в която живеем. „Промяната започва с действие“.
Какво всъщност е гражданско участие?
Гражданското участие е свързано с осъществяването на действия за разрешаване на проблеми от обществено значение.
Може да споделиш гневен пост в социалните мрежи или да обсъдиш с приятелите си недоволството от решенията на местната власт, но това гражданско участие ли е?
Не.
Защото дори да изразявате ясна позиция по този начин, тя няма да доведе до реална промяна в публичната среда.
По същия начин можем да съпоставим гласуването с бойкотирането на изборите. Бойкотът не променя начина, по който функционира вече избраната власт. Правомощията ѝ ще си останат същите, без значение дали избирателната активност е била ниска или висока.
Местните референдуми са един от начините, по които гражданите могат да регулират вземането на решения в общините. Те могат да се организират по предложение на:
поне една пета от общинските съветници (но не по-малко от трима);
кметовете на общини, райони и кметства;
инициативен комитет с подписка, в която са се включили поне една десета от гражданите с избирателни права в съответната община, район или кметство.
30 дни преди началото на референдума се дава информация за въпросите, по които ще се гласува, мотивите зад предложенията на вносителите, датата и мястото на провеждане, както и за различните позиции по предлаганите въпроси.
Какво се случва след референдума?
Ако са участвали поне 40% от хората, които имат право да гласуват, и над половината от тях са отговорили с „Да“, решението се приема и се счита за задължително за местната власт.
Кой контролира референдумите?
Общинските съвети проверяват предложените въпроси по законосъобразност и ги приемат или отхвърлят с мотивиран отказ. Те могат и да редактират въпросите, но без да променят смисъла им. След това те насрочват дата за провеждането им.
Повече за гражданското участие в местното самоуправление можете да прочетете на Аз Гласувам/Ти Избираш.
Много от хората може да не са съгласни с избора за това кой ще ръководи общината им през следващите 4 години. Това обаче не означава, че те трябва да приемат ролята на пасивни граждани до следващите избори. Инвестирайки от своето време, познания и усилия, чрез нашето активно гражданско участие можем да променяме средата, в която живеем. „Промяната започва с действие“.
