До три процента сред пострадалите от бедствие и сред спасителите развиват напълно изразено посттравматично разстройство. Това каза в интервю за БТА полк. доц. Данчо Дилков, началник на Клиника по психиатрия и военна психология към ВМА. Между пет и 15 процента развиват някакъв симптом на посттравматичен стрес.
По думите му, обикновено спасяващите са обучавани за работа на терен след бедствие и при тях рискът за поява на посттравматично разстройство е по-малък, но и те не са напълно защитени. Това зависи от индивидуалния праг на чувствителност, обясни лекарят.
В предварителния тренинг на медиците от ВМА, които заминават на мисия, е включен ситуационен център, който до голяма степен пресъздава условията в ситуация на криза – бойна или природно бедствие, където условията в максимална степен се доближават до действителните и многократно се тренират индивидуалните задачи. След това се извършва анализ, като целта е те да могат да се справят бързо, да се оптимизира работата им, както и когато попаднат в истинска ситуация, да имат усещането, че това им е познато до голяма степен и знаят какво да правят. Така ще се избегне първоначалният шок, който се получава при първите впечатления, когато има бедствие.
Какви са симптомите?
Симптомите на посттравматичния стрес не се появяват непосредствено след стресогенното събитие, а обикновено до шест месеца след него. Често се появяват между втория и третия месец и се изразяват в сънуване на кошмари, които до голяма степен са свързани с травмата. През деня може да се появяват "оживели сцени" на подобни събития, които пострадалият вижда и преживява отново. Така у човек се появява напрежение, агресия, склонност към употреба на алкохол или наркотик с цел да облекчи страданието си. Това е много мъчително за тези хора и ако не се вземат мерки навреме, състоянието хронифицира и води буквално до инвалидизация. В България няма такива случаи, но има публикувана информация за военни от чужди армии, участвали в мисии. Тези военнослужещи след това се откъсват от обществото, самоизолират се и завършват живота си или със самоубийство, или със зависимост към алкохол или кокаин, или хероин.
Няма никакви категорични данни засега дали мъжете или жените реагират по-спокойно в бедствена ситуация, посочи още лекарят. Трябва да се вземе предвид, че жените имат по-различна роля в обществото – като майки, и те са по-жалостиви и състрадателни към човешката мъка, така че би могло да се очаква, че при жените е възможно да се появи по-лесно посттравматично разстройство, допълни доц. Дилков.
При спасяване на хора след земетресение трябва вътрешно да си убеден и мотивиран, че ще има позитивен край. Целта е намаляване на щетите и спасяване на хора, добави доц. Дилков. В отговор на въпрос кога спасителен екип може отново да се изпрати на терен, доц. Дилков посочи, че е най-добре това да стане след една година.
По думите му, обикновено спасяващите са обучавани за работа на терен след бедствие и при тях рискът за поява на посттравматично разстройство е по-малък, но и те не са напълно защитени. Това зависи от индивидуалния праг на чувствителност, обясни лекарят.
В предварителния тренинг на медиците от ВМА, които заминават на мисия, е включен ситуационен център, който до голяма степен пресъздава условията в ситуация на криза – бойна или природно бедствие, където условията в максимална степен се доближават до действителните и многократно се тренират индивидуалните задачи. След това се извършва анализ, като целта е те да могат да се справят бързо, да се оптимизира работата им, както и когато попаднат в истинска ситуация, да имат усещането, че това им е познато до голяма степен и знаят какво да правят. Така ще се избегне първоначалният шок, който се получава при първите впечатления, когато има бедствие.
Какви са симптомите?
Симптомите на посттравматичния стрес не се появяват непосредствено след стресогенното събитие, а обикновено до шест месеца след него. Често се появяват между втория и третия месец и се изразяват в сънуване на кошмари, които до голяма степен са свързани с травмата. През деня може да се появяват "оживели сцени" на подобни събития, които пострадалият вижда и преживява отново. Така у човек се появява напрежение, агресия, склонност към употреба на алкохол или наркотик с цел да облекчи страданието си. Това е много мъчително за тези хора и ако не се вземат мерки навреме, състоянието хронифицира и води буквално до инвалидизация. В България няма такива случаи, но има публикувана информация за военни от чужди армии, участвали в мисии. Тези военнослужещи след това се откъсват от обществото, самоизолират се и завършват живота си или със самоубийство, или със зависимост към алкохол или кокаин, или хероин.
Няма никакви категорични данни засега дали мъжете или жените реагират по-спокойно в бедствена ситуация, посочи още лекарят. Трябва да се вземе предвид, че жените имат по-различна роля в обществото – като майки, и те са по-жалостиви и състрадателни към човешката мъка, така че би могло да се очаква, че при жените е възможно да се появи по-лесно посттравматично разстройство, допълни доц. Дилков.
При спасяване на хора след земетресение трябва вътрешно да си убеден и мотивиран, че ще има позитивен край. Целта е намаляване на щетите и спасяване на хора, добави доц. Дилков. В отговор на въпрос кога спасителен екип може отново да се изпрати на терен, доц. Дилков посочи, че е най-добре това да стане след една година.
