След Лос Анжелис, Париж и Сао Пауло над 100 цветни и черно бели фотографии на една от най-забележителните жени в световната фотография - Вивиан Майер, ще бъдат показани за първи път и в София с изложбата “В нейните ръце”. Тя ще се състои между 23 април и 2 юни в Софийска градска художествена галерия.
Вивиан Майер (1926 - 2009) е смятана за един от най-емблематичните автори на street фотографията. Името й се нарежда до тези на Даян Арбъс, Робърт Франк, Хелън Левит, Гари Уиногранд, Мери Елън Марк, Джоел Мейровиц, а историята й е също толкова забележителна, колкото и нейните снимки.
Творчеството на Вивиан Майер е открито случайно през 2007 г. и бързо се превръща в сензация. През 2015 г. документалния филм “Да откриеш Вивиан Майер”, посветен на живота и работата й като фотограф, печели номинация за “Оскар”.
В края на 2007 г. Джон Малуф, агент на недвижими имоти, купува няколко кашона, пълни с черно-бели непроявени филми от 50-те и 60-те. Пред очите му се разкрили забележителни кадри: всевъзможни градски сюжети и истински истории от живота в Чикаго, Ню Йорк и Париж през 50-те. Aрхивирайки ги, с всеки нов кадър се убеждавал, че е попаднал на “нещо голямо”. И все повече се питал коя е тази тайнствена и талантлива жена зад камерата. Повече от година след покупката си попада на следа, намира плик от фотолаборатория с името на получателя: Вивиан Майер. Феминист, кинокритик, човек с мнение. В спомените на семействата, с които е живяла, тя е затворена и ексцентрична, но дисциплинирана и безпощадно смела в мнението си.
Интересът към личността на Вивиан Майер започва да расте лавинообразно – не само заради невероятната й история, а и заради забележителните кадри с всевъзможни градски сюжети и истински истории, в които тя улавя пулса на Ню Йорк, Чикаго, Маями, Париж през 50-те.
След успешните изложби в Чикаго и Лондон холивудският актьор Тим Рот открива експозицията й в Лос Анджелис, статии за нея се появяват в The New York Times, Time, The Wall Street Journal, The Independent, The Guardian, телевизиите гръмват с репортажи за Майер. През 2015 г. биографичният филм “Да откриеш Вивиан Майер” (Finding Vivian Maier) е номиниран за Оскар.
Внушителното творчество на Вивиан Майер включва истинска съкровищница от над 120 000 негатива и филми. В снимките й присъстват множество портрети в различни вариации и ракурси, нейни двойници, събрани един в друг като матрьошки. Вплетен в тези ленти е и автопортретът, който днес се възприема като нейна запазена марка.
Изложбата на Вивиан Майер е 11-а поред за “Майстори на фотографията”.
Вивиан Майер (1926 - 2009) е смятана за един от най-емблематичните автори на street фотографията. Името й се нарежда до тези на Даян Арбъс, Робърт Франк, Хелън Левит, Гари Уиногранд, Мери Елън Марк, Джоел Мейровиц, а историята й е също толкова забележителна, колкото и нейните снимки.
Творчеството на Вивиан Майер е открито случайно през 2007 г. и бързо се превръща в сензация. През 2015 г. документалния филм “Да откриеш Вивиан Майер”, посветен на живота и работата й като фотограф, печели номинация за “Оскар”.
В края на 2007 г. Джон Малуф, агент на недвижими имоти, купува няколко кашона, пълни с черно-бели непроявени филми от 50-те и 60-те. Пред очите му се разкрили забележителни кадри: всевъзможни градски сюжети и истински истории от живота в Чикаго, Ню Йорк и Париж през 50-те. Aрхивирайки ги, с всеки нов кадър се убеждавал, че е попаднал на “нещо голямо”. И все повече се питал коя е тази тайнствена и талантлива жена зад камерата. Повече от година след покупката си попада на следа, намира плик от фотолаборатория с името на получателя: Вивиан Майер. Феминист, кинокритик, човек с мнение. В спомените на семействата, с които е живяла, тя е затворена и ексцентрична, но дисциплинирана и безпощадно смела в мнението си.
Интересът към личността на Вивиан Майер започва да расте лавинообразно – не само заради невероятната й история, а и заради забележителните кадри с всевъзможни градски сюжети и истински истории, в които тя улавя пулса на Ню Йорк, Чикаго, Маями, Париж през 50-те.
Изложбата на Вивиан Майер е 11-а поред за “Майстори на фотографията”.