Различни проучвания показват, че учителите са преуморени и стресирани, а българите стават все „по-прости".
Правилният метод на преподаване в училище обаче е решаващ за това дали децата ще станат успешни и предприемчиви в живота.
„Трябва да се вярва, че децата са успешни, независимо от възрастта, семейството им и това какво виждаме ние в тях като заложби".
Това коментира в сутрешния блок на Дарик Евелина Миленова, част от проект за нова методика на преподаване в училищата.
С иновативния подход се изследва начинът, по който децата учат, а не се акцентира само на това, че трябва да научат определено количество за определено време.
Джон Майтън, който е разработил методиката, е математик от Университета на Торонто и сценарист на пиеси, носител на наградата на Генерал-губернатора на Канада. Първоначално методиката е била разработена за подпомагане на изоставащи ученици преди повече от 15 години.
Това, че е сценарист на пиеси до голяма степен е било от полза за методиката. Всеки сценарий и ръководство към отделните уроци е една игра с децата, преподава се на малки стъпки и е пълно с въпроси към децата. Идеята е да се играе с тях на сериозно интелектуално равнище, за да ги изведе до знания и заключения.
„Като цяло в университетите в България, като се изгражда един учител, не се обръща внимание на психологическата част на ученето от гледна точка на това, че можем да намираме път и към трудните деца и може да се работи и с тях. Във всеки клас в България има поне 1-2 деца, наречни СОП - деца със специфични образователни потребности. В 2/3 от случаите те не са диагностицирани - т.е. учителят вижда, че има проблем с даден ученик, че не учи като другите, изостава с материала. Понякога и родителите не искат да признаят проблема. Голяма част от тези деца нямат интелектуален дефицит, проблемът е, че не могат да преживеят емоция в ученето и съответно нямат мотивацията да седнат да учат. Когато децата се изправят пред проблеми и емоционално са стресирани, не могат да отговорят на очаквания. В случая не помага и ако учителят ги израви пред класа и каже: „Не се справи, сгреши". Тогава детето започва да чувства вина, срам, обида, агресия и отказът от учене е гарантиран. Първото, което обясняваме при обучението на учителите по нашия проект, е че всички деца са способни и можете да намерите път към всяко дете, независимо дали е със специфични потребности", обясни Миленова.
По думите й основното, което се търси в метода на обучение на децата, е път към тях, независимо от генетичните им заложби, защото убеждението на методиката е, че и бързи, и по-бавни деца могат да научат материала, ако им се обясни достатъно детайлно и така, че да разберат.
„Едно от важите схващания е, че няма глупави деца, всички деца могат да учат, да бъдат усшени, а учителят е отговорен за това детето да учи. Не можем да обвиним ученик, че е несериозен или мързелив. За да не е успешен, значи учителят не е намерил подходът към него", казва Миленова.
Новият начин на преподаване значително се различава от традиционния в училищата у нас.
„Обучаваме успешно учителите. Те досега не са имали подробно дадени ръководства и сценарии на своите уроци. В България всички методики, незавивимо от предметите, за преподаване на учебен материал, се базират на познанията на учителя в неговата сфера и на неговата предприемчивост как ще си структурира урока. В момента подходът е да се даде ръководството на учителите, по което да се движат, което обаче е разработено от математици и психолози, и учителят да не мисли как да разработва урока, а да се насочи към преживяванията на учениците в клас - целият му труд и ангажимент да е да разбират, като следват зададената структура на урока", допълва експертът.
При обучаването учителят непрекъснато е сред децата в класа, има положителна обратна връзка, в българските училища се подценява обикновено нуждата от положителна обратна връзка, не е нужно да има и огромни домашни.
Не са необходими и огромните домашни за децата:
„Ако не са разбрали материала, ще трябва вкъщи да се изправят пред голямото домашно и то да се превърне в проблем за тях. И ако не се справят, губят мотивацията си и трупат страх, че не могат да преодолеят предизвикателството. Започват да си мислят, че не отговарят на очакванията на родителите и учителите и оттук нататък се получава една негативна реакция към ученето и полагането на усилия", допълва Миленова.
Като цяло има и частни, и държавни училища, които преподават по този метод. Частните обаче имат по-голямата свобода да го прилагат. За да функционира една учебна програма в България, трябва да отговаря на определени изисквания, съответно и материалът от проекта се адаптира, за да отговаря на държавните образователни изисквания.
„Амбицията е да има всеки ден математика, с емоция, без големи домашни, децата да отиват заредени с емоцията вкъщи, с желание да покажат наученото", обяснява тя.
Освен това целта е да не се стига и до частни уроци:
„Порочно е по отношение и на родители,и на деца, и на учители. Защо учителите трябва да разчитат на учениците да ходят на частни уроци, за да успяват на изпити, защо родителите да дават тези пари и защо подценяваме българското училище".
Във всички класове, в които се преподава по методиката, се преодолява страхът на по-бавните деца, че няма да се справят, моривират се и им се показва, че могат да бъдат успешни в класовете. Другият резултат е, че учителите, вникнали в смисъла, са се променили, станали са по-добри към учениите и самите те се доразвиват. Освен това много от тях пренасят методиката и към други учебни предмети. Това става нов стил на общуване. Дава добри резултати, защото се преодолява и агресията на децата.
Повишава се и мотивацията.
„Резултатите се виждат и след външно оценява - всички класове по проекта завършват с оценка над 5. Има и класове с повече деца от ромски произход. В тях, като започне учебната година, търсят учителите алтернативен подход, за да се справят с трудностите и да мотивират децата. И ако в началото в такива класове успехът е около 3, то в края на програмата отива към 4-4.50", обяснява Миленова.
А едно от най-хубавите неща е, че учителите вече губят от речника си думи като „сгреши", „задължен си", „извини се" и др.
