Уреждат статута на болничния свещеник?
Уреждат статута на болничния свещеник? / netinfo

Със законодателни промени да бъде регламентирана свещеническата дейност в болниците, армията и затворите, поиска директорът на Дирекцията по вероизповеданията Иван Желев пред Дарик радио. По думите му хората, които прекарват по-продължително време в обстоятелства, различаващи се от обичайния живот, се нуждаят от по-особена и духовна грижа. „Вярно е, че има психолози, но религиозните хора са свикнали да се доверят на духовника, за да споделят своите тревоги и мъки”, отбеляза Желев. Той припомни, че в повечето страни-членки на ЕС тези дейности отдавна са регламентирани, докато у нас не му е известно да са налице някакви специални законови уредби за тях.

Като припомни, че в България няма официална религия, а всички вероизповедания са равнопоставени, Желев каза, че когато се предоставя възможност на едно вероизповедание да получава духовна помощ, трябва да се даде и на друго, особено ако има негови привърженици на съответното място/болница, затвор, армия/.

Той посочи, че в затворите това се постига много добре. „Винаги когато има привърженици на определена религии и поискат да бъдат посетени от служител на съответното вероизповедание, по определения ред той бива допускан”, уточни Желев.

По думите му законодателните изменения трябва да бъдат не толкова в закона за вероизповеданията, а в законите за здравето, местата за лишаване от свобода и армията.

Той припомни, че в затворите от няколко години дейността на свещеника вече е в известна степен регламентирана. Има назначени 13 свещеника на половин щат към Министерството на правосъдието.

Желев обясни, че работата на духовните лица в болниците не може да бъде на съвсем свободен принцип, защото е възможно да се случи така, че някой да има остра нужда да види свещеник, а такъв да няма или пък да е решил в този ден да не отиде, защото няма изрично задължение за това. „Когато човек е назначен, независимо дали от съответното вероизповедание или пък от болничното заведение, ще действа по друг начин”, смята Желев.

Председателят на комисията по правата на човека и вероизповеданията в парламента Огнян Герджиков, обаче е на друго мнение. „Струва ми се, че едва ли е подходящо това да става със законодателни промени, тъй като тази дейност е позволена и е въпрос на желание, доброволен акт”, обясни Герджиков. По думите му няма никаква пречка съответната митрополия, към която се обърнат болничните заведения и армията, да даде възможност да бъде извършена съответната помощ.

Последвайте ни

Общество