На 7 април (събота), от 11:00 до 14:00 ч., в Софийска градска художествена галерия е първата среща от серията "Разговори с творци - Въведение в съвременното изкуство" със Стефан Николаев. Събитието е в рамките на образователната платформа "Въведение в съвременното изкуство", която се организира за втора поредна година от фондация "Отворени изкуства" и галерия "Сариев". Целта на образователната платформа "Въведение в съвременното изкуство" е да запознае българската публика с основните теми, идеи и творци и да зададе български контекст за разбирането, разчитането и гледането на съвременно изкуство.
Платформата през 2012 съдържа два основни структурни етапа: "Неделни лекции" и "Разговори с творци". Програмата през 2012 е свободна за посещение благодарение на партньорите ни: фондация "Америка за България", VIVACOM Фонд и Национален фонд култура.
Стефан Николаев е български художник, роден през 1970 година в София. През 1989 и 1994 година учи в Академията за изящни изкуства в Париж, след което прави едногодишен обмен в Университета за изящни изкуства в Уинчестър, където осъщестява първата си самостоятелна изложба - Running with the King (1994). От завършаването на Академията до днес, Стефан живее и работи в Париж, където създава „Glassbox" - стъклено пространство във френската столица, където заедно с приятели представят творци и творби на съвременно изкуство. През годините„Glassbox" се превръща в международна платформа и се радва на голям интерес. Стефан Николаев работи още за галерия Michel Rein в Париж . Принадлежи едновременно на френската и на българската художествена сцена. От 1994 до 2010 е участвал в близо 100 проекта, групови и самостоятелни изложби в различни галерии и изложбени пространства по света. По време на биеналето Цетине, в Черна гора, Стефан получала наградата ЮНЕСКО за изкуство през 2002 година, за проекта му Under Reconstruction. За реализацията му той поставя 100 разноцветни строителни каски с надпис „Under Reconstruction" на пода на галерия Michel Rein в Париж. През 2007 е един от тримата автори избрани от куратора Весела Ножарова, за да представи българското официално участие в 52-то Венецианско биенале.
Стефан Николаев представя проекта What goes up must come down , в който издига триметрова горяща запалка - аналогия с „вечния огън" - в двора на българската изложба и по този начин прави от един ежедневен предмет монумент с многопластово значение.
Тази работа не е единствената, в която художникът проблематизира мястото на паметта и паметниците в общественото съзнание. В работата си от 2003 Monument to Monument той пренася паметника на Ботев, за да го постави до паметника на Бенедикт Фонтанапо в град Куар, Швейцария.
"Всеки паметник е направен, за да стои на определено място, да бъде увековечен някой герой. Да изразява национална гордост, памет, сигурност... Но както знаем, всичко може да бъде разрушено и премахнато, всичко е временно ...", казва Стефан Николаев за проекта си.
С лекота борави с темите на съвремието: консуматорство, ограничаването на личните свобода, взамоотношението с историята и паметта, девалвирането на ценностите и др. Критиката определя творбите му като забавни, остроумни, но и будещи размисъл и често пъти тъга. В тях се открива носталгия по отминаващото време и голяма доза ирония по отношение на реалността.
