Продължава инициативата "Героите", която се реализира заедно с фондация "Нашите недоносени деца". Днешната тема е преждевременното раждане в психологически план. Какво се случва на едно семейство, на една жена, какво става с децата, каква е ролята на съпруга, предизвикателства и съвети. Събеседници в днешния разговор са Мариета Гечева и Василка Руменова.
Мариета Гечева е психолог и оказва подкрепа на родители и семейства по теми, свързани с осиновяване, приемна грижа, родителстване и различни специфични събития и ситуации в отглежаднето на деца. Друга част от работата на госпожица Гечева е свързана с участие в различини европейски и български проекти, касаещи психичното здраве. Има опит и в разработването и прилагането на обучителни програми за деца и възрастни.
Василка Руменова е майка на две близначки, родени преждевременно през 2011 година. Малкити момиченца са Ирина и Катерина. Василка посвещава времето си главно на тях, но работи и като доброволец към фондация "Нашите недоносени деца"
Чуйте целия разговор:
С какви трудности се сблъскват родителите на недоносени деца и защо често се нуждаят от психолог?
Мариета Гечева: Появата на едно дете е съпроводена с очаквания и предварително преживяване на моменти като щастие, удовлетвореност и като момент, който всички желаем да споделим с близките си. Случва се обаче понякога, че раждането на дете от дългоочаквания и щастлив момент се превръща едва ли не в животозастрашаващо събитие, както за майката, така и за детето. Зависи колко рано се е родило детето, зависи в какво състояние е. В такъв момент майката преживява изключително висок стрес. Тя е в емоционална криза и много често, за съжаление, в първите часове след раждането вниманието е изцяло фокусирано върху бебето и върху непосредствените грижи за него. Случва се така, че майката остава няколко часа дори и неинформирана за състоянието на детето, което изключително много повишава тревожността и предизвиква изключително високи нива на стрес, преживявания на безпомощност, страх, ужас едва ли не. Всички тези преживявания могат да бъдат неутрализирани до някаква степен, когато се подаде навреме и достатъчна информация на майката какво се е случило с детето. Много лоша практика, от психологическа и емоционална гледна точка, за майката е физическото отделяне на детето непосредствено след раждането. Но това са процедури, които всеки лекар е длъжен да спазва така или иначе. Когато детето бъде отделено от майката чувството за безпомощност и за обърканост е още по-интензивно и натоварващо. Още повече, че майката гледа в отделението останалите майки как те имат достъп до децата си, хранят ги, полагат някакви грижи за тях, идват им на свиждане, носят бонбони, цветя. Другият проблем е, че има една огромна неяснота какво точно ще се случи с детето, какви усложнения възникват, какви ще възникват. Никой все още не може да направи изключително точна и ясна прогноза, която да даде някакви стъпки за по-нататък.
Това е от вашата гледна точка и нещата, които се случват генерално. Но да ги чуем от първо лице единствено число. Василке, при вас как беше, какво очакваше ти, очакваше ли нещо подобно да се случи, да родиш недоносени деца?
Василка Руменова: Изобщо не очаквах да родя. Това беше абсолютно неочаквано, неподготвено, защото беше твърде рано. Не бяхме изобщо подготвени, за каквото и да е такова събитие.
Да, но аз дори без да съм експерт в тази област знам, че когато са близнаци това винаги носи риск?
Василка Руменова: Аз искам да кажа предварително, че благодарността ми към лекарите, които са спасили, направили възможно съществуването на децата ми е огромна. Истината е, че в някои отношения моят случай беше доста подценен, тъй като аз бях по всички видове фактори рискова бременност, тъй като забременях на 36 години, двуплодна първа бременност. При всички случаи трябваше да се следи доста внимателно, което не стана така. Но няма смисъл да търсим вина. Случилото се случи. Надавам се, ако мога да помагам в бъдеще на майки, да се гледат и да внимават много, защото нещата стават наистина неочаквано.
Каква беше твоята лична реакция, какво ти се случи в първите часове след раждането?
Василка Руменова: Това, което изслушах много внимателно и Мариета описа много точно. 24 часа аз нямах никаква информация за децата. И когато мъжът ми се обади, дадоха ми възможност да говоря по телефона, да ме пита как съм, аз му казах само: Моля те, виж дали са живи, защото не знам. При нас казваха: Ако не дойде педиатър, бъдете спокойни, значи са живи. Ако дойде педиатър - лошо". И ти чакаш като се почука на вратата да видиш дали не идват при теб. След това, другото, което наистина беше много ужасно, че ние сме настанени заедно с майки с хубави и здрави дечица, те си кърмят децата. Аз излизах навън, защото хем ми беше неудобно, хем тъжно. И след това вече се стоварва, при всички положения, освен страха, страхотно чувство за вина.
Мариета, кога тези неща ще се изчистят, кога ще имаме по-калибриран подход спрямо хора с подобни проблеми. Ето, Василка казва: аз бях с другите майки. Толкова ли болниците нямат по 1,2 стаи някъде малко по-настрани?
Мариета Гечева: За съжаление, въпросът не е в помещенията или дали има достатъчно помещения, а дали този тип психологическа грижа за пациентите е заложен и дали е приоритет не само на болниците, но и на системата като цяло за грижа и здравеопазване. За съжаление, това не е приоритет, няма как да не си го признаем и няма как да го скрием този факт. Другият проблем, който съществува и ние си мислим, че това е проблем на лошо отношение на лекарите спрямо пациентите, е всъщност тяхната свръхнатовареност в работата. И липсата на адекватност, специализирана помощ самите лекари да получават подкрепа от психолог, от консултант, когато е необходимо. Защото те работят не само в изключително стресова ситуация, а те са решаващият фактор в животозастрашяващи ситуации спрямо други хора.
Помощ не само аз пациентите от рода на Василка, помощ не само за нейния съпруг, но и за самите лекари. Василке, чухте какво каза Мариета преди малко, но вие като връщате лентата назад, какво щеше да ви помогне много тогава, преди тези 4 години?
Василка Руменова: Сега аз като връщам лентата назад съм сигурна, че имах нужда от разговор с професионалист, защото съм се опитвала по всякакъв начин да щадя семейството си, това, което съм си мислила, не съм го казвала на никой, страхът, вината, всичко това си го трупаш, защото гледаш близките си хора да не ги натоварваш допълнително. Но това на онзи етап, след като по никой начин, никой не ти е предложил, не ти е било приоритет, нямало е как да го знам. Сега, с времето, когато нещата се натрупаха, съм си казвала колко съм имала нужда да поговоря с някой, за да изпусна парата.
Вие като психолог професионалист, как може наистина да помогне психологът в отделението, конкретни неща? Каква е световната практика и как е в България?
Мариета Гечева: Ние сме наясно, че психолози има в болниците, те са щатни специалисти и се намесват в подобен тип критични ситуации, не само като обгрижващи лекарския персонал, но и като предоставящ индивидуална грижа на пациентите. Практиката специално при раждането на недоносени деца в Европа и в САЩ е следната. Има два основни подхода. На първо място, това са предоставяне на грижи тип кенгуру за малкото дете.
Какво означава това?
Мариета Гечева: Това означава, не да се носи в кенгуру. Това означава, че детето се поставя на гърдите на майката и контактът задължително трябва да е кожа до кожа. Може да е с пеленка бебето и така прекарват известен период от време всеки ден, регулярно.
Да, но ако детенцето е в кувьоз?
Мариета Гечева: Изважда се от кувьоза. Това е практика, която не е възникнала в Европа или в Щатите. Тя е идва от Колумбия, правени са изследвания в Колумбия и в Индия, но се прилага чак след 2002 година.
Какъв е ефектът?
Мариета Гечева: Ефектът е следният. Подобряват се изключително много медицинските показатели на бебето - сърцебиене, дишане, температура. Съответно то има много по-голям шанс да се адаптира по-бързо в средата извън кувьоза, извън болницата. Другото, което се прави е изключително добрият подход към току що родилата жена. Психологът прави кризисна интервенция. Това е една много простичка за нас процедура.
Опишете ни я. Кога се случва?
Мариета Гечева: Кризисна интервенция може и веднага да се направи, но тя е характерна с това, че е изключително интензивна. Ако обикновеното консултиране се случва веднъж, два пъти седмично или веднъж, два пъти месечно кризисната интервенция се случва тук и сега, веднага, с необходимата честота. Всеки ден по един или два часа.
Пресъздай ни малко от нещо подобно. Водила ли си такава консултация?
Мариета Гечева: Водила съм такава консултация при осиновяване и при възникващи проблеми с детето и комуникацията.
Какво очертаваш - пътищата, по които ще се движат нещата, възможните проблеми?
Мариета Гечева: Това се прави на следващ етап. Целта на кризисната интервенция е да се коментират, да се отработят непосредствените преживявания на страх, ужас, тревога, безпокойство и на вина, които изпитва майката непосредствено след раждането. Разбира се, тя може да бъде и за бащата, не само за майката.
Казваш ли истината сто процента или е позволено малко да излъжеш благородно? Казваш ли, че дечицата са много малки? Това е много стресиращо за една майка, че може би няма да оцелеят?
Мариета Гечева: Много точно и вярно трябва да се даде информация на майката, за да може тя да сподели преживяванията, които има във връзка с реалното състояние на децата.
Неонатолозите, другите в болницата "ок" ли са с това нещо, знаят ли, че ти ще отидеш и ще говориш по този начин?
Мариета Гечева: За съжаление, това не е много разпространено като практика в България, но това е практиката в други държави в Европа и в Щатите. Психологът идва и оказва непосредствена подкрепа.
Защо го няма при нас, след като недоносените деца масово продължават да се раждат?
Мариета Гечева: Това е не само проблем при такъв тип раждания, при раждания изобщо. Това е проблем на цялостната грижа за пациента, защото не само раждането на недоносено дете е травматично събитие. Друга голяма група рискови пациенти са пациентите болни от рак, например. Така че това е тотален пропуск в системата.
Фокусът ни е върху недоносените деца. Въпрос на какво е, ти каза, че има психолог на щат в болниците, могат да го повикат или?
Мариета Гечева: Това зависи от самата болница дали е назначила психолог. Предполагам това е практика на частните болници.
Василке, ти би ли отишла, би ли подкрепила една дама, да и разкажеш твоя случаи, през какво си минала? Това също е една консултация.
Василка Руменова: Аз бих отишла. Човек има нужда да споделя.
Правите ли такива неща като доброволци, допускат ли ви?
Василка: Честно казано не ми е останало време да се интересувам, но случвало ни се е, когато се събираме помежду си да си споделяме. Всеки си има своите истории, всеки може да влезе в положението на другия. Но не съм потърсила професионалната помощ на един психолог.
Колко време прекараха твоите близначки в отделението, имаше ли към кого да се обърнеш, дори по личен контакт? Познаваш Мариета и звъниш.
Василка Руменова: Прекараха около 50 дни, защото едното го изписаха малко по-рано. А по повод това, за казването, искам да вметна, че тогава, когато се казва реалното състояние на децата, тогава майката и бащата имат наистина нужда от подкрепа, защото подходът е директен и първите думи, които аз чух аз децата си бяха: Не се радвайте прекалено много, защото може да са слепи, да имат мозъчни увреждания.
Това кой ти го каза?
Василка Руменова: Лекар. Тя радостта ми беше за това, че не са на апаратно дишане, което не беше чак такава радост, нали.
И гледаш да не е най-лошото?
Василка Руменова: И след това трябва да си спокоен за децата си, когото си там нямаш възможност за кенгуру грижа, но децата усещат една майка как се чувства. И ти едновременно искаш да си спокоен и да им дадеш сила, и едновременно да ревеш като магаре, както се казва.
Как са Ирина и Катерина сега?
Василка Руменова: Ирина е с лека форма на детска церебрална парализа, в момента се учим да ходим, стараем се. Има напредък, малко бавничко. А Катеринка, при нея се случи така, че очите бяха засегнати вследствие на кръвоизливите, които са за почти всички деца родени преждевременно. Има заболяване на едното око, следствие ретинопатия.
Какво казват лекарите?
Василка Руменова: Вероятността да вижда с едното око е почти нулева, вижда светлина форма, но не е първата, няма и да е последната.
Стискаме палци да се оправи. Казваш не е първата, не е и последната. Това е голям, значим обществен проблем и затова Дарик радио и нашето предаване се занимава с това нещо и подкрепяме фондация "Нашите недоносени деца".
Мариета, чувам за групи за взаимопомощ, не съм ги чувал досега. Как те помагат на родителите?
Мариета Гечева: Групите за взаимопомощ също са една практика, която все още не е много популярна в България, но напоследък доста често се говори за такъв тип групи. Най-голям интерес към такива групи проявяват родителите - или родители на деца със специални нужди или осиновители, или приемни родители. Това, което предоставя групата е една защитена среда, в която хора с подобни сходни житейски ситуации могат да споделят проблемите си. Най-голямата полза на такава група за взаимопомощ е това да видиш, че ти не си единствения, който преживява подобни проблеми и трудности.
Къде човек може да стане член на такава група - в интернет или?
Мариета Гечева: Където има базирана такава група. Това може да се организира или от специалист - психолог или фондация, като "Нашите недоносени деца" да бъде посредник за организирането на такава група.
Василке, вие участвате ли, имате ли такава група, оказвате ли помощ?
Василка Руменова: Доколкото знам има, но за съжаление аз съм твърде заета, нямам представа как са се случили нещата, как действа, не съм участвала. Доколкото знам вече има създадена една извън София.
Мариета Гечева: Във Велико Търново.
Василка: Мисля, че и тук, ако не е станало факт, престои в най-близко време. Но времето мие попречило да се поинтересувам малко повече как стоят нещата.
Госпожице Гечева, като психолог, изписват се децата или детето и до тук ли е вашата помощ или има нужда от психологическа професионална подкрепа по-нататък?
Мариета Гечева: Разбира се, че има нужда. Проблемът обаче е в търсенето. Родителите обикновено прибират детето си и веднага се втурват в предоставянето на непосредствените грижи за детето - обслужване, търсене на различни специалисти конкретно за детето. И техните собствени нужди и преживявания остават на заден план. С течение на времето обаче се натрупват много неща. Може да се влоши климатът на взаимоотношенията между двама души.
Почти винаги нещо се случва. За съжаление, мъжете абдикират много често, спасяват се.
Мариета Гечева: Да, но това не е изцяло по тяхна вина, разбира се.
Василка, при вас как е?
Василка Руменова: Слава богу имам чудесен мъж. Казва се Васил.
Да го поздравим. Ако можехте да дадете един единствен съвет към всички бъдещи родители, на които им предстои тази радост, но която може да се окаже и голям капан, какъв би бил той?
Мариета Гечева: Всяко семейство се справя с подобна ситуация по различен начин, няма как да дам един генерален съвет. Бих искала обаче да припомня на всеки един родител, че ние всички като родители обичаме децата точно такива, каквито са и въз основа на това ние имаме капацитета и ресурсите да се справим, независимо от това, какво ни очаква. Просто трябва да си го припомняме по-често.
Василка Руменова: Аз препоръчвам да бъдат силни при всички положения, но и да обръщат повече внимание на самите себе си. Разбира се, децата са първи, но в никакъв случай не трябва да оставят на заден план своето собствено здраве, да потърсят помощ, когато им е необходима, да не се притесняват да търсят помощ, защото се натрупват нещата. В края на краищата ние трябва да гледаме тези деца и да сме здрави. Трябва да се грижат и за себе си, освен да бъдат борбени и силни за децата си.
