Автор: Genekday, блогър в Log.bg
Е, най-после заехме едно първо място. В класацията. Някаква класация поне. Макар че не е за казване коя. Защото е класация за лоши навици на младите хора в Европа. И нашите участници – този път само софийски ученици – са все в челните тройки в отделните „спортове” и на първо място комплексно.
Оказва се, че 34% от децата (деца на 17-18 години?) се напиват поне веднъж месечно. С което „постижение” заемат първо място. 33% пушат ежедневно (за порциите не става дума) – с някакви си 0,4% отстъпват на водачите в листата. 27% са пробвали канабис и с това са пак веднага след водачите в международното сравнително проучване по програмата за превенцията на употреба на наркотици „Младежта в Европа”. Постижения, трамплин за следващи постижения и успехи! Но ако оставим иронията (а какво друго освен нея ни остава), обществото веднага ще намери виновника. Който е виден и лесен за отстрел. „Къде гледа училището?”, ще изреве възмутеният фарисей, тия даскали какво правят? Защо не ги възпитават? А искат по-високи заплати! И тия са им много!”. Дааааа! Забелязали ли сте – ако случайно някой посмее (ако, защото има и пострадали от гражданската си смелост!) да направи забележка на дете или младеж за нещо си, веднага започва с „На това ли ви учат в училище!”. Като че детето е самотно сираче. Хайде, едно време у нас любов имаше само към майката-партия и любимата социалистическа държава. И бяхме чада на същата тази партия (с мноооого голямо П), която ни отглеждаше и формираше по своя си калъп. Но сега? Къде е семейството – първите седем години, помните ли? Къде е обществото – защо днес децата учат едно в училище, у дома им казват друго, а в държавата и на улицата виждат трето? Тук са родителите, тук са – спокойно! Оказва се, че децата съвсем не са сираци. Дори напротив. Пак сме на първо място в класацията „семейни грижи”. Едва 17,2% от анкетираните млади хора казват, че никога или много рядко прекарват време с родителите си. Което означава, че 82,8 % са редовно у дома или навън заедно с родители и близки. И близо 80% твърдят, че родителите им знаят с кого излизат вечер. Изводът? Деца и родители добре се разбират, но младите пият, пушат и се дрогират. Хм, а от кого човек научава нещо? От тези, с които му е приятно. И които му служат за пример. Не, за съжаление, не са учителите. Макар че е интересен въпросът – а защо? Кой, как и защо ги докара до статуса на безпомощни наблюдатели и дори смешници? Как може да се пооправи евентуално това положение? Кому е нужно децата да ходят на училище като на държавен гардероб? И някакви родители дори искат да съдят стачниците, защото нямало кой да гледа децата им по време на протестите? Та – кой направи учителите детегледачки и запълващи свободното време на децата? Май същите тези родители, баби и дядовци, лели и чичовци, братовчеди и познати – наричани кой знае защо у нас общество. Поради което никой не търси отговорност от родителите заради проявите на децата им и неизпълнението на родителския дълг. И накрая – кому е необходимо това положение на нещата? Много въпроси, нали? С отговори, които предизвикват още повече въпроси. И нито един от тях не е приятен за чиновници, образователни дейци, учители, родители, за цялото ни общество. Държавата и властимащите политикани воглаве с министъра не споменавам. Те отдавна са дезертирали от своите задължения.
