Когато имаме Закон за съсловната организация и професионалната дейност на психолозите, тогава всички нарушения на този закон, ще бъдат ясно регламентирани и ще има контрол. Това заяви директорът на Института за изследване на населението и човека при БАН проф. Антоанета Христова.
Христова подчерта, че психологията трябва да стане регулирана професия, защото в противен случай не са гарантирани правата на лицата, които са обект на психологическа дейност.
„Как човек ще се държи, какво поведение ще има, каква ще бъде неговата реализация и т.н. не зависи само от неговото желание, но и от средата, в която живее, от обществото. Предизвикателствата пред модерната психология са свързани с огромната обществена динамика, която задава други изисквания към уменията, знанията и способностите на индивида и от това зависи съответната адаптация и реализация на него“, заяви заместник-председателят на УС на Дружеството на психолозите в България Стою Недин.
Той коментира, че през уикенда предстои Конгрес, в който ще бъдат представени редица интересни изследвания от сферата на психологията. Той даде пример с изследване, което е насочено към социалната мрежа Фейсбук. Недин уточни, че извадката в изследването не е голяма, изследването не е представително, но резултатите от него дават основание за задълбочено изследване. Изследва се как взаимодействието във Фейсбук се отразява на междуличностната връзка.
„Изводът е, че те водят до раздалечаване на близостта между вече установени приятелства”, поясни Недин.
Деканът на философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Соня Карабельова посочи, че един от важните аспекти в докладите, който е засегнат от повечето изследователи в психологическата
общност е свързан с дигиталната постмодернист.
„Прекомерното използване на онлайн пространството, интернет пространството и социалните мрежи създават множество негативни ефекти и влияят негативно върху психиката на хората. Най-значим е ефектът при подрастващите, при необвързаните и те се чувстват по-самотни. От друга стана прекомерното използване на онлайн пространството води до повишаване на тревожността и това е по-силно изразено при младите хора, при жените. Повишават се депресивните симптоми и се стига до сериозни последици в дългосрочен план, сред които депресия, прекомерно застояване пред използваните устройства”, обясни още проф. Карабельова. Изказването ѝ бе част от пресконференция на тема “Предизвикателства пред модерната психология - резултати от емпирични и теоретични изследвания“.
Христова подчерта, че психологията трябва да стане регулирана професия, защото в противен случай не са гарантирани правата на лицата, които са обект на психологическа дейност.
„Как човек ще се държи, какво поведение ще има, каква ще бъде неговата реализация и т.н. не зависи само от неговото желание, но и от средата, в която живее, от обществото. Предизвикателствата пред модерната психология са свързани с огромната обществена динамика, която задава други изисквания към уменията, знанията и способностите на индивида и от това зависи съответната адаптация и реализация на него“, заяви заместник-председателят на УС на Дружеството на психолозите в България Стою Недин.
Той коментира, че през уикенда предстои Конгрес, в който ще бъдат представени редица интересни изследвания от сферата на психологията. Той даде пример с изследване, което е насочено към социалната мрежа Фейсбук. Недин уточни, че извадката в изследването не е голяма, изследването не е представително, но резултатите от него дават основание за задълбочено изследване. Изследва се как взаимодействието във Фейсбук се отразява на междуличностната връзка.
„Изводът е, че те водят до раздалечаване на близостта между вече установени приятелства”, поясни Недин.
Деканът на философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Соня Карабельова посочи, че един от важните аспекти в докладите, който е засегнат от повечето изследователи в психологическата
общност е свързан с дигиталната постмодернист.
„Прекомерното използване на онлайн пространството, интернет пространството и социалните мрежи създават множество негативни ефекти и влияят негативно върху психиката на хората. Най-значим е ефектът при подрастващите, при необвързаните и те се чувстват по-самотни. От друга стана прекомерното използване на онлайн пространството води до повишаване на тревожността и това е по-силно изразено при младите хора, при жените. Повишават се депресивните симптоми и се стига до сериозни последици в дългосрочен план, сред които депресия, прекомерно застояване пред използваните устройства”, обясни още проф. Карабельова. Изказването ѝ бе част от пресконференция на тема “Предизвикателства пред модерната психология - резултати от емпирични и теоретични изследвания“.
