В науката са необходими критерии, които да разграничат силната наука, онази, която заслужава по-солидна финансова подкрепа, от маргиналните научни изследвания. Това каза член-кореспондент проф. Тони Спасов, декан на Факултета по химия и фармация на Софийския университет „Св. Климент Охридски" в интервю за предаването „Ники Кънчев шоу". По думите му такива критерии биха позволили да се каже къде има научен капацитет и в тези университети да се концентрира финансов ресурс. Също така е важно управляващите науката на експертно ниво и на ниво проектна дейност да бъдат правилно подбрани чрез критерии. Това ще помогне Фонд „Научни изследвания", колкото и пари да има, желателно е да са повече, да разпределя правилно тези средства, смята проф. Спасов. В областта на висшето образование е също така важно неговото качество да може да се доказва и субсидията да е съобразена с качество, както и да бъде подобрена материалната база. Проф. Спасов е носител на голямата награда „Питагор" за успешен ръководител на международни проекти Той бе отличен за проекта Beyond Everest, който е част от финансиран от Брюксел международен проект, по който трябва да се развие център за върхови научни постижения в областта на новите материали във Факултета по химия и фармация на Софийския университет. Ето както още каза проф. Спасов пред Ники Кънчев:
Здравей, Тони, честита голяма награда „Питагор" за най-успешен ръководител на международни проекти. Десетина учени бяхте наградени с различни награди на церемония в присъствието на президента Росен Плевнелиев и служебния министър на образованието, младежта и науката Николай Милошев на 21 май. Твоята е една от най-големите и най-престижните. Как ти се видя тържеството, двете импровизирани речи на Плевнелиев?
Тържеството беше на ниво и беше знак и отношение към българската наука. Самото присъствие на президента и министъра на образованието бе едно послание от управляващите, че независимо от оскъдицата, в която живеем - науката изпитва много ярко това - ние все пак сме оценяни. Искам да благодаря на Дарик и на теб за вниманието, което оказваш на български учени. Вярно, че за постижения, но постижения в България има не малко, така че би следвало да разширим тази тема.
Мисля, че Българското национално Дарик радио може още в това отношение и да си поеме своите отговорности и да представя повече млади учени, които понякога не виждат път и светлина в тунела, чуват как техните западни и източни колеги вземат много повече и малко им трябва да подпалят колата. Така че можем още. Мисля, че можем и с теб да си партнираме и да направим нови и интересни неща. Сега обаче имаме нов министър. Миналата седмица Милошев, тази седмица Анелия Клисарова. Познато лице, от вашите среди. Тя е била ректор на Медицинския университет във Варна.
Да, проф. Клисарова е от занаята. Тя е дълго време ректор на университета във Варна, човек, който несъмнено познава добре висшето образование и наука, тъй като това е един университет, в който висшето образование и наука е на прилично ниво. Разбира се, че би следвало да има правилното отношение и към начално и средно образование, тъй като един ерудиран човек, управлявал такива сфери, следва да намери правилните хора - консултанти и заместник-министри. Така че ние много ще се радваме, ако проф. Клисарова, заедно с инициативни групи от учени и преподаватели, които са доказали, че могат да работят за българската наука и образование и то на идеален принцип, без да им бъдат поставяни задачи срещу финансиране, биха могли да помагат чрез проекти, консултации и анализи. Така че ще се радваме много, ако бъдем потърсени.
Какво трябва да се промени? Ти имаш мнение и на самата церемония „Питагор" го изказа. Сега можем да го разширим. Каква ти е основната болка, основната теза?
Болките наистина не са малко и човек би следвало да напише статия. Това би било интересно четиво, в което малко по-концентрирано да могат да се запишат важни стъпки, които трябва да изминем. Имаме често пъти навика да правим стратегии, да пишем стратегически планове, но да не разработим механизма за тяхното постигане, за постигане на основните цели. В науката е много важно да се подберат правилните критерии, които да разграничат силната наука, която заслужава по-солидна финансова подкрепа, от маргиналните научни изследвания, от сурогатната наука, която също би следвало да бъде поддържана на някакво ниско ниво, но определящи трябва да бъдат силните учени. Такива критерии биха позволили да се каже къде има научен капацитет. Да кажем, в СУ - има, в БАН - има, в МУ-София - има, и така нататък. И там трябва да се концентрира известен ресурс, крайно е необходимо. Базата, която ние осъвременяваме с такъв тип проекти, за които бях награден, е за милиони, но тя трябва да се поддържа. Тоест една бедна държава като нашата не би могла да си позволи скъпи удоволствия, които да не може да поддържа. Затова оценката на силните звена, силните институции ще помогне на всички ни там да бъдем по-щедри във финансирането. Също така в областта на науката е много важно на експертно ниво, на ниво рецензенти, на ниво управляващи научната дейност чрез проектната дейност, да бъдат също правилно подбрани и също с критерии - с научни постижения, те са ясни, лесно е. В момента много прозрачно може да бъде една процедура за излъчване на най-добри учени. Това също е адски важно. Това ще помогне Фонд „Научни изследвания", колкото и пари да има, желателно е да са повече, да разпределя правилно тези средства. Не бива да допускаме това, което стана преди известно време - да се провали една такава сесия заради алчност на определени, недоказали се учени. Не засягам никого лично, това засяга всички ни еднакво, тъй че трябва да сме всички чувствителни към това. Към никого от тези хора нямам лично отношение.
В областта на висшето образование е също така важно неговото качество да може да се доказва и за него да се плаща повече, тоест субсидията да е съобразена с качество. А не само субсидия на брой студенти - нещо, което автоматично те вкарва в капан. Ти трябва да приемаш всеки пожелал и да го изкараш после. Много е важна материалната база във висшите и средните училища. Материалната база трябва да бъде подобрена отново в интерес на цялото общество. Много пъти съм мислил и смятам, че няма друга сфера, включително и здравеопазването не е чак толкова критично зависимо от условията, от екосистемата, в която попада младият човек и трябва да стане специалист. В тази система влизат не само материалните условия, влизат преподавателите, които трябва да бъдат не само признати, че са полезни за обществото, но ти трябва да поддържаш техния заряд, тяхната свежест на идеи. Това става с правилни мерки.
Пак те връщам към церемонията за връчване на наградите „Питагор". Мисля, че беше една от най-добрите досега и главно заради изказванията - твоето, на другите учени и това на президента. Той направи две импровизирани изказвания и силно ме впечатли. Даде пример за развиващи се страни, за бедни, но развиващи се страни като Корея - как през 70-те години жените са си събирали пръстените, венчалните халки, всичко за родината и сега вече виждаме какъв технологичен тигър са те. Той наблягаше няколко пъти на връзката между наука и приложението й, наука и продукти. Как го виждаш ти това нещо, натам ли трябва да се движим?
Президентът е прав - на България е необходим импулс. Този импулс той се опитва да го задава. Този импулс, макар и малък, той не може да бъде толкова мощен по интензитет, че да задвижи цялото общество, но би могъл да накара хората да се замислят - кое е най-важното, как се изгражда едно общество, базирано на знание. Така че връзката между наука и практика, многократно обсъждана на различни форуми, разбира се, че ще се затопли от двете страни. И от страна на бизнеса трябва да има много по-ясно изразено желание за вкарване на научните приложения, тоест търсене на наукоемки производства. От страна на науката пък ние трябва да бъдем по-отворени, трябва да се опитаме на нашите фундаментални изследвания да търсим пазарна реализация.
Ето, едно от най-разпространените неща са телефоните. Преди пет-десет години не подозирахме, че ще има такъв бум, но се усещаше. Да оставим екранчетата и другите технологии, но вътре има батерия, ние ако произвеждаме само батериите или само зарядните да са български, това пак е страхотен пробив.
Точно така.
А една батерия е наука.
Това е едно предизвикателство, както казваш ти. Има много прости неща, които за обикновения човек не са прости, които могат да бъдат част от много сложни устройства, поради това, че от много прости неща става нещо сложно, които могат да се правят в страна като България. Тоест това е едно от предизвикателствата за българските учени, които се развиват в по-лоши условия в сравнение със западните страни. Но това е истинско. Тъй като човек, ако има интерес към научното изследване, той намира такъв тип процеси, които би могъл да управлява. Би могъл да стигне до продукт, който да съдържа, да отразява натрупаното знание и да може да влезе като функциониращо устройство или да влезе това функциониращо устройство с висока полезност.
Проектът е за създаване на допълнителен научен капацитет. Той последва един предишен проект, отново по Седма рамкова програма, в който беше оценен нашият научен потенциал, тоест факултетът беше все едно оценен от независими западни експерти - директори на институти „Макс Планк", декани на факултети от Германия, Франция и Англия. Те прецениха, че един такъв факултет има заряда, научния потенциал и това бе причината ние да разработим този голям проект, който спечели. Това беше една изключително трудно конкуренция. И нашата цел е много ясна - ние трябва да се развием за тези три години и половина и да се доближим до един център за върхови постижения в областта на новите материали. Разбира се, ние ние не можем да покрием всички материали, но сме се концентрирали върху такива, които имат ефект върху контрола на чистотата на околната среда, материали за съхранение и превръщане на чиста енергия, материали с приложение във фармацията и медицината. Тоест в създаването на полезни вещества и материали, в основата на което е химията. Започва се от молекула, от атом, създава се интересна форма, интересно вещество, което притежава полезни свойства, които се превръщат в продукт.
Какво ти даде твоето и моето родно място Червен бряг?
Червен бряг ми даде не малко - едно много добро начално образование, което дължим на нашите взискателни учители. Трябваше да бъдем добри и в областта на литературата, писането на теми, така и в смятането. Помня много добре, че ние трябваше да показваме често пъти на по-горни класове как се решават задачи, тоест развиваше се логиката още от самото начало, ходехме на олимпиади. Тоест много добри учители.
Какво те научи химията?
Химията не бе избрана от мен от самото начало с някаква цел. Малко или повече попаднах случайно след една национална олимпиада, на която бях класиран на първите места, в Националната математическа гимназия. След това профилът химия обогати моите познания. Аз имах преподаватели само от университета още в гимназията и след това университета. Химията дава усещане за допир до красивото, създадено от човека или природата, особено когато зад една форма, зад един цвят ти виждаш причината да са такива. Ти започваш да се наслаждаваш не само на външното, а по-скоро на едно чувство, че би могъл да влияеш на тези форми и цветове и да променяш свойствата на веществата в желана посока.
Какво има отвъд Еверест*?
Има център за върхови научни постижения, който ние ще се опитаме да създадем в България независимо от всякакви други обстоятелства.
