Книгата „Големите фоторепортери на България 1912-1960” е доказателство, че професионалната фотожурналистика няма да изчезне. Това заяви журналистът Георги Лозанов при представянето на книгата в Националния пресклуб на БТА.
Автор на второто издание от поредицата е фотожурналистът Цветан Томчев.
През 1912 г. художникът Петър Морозов е назначен във вестник „Утро” като фотограф, затова и годината се смята за рождена за българската фотожурналистика, разказа Томчев. Дотогава снимките във вестниците са вземани от фотографи от столичните ателиета и от любители. Морозов е представител на голяма фамилия художници, творби на неговия чичо Петър Морозов са изложени в Лувъра в Париж.
В книгата намират място и снимки от войните, посочи Томчев. Той разказа, че по време на Балканската и на Междусъюзническата война, както и през Първата световна война в армията навлизат специални фотографи като Димитър Карастоянов, който обикаля целия Тракийски фронт и го фотографира. Карастоянов е и официалният фотограф на княз Фердинанд. Снимки по време на войните правят и двама фотографи от Казанлък Петър Арнаудов и Генчо Стайнов, който е от рода на композитора Петко Стайнов.
Фотография на Генчо Стайнов е публикувана за първи път на страниците на европейско издание. През 1913 г. фотография на Стайнов е публикувана във френския вестник „Илюстрасион”. Той е бил командир на рота в 23-ти Шипченски пехотен полк и изпраща снимка от Одринския фронт и е носил със себе си фотоапарат.
„Големите фоторепортери на България” запълва една ниша, за която няма особен интерес, а именно историята на българската фотография, отбеляза при представянето на книгата журналистът Георги Лозанов. Той посочи, че с издаването на книгата вече може да се говори за наличието на записана история на българското фоторепортерство.
Българските фотожурналисти от онзи период принадлежат към европейската модерност, за разлика от културата като цяло през периода, каза Лозанов. По неговите думи, когато разтваряме книгата с кадрите на българските фоторепортери, можем да забележим, че в техните истории лежи историята на България.
Фоторепортерите са пишещи българската история на нейния терен. Ако фотожурналистите ни бяха други, нашата история щеше да е друга. Ние живеем в света, който те са предопределили чрез своите кадри, те са първите, сблъскващи се със ставащото, и решават дали то е история, или трябва да бъде пуснато по водите на времето, посочи Лозанов.
Той каза, че историята на българската фотожурналистика в книгата е персонализирана, тя е минала през серпантините на биографиите на фоторепортерите, написана е близко до хората и през субективните свидетелства на близките на фоторепортерите от периода.
