Днес според православния календар е празникът на Архангел Михаил. На този ден черпят Ангел, Ангелина, Михаил, Михаела, Гавраил, Радка, Радмила, Райна, Ренета, Огнян, Пламен, Емил. Християнската църква въвежда този празник, за да противодейства на юдеите-еретици, които по някои канони на Стария завет изпадали в идолопоклонничество и езическо преклонение пред слънцето, луната и звездите и смятали, че ангелите са създатели на видимите твари и че са по-висши от самия Христос.
С утвърждаването на празника православното духовенство налага идеята за появата на деветте ангелски сана в деня на Страшния съд, който се нарича “Ден осмий”. Посвещението му на Архангел Михаил се обяснява с представата за светеца като “чиноначалник и воевода” на всички ангели от йерархията - серафими, херувими, сили, власти и начала. А според народното вярване Св. Рангел е един от шестимата братя-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите. Ето защо, той се изобразява като ангел, който се спуска при умиращия и с нож или сабя изважда душата му. Затова народът го нарича “душевадник”.
Той отвежда изтръгнатата от тленното тяло душа в отвъдния свят, където заедно със своя събрат Свети Петър я отправя в райската градина или във врящия казан на пъкъла, според това дали е праведна или греховна. По тази причина в християнската иконографска традиция Архангел Михаил се изобразява или с окървавен нож в ръце, или държащ везни, с които измерва човешките грехове. Православната църква определя Свети Михаил като един от седемте първенсвуващи ангели, които винаги стоят пред престола на Господа. Той представя Божието слово, архангел Гавраил е носител на Божиите тайни, Рафаил-лечител на недъзите, Уриил-просветител на душите, Салатиил е молител и застъпник пред Бога, Иехудиил е прославящ Господа, а Варахиил е подател на Божиите благословения.
Ангелите са пазители на човешкия род и всеки човек получава с рождението си по един ангел-пазител. Според традиционните народни представи св. Архангел държи в едната си ръка златна ябълка, а в другата – нож. С ябълката той примамва умиращите хора, а с ножа “вади душите им”. Затова светецът се нарича още “вадидушник”.