Писателят Любен Станев е починал днес, съобщиха на БТА от семейството.
Любен Николов Станев е роден на 4 декември 1924 г. в Пловдив. През 1949 г. завършва Медицински факултет към Пловдивския държавен университет "Паисий Хилендарски". От 1949 г. сътрудничи на литературния и периодичния печат с разкази, очерци и новели. През 1953 г. постъпва в Студия за игрални филми Бояна, в която от 1959 г. до 1991 г. е редактор, сценарист и главен редактор в колективите "Младост" и "Алфа". Бил е вицепрезидент на Международния съюз на писателите лекари, председател на Българското сдружение на лекарите-писатели, член на ЮНЕСКО.
Автор е на повече от 30 книги с разкази, повести и романи, сред които са романите: "Софийска история" (1975), "Вината" (1978), "Недей ми казва сбогом" (1978), "Заледеният мост" (1972); разказите "Пеницилин" (1952), "Студена къща" (1957), "Събота след обед" (1970); повестите "Семейство Ласкови" (1956),"Тази хубава зряла възраст" (1973). Сценарист е на около 15 игрални филми, по-известни от които са: "Малката" (1959), "Цар и генерал" (1966), "Мъже в командировка" (1968), "Наковалня или чук" (1972), "Изкуствената патица" (1974), "Вината" (1976), "Предупреждението" (1982) и др.
През 1966 г. е носител на наградата "Златна роза" за филмите "Цар и генерал" и "Наковалня или чук" на фестивала във Варна. Носител е на орден "Кирил и Методий" първа (1974) и втора степен (1978), както и на орден "НРБ" втора степен (1984). През 1984 г. е удостоен с Димитровска награда. През 1997 г. става първият лауреат на голямата награда за литература "Димитър Димов", учредена от Клуба на лекарите-писатели и в. "Форум медикус".
