Текстът на песента "Казано честно, всичко ми е наред" е написан в тролея, за да запълни "дупка" във вестник. Това разказа в интервю за "Ники Кънчев Шоу" авторът му Петър Софрониев. Целта на парчето, което вече 27 години се пее, била да се покажат скромните мечти на българина по онова време. Софрониев признава, че понякога му става скръбно, че хората са го запомнили с тази песен, но му харесва, че е сред предпочитаните евъргрийни за сватби. Авторът на шест хумористични книги се ядосва а това, че някой е успял да изтрие усмивката от лицето на българина. Софрониев разказва за героите и сюжетите в последната си книга с разкази. А като майстор-готвач дава и шеговити предложения за коледната трапеза.
Петър Софрониев беше гост в "Рока радио" по Дарик
Ти си автор на "Казано честно, всичко ми е наред". Как написа тази песен? Продължава ли всичко да ти е наред на теб и на народа ни?
Много скръбно ми става понякога, че хората ме запомниха с тази песен, ама това не зависи от мен. Написах тази песен, за да запълня дупка в един отдавна забравен вестник "Вечерни новини", за да получа 10 лева хонорар. Целта беше да покажа ниския праг на мечтите на българина - гарсониерка, ниско кръвно налягане, малко кино, малко вино, приятелка, която да не е хубавица, защото хубавиците знаехме за кого са тогава. И много ми е скръбно, че така, по линия на късмета и случайността станаха 27 години, откакто тази песен се пее. А най ми е драго, че е влязла в дисковете на всички диджеи в България и няма сватба, която да мине без тази песен, с която да поздравят булката и кума.
А и версията на Васил Найденов е страхотна, и на "Ъпсурт", които направиха кавър. Къде я написа - в Полиграфическия комбинат, на път за него, в тролея?
В тролея написах тези четири стихчета... Последният трябваше да падне, защото не се хареса, обаче...
Влезе?
Не, не е влязъл. Това стихче завършваше "Един ден извиках с душа на поет: "Хей, хора да знаете, че всичко ми е наред". Всеки ме изгледа изплашен и блед, след което ми каза с глас студен като лед: "Ти, дето казваш, че всичко ти е наред, да знаеш добре, че въобще не си в ред". Това нещо може би е било трудно за вкарване в музика.
Това се различаваше от каноните.
Различаваше се, да.
Как се промени чувството за хумор на българина през последните двадесет години.
Гадна и мръсна ръчичка се опита да изтрие усмивката от лицето на българина и мисля, че вече успя. Идват празници и не виждам усмихнати хора. Не виждам други, освен някакви озлобени физиономии, които тъпчат някакви храни в някакви торби, за да превърнат след десетина дни празника ни в надяждане. Хуморът го има там, където има незлобливи хора. Или пък да седнеш пред телевизора и да чакаш шоу-програмките да те развеселяват и това е скръбна история. Но общо взето се ядосвам, че тази ръчичка, която искаше да ни изтрие усмивката, успя.
Тъжна констатация. Какви са съвременните сюжети и герои на хумористичните разкази?
Вече по-малко сюжети има. Аз съм човек, който има една философия: откакто вярвам на всеки, никой не ме лъже. Прочетох едно проучване, на което също повярвах: ставаме по-болни, по-тъпи и по-неграмотни. За сметка на това пък чалгата се шири. Аз никога няма да кажа нещо лошо против някакво течение в музиката, но чалгата се шири, доста хора изпитват радост от нея. И това значи, че някъде не е дошла чертата, под която изпаднем ли, става трагедия.
Какво прави писателят Петър Софрониев на Панаира на книгата?
На Панаира на книгата отивам да видя шестата си поред книга - "Пълно объркване". Чудесна книга - аз не мога и да напиша нещо друго. Тя е сборник разкази, в която наистина има много смях. И понеже преди малко ме пита на какво се смеем - на тъпотата на хората и на безпомощността им за това как да погледнат утре с по-ведър поглед.
Има голяма доза ирония, но е и истина това, което казваш. Поглеждал ли си към съседите ни - гърци, румънци, македонци? На какво се смеят те? На нашето дередже ли са?
Не можем да ги сложим под общ знаменател, но там го има незлобливия хумор, има я закачката, има го онова не толкова битово, колкото широко скроено намигване и към политиката, и към простотията, която е общо взето балканска черта. Но там се смеят повече от нас. В това съм убеден, защото наблюдавам този процес. Повече от нас се смеят, не че ние сме обявени за най-кахърните в света, не е и заради това, че си нямаме хумористи.
Кои са героите си в книгата? Това са разкази, писани в последно време нали?
Разкази, писани в последните три-четири години. Героите са пак тъпаците на обществото. Откакто видях в Пловдив на едно литературно четене един автор да си чете разказ и вътре 15 пъти да се употреби "венерин хълм", а имаше деца в залата.
Чудесно е.
Да живеем по-добре, да сме по-богати, да пътуваме и като работиш да получаваш. Как да приближим тези теми до ежедневието?
Може би няма да стане в моя живот, а може би в твоя, като се премахне чувството на омраза към богатия. Вместо да мразиш богатия, трябва да се замислиш да купиш от него начините, по които е станал богат и да разбереш, че такъв шанс имаш и ти, само да си малко по-умен и само да си малко по-предприемчив. Не говорим за забогателите по онези начини, които винаги отбягваме.
Има ли универсален ключ, който да отвори вратите на българите да търсят и да създават красивото?
Към красивото можем да погледнем най-абстрактно казано, като премахнем лошотията от себе си. А това ще стане, когато се научим да се радваме през пролетта на тревичките, а през зимата - на чудния бял сняг. И тогава ще разберем, че за нас са отредени малките радости и не ги ли превърнем ние самите в големи, няма да успеем в нищо по-нататък.
На всеки въпрос имаш отговор. Как го постигаш?
37 години все на въпроси отговарям и въпроси задавам, така че вече ми е станало рутина, а не че съм толкова умен.
Как ти се вижда градската среда, София, големите градове? Кичът продължава ли да ни удря?
Кича няма да го отбегнем в нашия живот. В градската среда най ми харесва, че всеки втори и трети магазин е секънд хенд и най ми е скръбно, че ги няма вече онези квартални шкембеджийници, където можеше да се нахраниш и да видиш освен пияници, тук-таме и читави хора.
Една от основните ни теми е лидерството. Срещаме ли се с лидери? С лека усмивка би ли описал качествата, които трябва да притежава един лидер?
Е, щом е с лека усмивка, казвам ти, че съм много объркан, щом трябва да се замислям за лидери между цигуларя Минчо Минчев и Евгени Минчев кой е по лидер от тях - този, който свири виртуозно или този, който има обувки от 200 евро. Този въпрос ме сварва неподготвен и не мога да определя кой от двамата е лидер. Защото съм убеден, че Евгени Минчев е по-популярен от Минчо Минчев в момента, но това не ме учудва въобще.
Идва Коледа. Къде ще бъдеш?
Имам една гражданка приятелка, която винаги ме кани на Рибарица в една чудна къща, където са купени дървата, купена е и пуйката. Аз ще отида само да кажа "Наздраве".
Коледа ни подсеща да бъдем добри. Какво си мислят българите, които даряват около Рождество? Кампанийно ли е, как ти се вижда?
Всичко ще е хубаво, ако когато отидеш да занесеш два чувала кроасани на дечица от дом, не викнеш 20 камери да те снимат.
Знам, че си майстор-готвач. Какво ще посъветваш хората да сложат на коледната трапеза?
На коледната трапеза ги съветвам това, което са правили по-рано, да го забравят. Да не декорират с филенца порцията. Вече има борови иглички за тази работа. Да не декорират с огромни маслини блюдата. За тази работа има китки здравец. Трябва да се съобразяваме със съответната обстановка. И съм на път следващата ми книга да се казва "От пирон в чорба до чорба в пирона". Тя е с рецепти за кризата.
Упражнявал ли си сериозно професията на готвач?
Пет години - две в казармата и три след това в една закусвалня в София. Нея отдавна я няма.
Що за година изпращаме?
Щом сме оцелели, винаги трябва да казваме, че е успешна. За тези, които се пренесоха в по-красивия свят, може би е по-успешна, но затова оставяме философите да разсъждават.
Каква 2014-а ни очаква?
Слава богу, още не се говори, че на еди-кой си декември 2014-а ще има апокалипсис и ще бъде сринато всичко, така че да очакваме по-хубави новини, но за тях гадателите и пророчиците да кажат повече.
