Всеки търси възобновяеми източници на енергия, иновативни начини за производство на ток. Но дали това е икономически изгодно и приложимо в практиката? Възможно ли е с природния ресурс, с който разполага България, да се произвежда енергия и тя да е достъпна за хората? По тази и други теми е разговорът ни с журналиста и водещ на БНТ Марио Гаврилов. Той знае добре какъв бизнес би могъл да се окаже печеливш, познава добре европейските практики в новата икономическа ситуация.
Марио Гаврилов беше поредният гост на "Рока радио" в рамките на "Ники Кънчев шоу" по Дарик
Наблюдава ли се раздвижване на финансовите пазари и ако е така, на какво се дължи това?
Финансовите пазари никога не спят, винаги има раздвижване, въпросът е кой печели от това раздвижване. Напоследък целият свят е изпаднал в една, аз бих го определи като депресия, хората не знаят накъде да поемат, финансовите играчи също са объркани. Имам много приятели, които смятат с разни теоретични модели разни неща, но се оказва, че онова, което го пише на хартия и в учебниците, не се случва така в реалния живот. Така че ако можем да приеме това за раздвижване на финансовите пазари, да, финансовите пазари са раздвижени, но доста объркани.
Докога ще продължи това?
Никой не може да каже. Не се вижда никакъв реален изход от създалата се ситуация, дори все повече наблюдатели говорят за фундаментална криза на капитализма. Което е нещо много страшно, много объркващо. Ето сега последното, което се случи в Кипър, където имаше абсолютна експрориация на частна собственост - сложил си си някакви пари в банката, обаче идва някой и ти казва „Извинявай, обаче трябва да ти ги вземем, понеже ние имаме икономически проблеми". Това нарушава дори самата идея за неприкосновеност на частната собственост.
Не мислиш ли пък, че някои живееха по-охолно, отколкото ние, и по на заем, от тези кредити и в един момент е нормално това да секне и да платят?
Това е сигурно. Обаче имам един приятел грък и той казва „Откъде накъде някакъв германец ще ми казва колко пъти на ден ще пия узо и в коя част на деня?". Действително имаше държави, хора, цели отрасли, които живееха на гърба на другите. Интересно е да си помислим, че в Америка кризата започна от идея, тръгваща от Рейгън - че всеки американец трябва да има достъпен и лесен дом. Очевидно е, че няма социална справедливост, трудно е да бъде постигната социална справедливост в нашия свят и оттам се срути цялата пирамида, на която е построена тази държава.
Нататък нов модел ще се появи ли, ако капитализмът издъхне?
Търсят се някакви възможности за синергия, обединяване на социализма, така да го кажем, комунизма и капитализма. Докъде ще стигне това, никой но може да предвиди. Така, както не можехме да предвидим преди тридесет години докъде ще стигне интернет или мобилните комуникации.
Какви са приоритетите на модерното вече бизнес управление? Ако имам фирма, накъде трябва да гледам?
В момента приоритетите в бизнес управлението могат да се концентрират в една дума - оцеляване в условията на криза. Същевременно има една богоизбрана много малка класа в света, която успява да реализира в условията на криза огромни печалби. То винаги исторически погледнато е така. Но иначе нормалният, обикновеният бизнес се опитва да оцелява по някакъв начин в така създалата се ситуация, което не е никак лесно.
Какви са отговорностите на тези, които печелят, на големите корпорации, на тези, които продават на много пазари? Какви отговорности трябва да поемат те?
Те трябва да поемат отговорността да съхранят социалното статукво в обществото. На мен много подходящ ми се струва примерът на скандинавските държави от 1918 година: когато от изток се задава болшевишката опасност, в тези държави картофите са основният хранителен продукт, както е хлябът в България, та буржоазията в тези държави вижда, че от изток се задава нещо страшно и за да съхранят структурата на обществото, те се лишават доброволно от част от картофената реколта, за да нахранят бедните. По този начин знаем докъде е стигнала Октомврийската революция.
Картофите спряха Октомврийската революция.
Точно така.
Да бъдем още по-детайлни: кой бизнес в момента е най-перспективен, най-печеливш? Къде да насочим погледите си? Както ти каза никой не подозираше, че телефоните ще станат такава сила. Хайде за компютрите се усещаше, но телефоните разбиха всичко.
На мен ми се струва, че има две посоки, в които си заслужава човек да се захване с бизнес. Едната са информационните технологии и комуникации. Другата много интересна възможност са новите технологии, които се развиват в енергетиката. Защото рано или късно досегашният модел на енергетиката ще бъде изчерпан, това е неизбежно. Едни казват, че ще се случи след пет години, други - след петстотин, но така или иначе някога петролът ще свърши на тази планета. Така че това са двата бранша, които заслужават изключително внимание.
Ти би ли инвестирал в енергетиката, в зелена енергия?
Да, мисля, че това е бъдещето на човечеството и си заслужава всеки лев, всяко евро, което човек би вложил в енергетика. Разбира се, енергетиката е особена с това, че човек трябва да има все пак някакви технологични познания. Това не е като да отвориш кафене или кръчма. Човек трябва да е учил, да е инженер, да разбира от този бизнес и да има, разбира се, добра идея.
Според теб държавата може ли да помогне на предприемчивите българи, за да се повиши капацитетът им на конкурентоспособност, да излезем в съседни страни, а след това и в Европа? Трябва ли да им помагаме или да оставим всичко на тяхната предприемчивост?
Специално за експортния потенциал на една икономика намесата на държавата е решаваща. Проблемът е, че ние имаме някак изкривен манталитет: очакваме за всяко нещо да ни помогне държавата. Не ни стига заплатата - чакаме държавата да ни помогне; не можем да си развием бизнес - чакаме държавата да ни помогне ад си развием бизнеса. Така че особено в Европа има добри модели, при които държавата насърчава експортния потенциал на своите компании. Да кажем Германия има специална структура, която се занимава само и единствено с това нещо. Искаш да отвориш фирма в България, отиваш там и те ти дават пълна информация какво да очакваш в България, какво е нивото на данъчното облагане, какво е нивото на корупцията, какви проблеми ще срещнеш там, как е устроено съдебната система, какви са изискванията към теб, каква е бюрокрацията, какви документи да подготвиш. Така че това е изключително необходимо. И нашата държава не помага достатъчно на българските фирми в това те да изнесат своя бизнес извън страната ни.
Сетих се това, което каза, че след години петролът ще изчезне. Какво ще правим тогава?
Имаме два варианта - тръгваме пеша, което на мен ми се струва нереалистично, а другият вариант е да се намери някакъв алтернативен вариант на енергия, който да задвижва колите и транспортните средства и виждаме, че целият свят работи в тази посока, търси се това. Въпросът е този нов източник на енергия да бъде достатъчно надежден и достатъчно евтин в сравнение с петрола.
В тази връзка какви са последните тенденции в Европа за възобновяемите източници?
Възобновяемите източници навлизат все по-дълбоко в икономиката на Европа. В България станаха малко мръсна дума заради социалното недоволство на хората. Но в Европа посоката е неотклонна - все повече прилагане на новите технологии, на новите източници на енергия. Преди няколко години ходих в Австрия да правя филм за алтернативните енергии. Там е абсолютно нормално да видиш млади хора - на 20-25 години, през деня работи да кажем като радио водещ, а вечер прави опити и търси някакъв начин да открие някакъв нов източник на енергия.
„Енергия на бъдещето" се казваше филмът. Какво още можем да дадем като пример в това нещо - иновативни технологии в производството на ток?
Те навлизат все повече и повече, дори в някои немислими места. Да кажем много често започва вече да се произвежда ток от отпадък от дървесна маса, което на нас ни изглежда малко неестествено, но в Австрия има много интересни примери. Та от отпадъците от дървесна маса, която е преработена, те произвеждат много успешно ток. И същевременно на мястото на всяко отрязано дърво за производството на каквото и да било - хартия или енергия, моментално се засаждат поне три други и се много мисли в перспектива. Тоест там източникът е възобновяем не само защото от него се произвежда енергия, но и самият източник - дървесната маса, водата, вятърът, специално за горите веднага се предприемат мерки да бъде възстановено онова, което вече е употребено.
Много се говори, че възобновяемата енергия е по-скъпа. Ти какво мислиш?
Очевидно е, че е по-скъпа. Няма как да е иначе. Да се върнем отново на мобилните телефони и да си припомним как преди петнадесет години да имаш мобилен телефон беше привилегия на най-богатите хора. Тези комуникации технологично се развиха на базата на високи цени. При зелените енергии е по същия начин - за да се стигне до една достъпност на тези технологии, трябва да има огромни първоначални инвестиции. Те се постигат на базата на високи цени. Но постепенно тяхната цена ще спадне. Но въпросът е, че има бедни общества като нашето, които много трудно могат да понесат тази социална цена.
Как работи климатикът без ток според теб? Фантазия ли е?
Снимах едно момче в Австрия, което се опитваше да направи подобно нещо. Наскоро се чувах с него и каза, че все още не е успял да го патентова и да го произведе. Интересно ми е и на мен да видя как ще работи този климатик - вода, която се изпарява, пък след това се кондензира, пък задвижва една перка, с която работи климатикът. Не знам дали ще успее. Искрено се надявам.
Гостуваха ми наскоро две момчета и едно момиче от немската гимназия, които бяха направили проект от силата на дъждовните капки, които падат върху фолио, да се прави енергия. Те са били на конкурс в Германия и добре са се представили. В тази връзка какъв потенциал имаме в България, за да направим евтина енергия? Може би реките?
Ние имаме във всички посоки на възобновяемите енергийни източници достатъчно ресурси: планини, които предполагат наличието на гори, имаме доста добра водна маса, разполагаме особено на определени места в България и с вятър. Така че имаме всички предпоставки да се възползваме от този дар на природата, който имаме заради географското си местоположение и заради релефа.
От това, че твоят приятел ще произведе климатик, за който не е нужен ток, до въвеждането му колко време ще мине? Как навлизат иновациите в Европа и как в България?
Ами не е никак малко времето, обаче там държавата оказва директна помощ на такива частни изобретатели да го наречем. Защото една голяма компания разполага с многомилионни лаборатории, в които са ангажирани хиляди учени, но аз това го оприличавам малко на пионерска лудост - държавата подкрепя именно такива чудаци, които събират във фолио водата, която пада, или се чудят какво друго да измислят, но държавата им оказва директна финансова помощ. И дори има възможността след това, ако неговата идея се окаже приложима, държавата да го защити патентно и той да я даде вече на един голям производител, който да я внедри вече в серийно производство.
Може ли това да се случи тук и трябва ли?
Мисля, че е задължително. Въпросът е, че в България са толкова сложни бюрократичните пречки. Ние сме устроени малко особено, защото очакваме, като започнем някакъв бизнес, на третия месец да започне да ни се възвръща инвестицията, на шестия месец да сме на печалба, а след година - мултимилионери. Докато в тези технологии се изисква малко по-дълъг период и по-дългосрочно мислене.
Отново към зелените неща, които ни заобикалят. Как да превърнем разделянето на отпадъци във въпрос на култура, а не на задължение? Какво си виждал на запад, на изток, какви добри практики?
Ами за мен въпросът е във въвеждането на личния икономически интерес. В България според мен този модел не успя някак да се вкорени, защото ето да кажем столичани не чувстват личния си интерес от това. Ще дам пример: ако трябва да върна стария си телевизор, трябва да го натоваря на една кола, да похарча пет лева за бензин, за да го закарам на определено място. Ето пример от Австрия за битовите отпадъци: всяка кооперация е юридическо лице и ако събира разделно отпадъците, подписва договор с общината и местните му данъци падат директно с петдесет процента. Затова хората, които отговарят за разделното събиране, тоест живеещите в една кооперация, си прибират вътре в двора контейнерите, за де не може всеки да изхвърля в тях каквото му хрумне. И ако фирмата, която извозва боклука, да кажем, намери стъклена бутилка в контейнера за хартия, веднага данъците ти скачат два пъти отгоре. Това е частният икономически интерес и хората постепенно си създават този манталитет, защото хората имат личен икономически и финансов интерес от него.
Каква е ролята на медиите, каква е тяхната отговорност за повече връзка между бизнес, технологии и потребители?
Аз виждам ролята на медиите единствено като посредник. Хората като се чувстват несигурни и бизнесът и политически ни свръх натоварват с очаквания - че ние трябва да решим проблемите. Да кажем социалните служби не са му решили проблемите, идват при нас и очакват ние да решим проблемите. Аз не виждам какво повече от посредник могат да бъдат медиите. Но във века на информация, в който живеем, това да популяризираш една добра идея, едно добро бизнес начинание, мисля, че не е никак малко.
