/ iStock photos/Getty images
„Бързата мода“ е един от големите замърсители в 21. век и повече от всякога сега е важно всяка покупка да бъде добре обоснована

Текстилната индустрия е сред големите замърсители в 21. век, като „бързата мода“ има значителен принос.
По данни на National Geographic между 2000 и 2014 г. производството на облекло се е удвоило, а потребителите са започнали да купуват с 60% повече дрехи и да ги носят два пъти по-кратко време.

Според Европейската агенция за околна среда през 2020 г. средното потребление на текстил на човек в ЕС е изисквало:

  • 400 кв. м земя
  • 9 куб. м вода
  • 391 кг суровини
  • и е причинило еквивалента на 270 кг CO₂ емисии.
  • За производството на една памучна тениска са необходими около 2700 л прясна вода.
  • Всяка година един европеец употребява около 26 кг текстил и изхвърля приблизително 11 кг.
  • По-малко от половината от непотребните дрехи се събират за повторна употреба или рециклиране, а само 1% се превръщат в нови дрехи.

дрехи за даряване
iStock photos/Getty images

Ето защо трябва да избирате естествени материи:

  • Памукът е сред най-устойчивите материи – разгражда се за 2 до 5 месеца.
  • Ленът се разгражда за до 2 седмици, но производството му е по-ресурсоемко от това на памука.
  • Найлонът се разгражда за 30–40 години.
  • Полиестерът – за 20 до 200 години.
  • Спандексът и пайетите – не се разграждатАко говорим за обувки, то гумата в тях се разгражда над 50 години.
  • Средният период на носене на един чифт е един сезон, понякога два или три. 

Дрехи
iStock photos/Getty images

Идва въпросът какво да правите със стария текстил. Ето няколко идеи: 

Повторна употреба и даряване

Съществуват множество групи в социалните мрежи, както и инициативи за даряване или продажба на запазени дрехи. Все повече компании се грижат за устойчивостта и приемат непотребни дрехи на място във физиеските си магазини или ги изпращате по куриер срещу отстъпка за покупки.

Все по-разпространена е и размяната на дрехи между родители на малки деца, както и пазаруавнето от магазини втора употреба. При този случай давате втори живот на текстил, който далеч не е за контейнера. Колкото повече дрехата се задържи извън боклука, толкова по-бавно допринасяте за замърсяването на планетата. 

Изхвърляне на текстил

Най-подходящият начин за изхвърляне на текстил е в специализирани контейнери. БЧК разполага с контейнери в София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Перник, Асеновград, Велико Търново, Габрово, Севлиево, Пазарджик, Шумен, Първомай, Куклен, Съединение, Ловеч, Плевен, Благоевград, Дупница и други населени места.

Събраният текстил периодично се извозва до специализирана фабрика за сортиране, където:

  1. годните дрехи се подготвят за повторно използване,
  2. част от тях се изнасят за Африка, Централна Америка, Близкия Изток и др.,
  3. негодните за употреба изделия се преработват или рециклират у нас или в чужбина за производство на почистващи кърпи, тапицерии, топлоизолации, пълнежи за мебели и матраци, боксови круши и други продукти.

контейнер за дрехи
iStock photos/Getty images

Частни оператори

Освен БЧК, и частни оператори в повечето големи градове разполагат контейнери. Част от тях приемат и обувки. Операторите имат задължение да поддържат контейнерите, да събират текстила и да го предават на сортиращи предприятия, където се разпределя по качество и се насочва към повторна употреба или рециклиране.