Малцина изпратиха един от най-успешните ни писатели Виктор Пасков. Поклонението пред него беше във фоайето на Народния театър. Пасков почина в края на миналата седмица от рак в швейцарска болница. Последното му желание е било да бъде погребан в България, в Алеята на бележитите българи, близо до приятеля си Христо Калчев.
Президентът Георги Първанов и министърът на културата Стефан Данаилов се простиха с писателя. Ето с какви думи го направиха.
Георги Първанов: Той беше един много оригинален, много дълбок, много смислен творец. Писател, който не е просто национална ценност. Той беше писател от европейска величина, имаше своето признание в много европейски страни. Наистина много провокативен, много интересен, много краен, но с това грабва, с това печели.
Стефан Данаилов: Невероятно ерудиран, с огромни познания. И това, което наистина най-много ме е впечатлявало е, че той не оставаше длъжен никому.
Да се простят с Виктор Пасков, в Народния театър бяха още издателят Иван Гранитски, режисьорът Иван Ничев и писателят Антон Дончев.
Иван Гранитски: Той наистина беше играещият човек. Играеше с всичко – със словото, с живота си, със самото усещане за това, че няма ясна граница между съня и будността. И затова той беше блестящ във всяко едно начинание. Дори в публичните си спорове и скандали той беше неотразим и неповторим.
Наистина ли усещаше, че си отива?
Иван Гранитски: Да, за съжаление той знаеше, че си отива, може би не очакваше, че толкова бързо ще се развие болестта. Часове преди да си отиде той ми се обади от Берн и имахме един покъртителен разговор. Той просто ме помоли да му уредя погребението и да бъде някъде близо до неговия приятел Христо Калчев. Това бяха няколко изречения, които никога няма да забравя.
Иван Ничев: Имам прекрасни спомени от този човек, който беше едно малко палаво дете. Спомням си и смешните неща от нашите взаимоотношения. В Банкя заедно работихме по един сценарий и аз го бях заключил в една стая. После се оказа, че той е на двора. А той ми вика: „Е, аз мога да скоча и от втория етаж”. Той действително беше голям провокатор към всички нас, но смятам, че това беше само в негов плюс.
Антон Дончев: Има една фраза, че всеки е заменим. Това не е вярно. Да въведем и още една дума - „неповторим”. Неповторимите хора са незаменими, защото няма друг да прилича на тях.
Виктор Пасков е автор на книгите „Невръстни убийства”, „Балада за Георг Хених”, „Германия - мръсна приказка”, „Аутопсия на една любов”. Миналото лято на пазара се появи последният му сборник с разкази и новели „Гледната точка на Гоген”.
Преди да започне да се занимава с литература, Виктор Пасков е бил музикант. Завършил е Консерваторията в Лайпциг. Свирил е в джазови формации, бил е композитор и оперен певец. И заради това той казваше, че се опитва да прави литература по всички закони на музиката. Пасков има и няколко киносценария, сред които „Ти, който си на небето”, „Индиански игри”, „Духове”.
През последните години името му се свърза с два големи скандала. Заради единия той беше отстранен от длъжността директор на културния ни институт в Берлин, а другия водеше задочно през медиите с журналиста Мартин Карбовски. Виктор Пасков не обичаше да общува с писатели, предпочиташе да споделя всичко с приятелите си музиканти. Затова и определяше себе си като „писател-единак”.
