Едва ли има здравен специалист, колкото и отдаден на алтернативната медицина да е той, който с ръка на сърцето и абсолютно чиста съвест да каже със 100% категоричност „не се ваксинирайте“. За сметка на това дългогодишни наблюдения доказват пълно или почти пълно изкореняване на болести, които преди са били смъртоносни за човечеството.
Днес няма да говорим „за“ и „против“ ваксините. Ще насочим вниманието към това как с личните си решения влияем на общественото здраве, или иначе казано – кой бива застрашен утре от моето решение днес.
Кои болести изкоренихме с ваксини
Благодарение на масова ваксинация вариолата, или едрата шарка, чиято смъртност е била до 30% (тоест на 10 заболели, трима умират), се води напълно изкоренена от 1980 г. насам. Преди да изчезне, вариолата е била високозаразна вирусна инфекция, характеризираща се с висока температура и тежък гноен обрив, оставящ дълбоки белези.
Детският паралич или полиомиелитът, който причинява парализа, благодарение на ваксините е намалял с над 99%, като днес има единични случаи в някои африкански държави, в Афганистан и Пакистан. Здравни работници и доброволчески организации обаче успяват да постигнат все по-добро покритие и в съответните страни.
Сред почти напълно изкоренените инфекциозни болести е и рубеолата – остра вирусна инфекция, която обикновено протича леко при деца – с характерен червен обрив, температура и увеличени лимфни възли, но изключително опасна за бременни жени, чийто плод може да бъде фатално увреден (потенциален спонтанен аборт, мъртвораждане или сериозни вродени дефекти у плода, най-често глухота, катаракта, сърдечни пороци и интелектуални увреждания).
Почти никой не боледува вече и от паротит (заушка) – остра вирусна инфекция, засягаща най-често околоушните жлези и протичаща с температура, умора, сухота в устата, главоболие, болки в мускулите и загуба на апетит, последвани от типичното болезнено подуване на слюнчените жлези.
Ваксините държат под контрол и заболявания като тетанус (сериозна, понякога фатална инфекция, причинена от бактерията Clostridium tetani, която се намира в почвата, праха и животинския тор), дифтерия (заразна бактериална инфекция, причинявана от Corynebacterium diphtheriae, която засяга лигавиците на гърлото и носа, образувайки сиви мембрани и може да доведе до тежки увреждания на органите) и коклюш, известно и като магарешка кашлица (силно заразна бактериална инфекция на дихателните пътища, причинена от Bordetella pertussis, характеризираща се с продължителна, мъчителна кашлица на пристъпи и особено опасна за кърмачета).
Как неваксинирането влияе на общественото здраве
В съвременния свят често говорим за правото на личен избор – как живеем, какво ядем, как се лекуваме. Но има теми, при които границата между личното решение и обществената отговорност става изключително тънка. И такава е именно темата за ваксинацията.
Ако личното здраве е състоянието на всеки един от нас – дали сме болни или здрави, какви навици имаме и какви решения вземаме за тялото си. Общественото здраве обаче е нещо много по-голямо – то обхваща здравето на всички хора като общност. И именно тук се пресичат двете – защото всяко лично решение, включително дали да се ваксинираме, има отражение върху останалите.
През последните десетилетия медицината успя да постигне нещо, което преди е изглеждало невъзможно – да постави под контрол, а в някои случаи и да изкорени напълно опасни заболявания. Болести, които някога са отнемали милиони животи, днес са рядкост. Това обаче не означава, че те са изчезнали завинаги.
Когато голяма част от обществото е ваксинирана, се създава т.нар. колективен имунитет. Той действа като защитна бариера – дори ако вирусът се появи, той трудно намира „път“ за разпространение. Именно тази невидима защита пази не само отделния човек, но и цялата общност.
Проблемът възниква, когато все повече хора решат да не се ваксинират. Тогава тази бариера започва да отслабва. Вирусите отново намират благоприятна среда, а заболявания, които сме смятали за „забравени“, започват да се връщат. През последните години в различни части на света отново се появиха огнища на морбили и коклюш. У нас по последни данни болните от морбили са 43-ма, сред които и бебе.
Неваксинирането не засяга само този, който взема решението. То поставя в риск хората, които нямат избор – бебета, които са твърде малки за ваксинация, пациенти с отслабена имунна система, възрастни хора с хронични заболявания или тежко болни. За тях една предотвратима инфекция може да се окаже фатална, а защитата им идва именно от това, че останалите около тях са имунизирани.
Освен здравните последици, има и икономически. Лечението на предотвратими заболявания изисква ресурси – болнични легла, медицински персонал, лекарства. Това натоварва здравната система и отклонява внимание от други пациенти, които също имат нужда от грижа.
В крайна сметка въпросът за ваксинацията не е само медицински. Той е въпрос на солидарност. В общество, в което сме взаимно свързани, нашите решения неизбежно засягат и другите.
Да се откажеш от ваксина не означава просто да поемеш личен риск. Означава да отслабиш защитата на всички.
В свят, в който разполагаме със средствата да предотвратяваме болести, изборът да не ги използваме не е просто личен – той е обществен. Границата между личното и общественото здраве е тънка, защото всяко лично решение има отражение върху всички.
