Миналото и настоящето си подадоха ръце, за да възкръсне край Самоков една крепост на 17 века.
Крепостта „Цари мали град” се намира върху хълма „Свети Спас” над самоковското село Белчин. Сакралното място на траките е възстановено през миналата година със средства от Европейския фонд за регионално развитие по ОП „Регионално развитие - 2007-2013”. Възстановяването струва 5 580 000 лева, 5 на сто от тях или 288 000 лв. е съфинансирането от страна на община Самоков.
Две екопътеки водят към върха на хълма, първата - туристическата е с дължина 860 м, край нея са разположени пейки и заслони, по нея се достига до върха на хълма зад крепостната стена. Тук са разположени атракционите и детските площадки. По втората екопътека - тази на здравето се спуска от входа на крепостта до паркинга. Дължината й е 410 м, а наклона от 25 до 33 градуса.
От паркинга до върха на хълма „Свети Спас” има и асансьор за хората с увреждания, той може да се ползва и от тези, които искат да си спестят ходенето по двете екопътеки.
Тук през IV в. е имало храм „Възнесение Христово”, върху който два века по-късно е построена късноантична крепост. В равното самоковско поле, край Белчин бликат минерални извори, които привличат от хилядолетия хора от близо и далеч с лековитите си води.
Крепостта „Цари мали град” е охранявала както стратегически път през древността, така и железодобивните рудници, разположени в котловината между четирите околни планини - Плана, Витоша, Рила и Верила.
Крепостта, построена върху сакралното място, открито от траките е охранявала древния и най-кратък път от Константинопол през Пауталия (Кюстендил), чак до Рим. Крепостта е разрушавана от хуните на Атила, възстановена е по времето на Юстиниян, от земетръс през VI в. рухва едната от четирите кули.
Храмът „Възнесение Христово” е бил стратегически духовен център, в него е открита баптистерия, тук е служил епископ, покръствал местните хора в християнството. Той е възстановен отново през XV в. от Презвитер Йоан, след като от тук преминало шествието, пренасяло мощите на Свети Иван Рилски от Велико Търново към Светата Рилска обител.
Днес крепостта и храма са възстановени едно към едно, за да станат едно невероятно атрактивно за посещение място. Място, където миналото и настоящето са си подали ръце, за да вървят заедно.
Във възстановените кули на крепостта има музейни кътове, даващи представа за нравите, бита, облеклото и занаятите на древността.
Място извън крепостта е превърнато в атракцион, най-вече с люлеещия се въжен мост, с дължина над 100 м, детските площадки, осигуряващи най-разнообразни забавления за малки и големи. Между атракциона и крепостната стена има макет на катапулт, изхвърлящ камъни, между боровете има дървени скулптури, изобразяващи рицари и други. Хълмът е място за отдих, разходка, но най-вече за уроци по история. И едно от малкото места в страната, където миналото става реалност.
Върху една от кулите има възстановена балиста за изстрелване на стрели, в пък в самите кули са изложени грънчарски колела, римска колесница-двуколка, сбирки от монети и други артефакти, открити при разкопките.
Тук на хълма една легенда е станала реалност. Тази за Гала Плацидия (425-450 г.), дъщерята на император Теодосий, тръгнала от Константинопол за Рим, за да освободи сина си от пленничество в Равена.
Преди да тръгне на път Гала се видяла с брат си Хонорий, който бил на смъртен одър. Братският завет бил: „Ще вървите много дни, ще минете през Августа Траяна и Филипопол, преди да стигнете Сердика, се отбийте на юг. В подножието на четирите планини, край река Палакария, наречена на нашата родина Пулхерия, ще намерите едно райско място с чудотворна вода. Отдъхнете си, потопете се в лековитите извори, напълнете всичките си амфори с тази чудодейна вода. Ще бъдете здрави и силни и начинанието ви ще успее”, завършил братът Хонорий. Така и станало, армията на Гала Плацидия завзела Равена, освободила малолетния си син Валентиан и го провъзгласила за император.
Легендата за Гала Плацидия би си останала само такава, ако археолозите не бяха открили на хълма над Белчин монета с нейния лик. А няма нищо по-хубаво и истинско от това легендите да се превръщат в истина, да стават история. (БГНЕС)
