Държавните институции, ангажирани с транспортната инфраструктура в България, и браншови организации на строители, инженери, проектанти, финансиращи институции на граждански сдружения са се ангажирали да следят за качеството на нашите пътища. Знаем, че няма как да си говорим за икономика и икономически ръст, за балансирано гарантиране на регионите, ако нямаме съвременна свързаност - модерни и безопасни пътища. Как да вървим оттук нататък – това е големият въпрос, който всички си задаваме. Само заедно можем да намерим най-верния отговор. Това каза премиерът Румен Радев на брифинг в Министерски съвет, участвайки в представянето на нов подход за развитие на транспортната инфраструктура.
По думите му огромното предизвикателство е как по най-бързия начин да развием нашата транспортна инфраструктура. „Ясно е, че за амбициозните цели, които сме си поставили, няма как да бъдат изпълнени бързо и качествено без корупция, ако ние не започнем да променяме модела на изграждане на стратегическа инфраструктура. Досега знаем, че това се извършваше изцяло с публични средства от националния бюджет и с еврофондове“, каза Радев.
Румен Радев заяви, че еврофондовете са изиграли изключително силно значение и роля за изграждането на националната ни инфраструктура. „В същото време редица правителства свикнаха на лесното и до голяма степен водеха до някои нерегламентирани практики. Няма да се връщам назад за чувалите с пари от „Хемус“ и много други случаи на компрометирани обществени поръчки. Не казвам, че държавата се отказва от това. Но целта е вече да търсим и нови модели – на публично частно партньорство, на концесии и т.н.“, разясни премиерът.
Министър-председателят обясни, че „вече имаме редица положителни примери на концесии в България, касаещи летища и пристанища, които носят печалба, но нямаме нито едно ново строителство под формата на концесия“. „За съжаление концесията се превърна в мръсна дума за българското общество, но ако се огледаме около нас – да вземем за пример Гърция, как навсякъде страната е ошарена с тунели и хората се движат бързо, удобно и безопасно“, коментира още той.
Радев предупреди, че там, където има изградено строителство с публични средства, където всеки българин вече е платил, не се говори за концесия. „Там ние изобщо не говорим за концесия. Говорим за „Тракия“, „Марица“, „Хемус“ - ще бъде завършен докрай с националния бюджет, а не с концесиониране. Тка ще бъде и скоростният път от Видин до Ботевград, така ще бъде завършена и магистрала „Струма“ и тук изобщо не говорим за концесии“, съобщи премиерът.
Румен Радев постави едно „но“ – там, където няма ресурс, трябва да има концесии. „Особено по оста север-юг, магистрала „Черно море“, Източна България, Русе-Маказа, Централна България, Западна България, магистрала „Рила“ и други възможни тунели. Нашите планове са да го правим с концесиониране, за да може всичко това да върви и да постигнем бърз и качествен резултат“, каза още премиерът.
Относно винетките и плащането за магистралите Радев заяви, че „има време, докато се изградят“. „Ако има някакво концесиониране на магистрали, аз лично ще настоявам тези изградени вече – „Тракия“, „Хемус“, Видин–Ботевград, Русе-Бяла, ако ще има задължителни условия от Европейската комисия, ние там трябва да имаме само символична такса. Така поне е моята идея“, сподели Радев.
Румен Радев потвърди, че е дал пълен карт бланш на регионалният министър Иван Шишков да назначава хора и да сключва договори.
На събитието са поканени представители на браншови организации на проектанти, инженери и строители, финансиращи институции и сдружения, ангажирани с транспортните политики.
Целта на представянето е да бъде проведен диалог между правителството, бизнеса и обществото, насочен към по-голяма предвидимост и прозрачност в процеса на изграждане и развитие на транспортната инфраструктура.
„България е на изключително стратегическо положение. За да го използваме, ние трябва да планираме стратегически и да мислим дългосрочно. Ние сме на кръстопът в множество международни транспортни коридори, които ни дават уникалната възможност да постигнем свързаност и да бъдем вратата към Азия и Европа“, разясни министърът на транспорта Георги Пеев.
Георги Пеев обясни, че „искат да управляват национален портфейл, който е подреден по стратегическо значение и определени критерии, с проектна готовност, да обсъдят възможностите за финансиране и потенциала за публичните партньорства“.
Наследството на България е такова, че няма проекти за строителството на големи инфраструктури обекти и нямаме хоризонт, за който да кажем, че започваме да строим от утре магистралите. Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков по време на представянето на нов подход за развитие на транспортната инфраструктура.
По думите на Шишков няма проектна готовност за магистрали дълги над 1000 километра. За магистрала „Черно море“ от Бургас до Варна има начална процедура за оценка за въздействието върху околната среда и идейни разработки за трасе, посочи министърът. Той допълни, че има и разработка за тунела под Петрохан и готовност да бъде възложен подробен устройствен план за обхода на Бяла до Велико Търново, както и че фазата за възлагане на последния участък от магистрала „Струма“ е напреднала.
Трябва да се съсредоточим да достигнем до ниво на идеен проект и нов устройствен план и когато се реши кой голям инфраструктурен обект по какъв икономически начин да бъде построен, ще имаме готовност, отбеляза Шишков.
Той акцентира, че властите са се концентрирали върху това да направят анализ за кои магистрали и инфраструктурни обекти трябва да се възстанови строителството.
В огромната си част големите строителни обекти са със спрени строителни процеси, каза още министър Шишков. Като пример посочи магистрала „Хемус“, за която плановете са да бъде завършена на два етапа - първият до Велико Търново и следващия участък след него. По думите му магистралата от Монтана до Видин е един от големите и важни обекти, които трябва да бъдат завършени.
Тези магистрали са в рамите на по-малко от 400 километра, това е което се строеше през последните 7-8 години и не е завършено. Това са обекти, които ще завършим в рамките на следващите две и половина - три години, обясни Шишков. По думите му това са обектите, за които има хоризонт.
Министърът на околната среда Росица Карамфилова подчерта, че целта е инфраструктурните проекти да се ускорят, без да се отслабва екологичната защита. По думите ѝ това изисква по-добра организация, по-ясни правила и ранна експертна преценка, а не по-ниски екологични стандарти.
По всеки от идентифицираните проекти е направен анализ на проектната готовност и на процедурите по екологичното законодателство, независимо дали става дума за пътна или железопътна инфраструктура. При част от проектите процедурите по оценка на въздействието върху околната среда вече са приключили, при други още не са започнали, а трети са в процес на реализация.
Карамфилова посочи, че сред причините за забавяне често са непълни документи, неясни параметри и промени в инвестиционните намерения от идейното проектиране до техническото реализиране. Според нея това показва необходимостта от по-добра координация между институциите.
Тя акцентира и върху предвидимостта на процедурите. Инвеститорите трябва предварително да знаят какви са конкретните изисквания, какви данни са необходими и какви критерии се прилагат. Още на етап проектиране трябва да е ясно къде има екологични ограничения и чувствителни територии, за да могат решенията да бъдат насочени към по-малък екологичен риск.
По думите ѝ при големите инфраструктурни проекти обикновено се преминава през т.нар. дълбока оценка на въздействието. Карамфилова подчерта, че ускоряването на процедурите не означава компромис с екологичните изисквания, а по-добра организация на процеса.
Тя даде пример със сроковете при инвестиционно намерение. По закон около 60 дни са необходими за преценка и определяне на приложимата процедура, а след това самата процедура може да отнеме още около 200 дни. Така общият срок достига приблизително 260 дни.
При предварителна яснота за проектите, ограниченията и необходимите процедури, както и при добра координация между институциите, индикативният срок за провеждане на процедурата при пълнота на документите е 176 дни, посочи министърът.
Според Карамфилова това показва, че при ясна стратегическа визия, предварителна оценка на ограниченията и добра координация между институциите може да се постигне съкращаване на времето с над три месеца, без компромис с екологичното законодателство.
Очаквайте подробности!
