Наблюденията на съня и неговите ползи за здравето датират от поне 2000 години. Емили Сон от „Нешънъл Джиографик“ търси връзка между съня и новия коронавирус.
Аристотел в своята работа „Сънят и бодърстването“ от 350 г. пр.н.е предполага, че храносмилането генерира топли пари в стомаха, които благоприятстват съня и че температурата причинява нещо подобно, което кара хората да спят, за да улесни лечебния процес.
Въпреки че теорията за парите не е имала особен успех, десетилетия научни доказателства показват, че сънят е чудесен начин за укрепване на имунната система срещу настинки, грип и други респираторни инфекции. Проучванията показват, че сънят може да бъде ефективно средство за борба с пандемията не само защото намалява вероятността или тежестта на инфекцията. Сънят, в крайна сметка, може да подобри ефективността на ваксините COVID-19, когато станат достъпни, и многобройни текущи проучвания оценяват какво предимство можем да получим срещу коронавируса, просто като попаднем под завивките.
Според Моника Хаак, специалист по психоневроимунология в Медицинското училище в Харвард в Бостън, „Имаме много доказателства в подкрепа на факта, че получаването на адекватни часове сън помага за предотвратяване или борба с всякакъв вид инфекция“. „Колко смъртни случая бихме могли да избегнем, като спим правилно, или колко по-малко тежки биха били симптомите? Мисля, че са необходими по-задълбочени изследвания ”.
Докато няма налична ваксина, от съществено значение е да се намали рискът от инфекция, доколкото е възможно, за да се избегне COVID-19. Тъй като учените натрупват все повече и повече данни за съня и това заболяване, се надяваме да обясни по-добре сложното функциониране на имунната система, като същевременно предлага по-ясни насоки как да използваме съня като оръжие, за да запазим епидемията.
Връзката между съня и инфекцията
Човекът не е единственото животно, което се възползва от съня. Някои доста жестоки изследвания, датиращи от края на 1800 г., показват, че ако бъдат лишени напълно от сън, кучетата и мишките умират в рамките на няколко седмици. Дори за хората хроничното лишаване от сън има дългосрочни последици, увеличавайки риска от развитие на диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания, деменция и депресия. Някои от тези хронични заболявания са сред рисковите фактори, които увеличават уязвимостта към COVID-19.
Когато сме уморени, ние също сме склонни да поемаме повече рискове, припомня подполковник Винсент Капалди, ръководител на катедрата по поведенческа биология във Военния институт „Уолтър Рийд“ към Изследователския център за военна психиатрия и изследвания на неврологията в Силвър Спринг, Мериленд. Липсата на сън е особено често срещана сред войниците, а Институтът „Уолтър Рийд“ посвещава цял изследователски център на разбирането на въздействието на твърде много будни часове върху способността на човек да мисли и действа.
„Лишаването от сън увеличава риска от грешка дори в личната защита“, продължава полковник Капалди. За обикновените хора това може да означава разсеяност или небрежност при носенето на маската, което добавя допълнителен фактор на стрес за имунната система.
В допълнение, все повече доказателства показват, че лишаването от сън намалява способността на индивида да се бори с болестта. В някои проучвания за нарушения на съня, тези, които спят по-малко от пет или шест часа на нощ, и тези с намалени нива на ефективност на съня (процентът на прекарано време за сън през нощта) показват по-високи нива на респираторни заболявания, настинки и свързани медицински състояния.
Спането над 10 часа на нощ е свързано с увеличаване на честотата на заболяванията, но експертите казват, че твърде многото сън вероятно не е причината хората да се разболяват. Напротив, излишният сън може да се дължи на вече съществуващи здравословни състояния, включително депресия. Или заболявания като диабет или сънна апнея могат да причинят лошо качество на съня, което от своя страна води до по-дълги нощи с по-кратка продължителност на съня.
Някои проучвания дори пряко свързват съня с болестта, вместо просто да видят дали сънят е свързан по някакъв начин с инфекции. Изследователи от Университета на Сан Франциско в Калифорния и Университета „Карнеги Мелън“ в Питсбърг набраха 164 здрави възрастни, като ги сложиха на устройства, подобни на интелигентни часовници (изследователски клас), за да проследяват техните навици на сън в продължение на една седмица. След това в лабораторията изследователите напръскаха капки риновирус (обикновена настинка) в носа на субектите, преди да ги поставят под карантина в хотел в продължение на пет дни.
Вирусът е еднакво вероятно да нахлуе в телата на субектите и да се възпроизведе, без значение колко дълго са спали, съобщава екипа през 2015 г. Но тези, които спят по-малко от шест часа, са 4,5 пъти по-склонни да развият симптоми на настинка в сравнение с тези, които са спали повече от седем часа на нощ. Риновирусите са с валидни последствия за коронавирусите, най-вече защото имунният отговор към двата вируса изглежда подобен, според съавтора на изследването Арик Пратер, психоневроимунолог от Калифорнийския университет в Сан Франциско.
Сънят и неговите последици за здравето също са тясно преплетени с видовете социално неравенство, причинено от пандемията. В отделно проучване, публикувано през 2017 г., Пратер и колегите му събрат данни за 732 субекта от три проучвания за риновируси и откриват подобна връзка.
Само тези, които според въпросник за самооценка заемат най-ниските позиции в социално-икономическите показатели (въз основа на въпроси за доходите, образованието и работата), са по-склонни да настинат след липса на сън. Тези различия се отразяват в процента на инфекция с вируса на SARS-CoV-2. Част от проблема е, че не всички получават достатъчно сън, тъй като хората с по-ниски доходи често са принудени да имат повече от една работа или да работят нощем.
„Наспиването е наистина въпрос на социална справедливост“, продължава Пратер. „Всички тези ситуации благоприятстват нарушенията на съня и са свързани с разликите, открити в резултатите, вероятно дори на самия COVID.“
Връзката между съня и имунната система
Изследванията на съня и факторите, които или лишават хората от него или увеличават продължителността му, започват да разкриват защо съществува толкова сложна връзка между съня и имунната система.
Специалистът от Харвард, Хаак казва: „Знаем, че се нуждаем от сън, за да се борим с инфекциите, но предстои още много работа, за да разберем как точно работи това“.
В проучване от 2019 г. Хаак и колегите му изброяват близо четиридесет начина, по които различните компоненти на имунната система варират в зависимост от нарушенията на съня. Например, Т-клетките са част от имунната система и често се описват като „войници“, борещи се с инфекциите. По време на сън, според проучвания на немски изследователи, Т-клетките преминават от кръвта в лимфните възли, където извършват надзорна работа срещу патогени, продължава Хаак. Но една безсънна нощ е достатъчна, както показват проучванията, за да се гарантира, че Т- клетките остават в кръвоносната система, ставайки по-малко способни да разпознават и реагират на нашествието на вируси. Когато тялото е лишено от сън, Т- клетките стават по-малко способни да взаимодействат с клетките, заразени от вируса, намалявайки способността им да се борят с инфекцията.
Цитокините, категория възпалителни молекули, свързани с пандемията, са друга важна цел на изследванията на съня и имунитета. Провъзпалителните цитокини обикновено помагат за организирането на имунен отговор на инфекции, като ангажират други клетки да се включат в битката, казва Шелдън Коен, експерт по психоневроимунология в университета „Карнеги Мелън“. Но твърде голямото производство на тези молекули води до така наречената цитокинова буря, непропорционална реакция, свързана с тежки и фатални случаи на COVID-19. При проучвания за настинка и грип, заразените пациенти с проблеми със съня показват по-сериозни симптоми, вероятно поради повишени нива на възпалителни цитокини, които пречат на Т-клетките и други имунни клетки.
Цитокините не действат изолирано, а напротив, те участват в създаването на баланс в имунната система между фактори, които благоприятстват и противодействат на възпалението. Разкриването на начина, по който този процес действа на заболявания като COVID-19, е непрекъснат процес.
Сън, ваксини и COVID-19
Тъй като по етични причини изследователите не могат да излагат хората на повечето заболявания, включително COVID-19, изследванията на ваксините предлагат друг начин за изследване на връзките между съня и имунната система. Досега това изследване подкрепя интересната теза, че сънят дава конкретен тласък на имунната система. Това важи особено за антитела, които обикновено са трайни протеини, произведени от организма в отговор на патогени (и ваксини). Антителата помагат на тялото да „запомни“ тези инфекции.
В едно от първите проучвания от този тип, датиращо от 2002 г., група лица са спали около осем часа в продължение на четири нощи, преди да получат противогрипната ваксина, след което са спали същия брой часове през двете нощи след инжектирането. Десет дни по-късно изследователите съобщават, че нивата на грипните антитела на участниците са повече от два пъти по-високи от тези на лица от друга група, които са спали само четири часа на нощ през същия период. Лишаването от сън може също да намали отговора на антителата към ваксините срещу хепатит А, хепатит В и H1N1 срещу свински грип. В някои проучвания е достатъчна само една нощ.
Тези ползи от антителата водят до измерими здравни резултати, дори в дългосрочен план. Едно проучване свързва по-добрия сън преди получаване на ваксината срещу хепатит В с по-малък шанс за заразяване с болестта през следващите шест месеца.
Предвид силния интерес към разработването на ваксина срещу COVID-19, която може да се бори с епидемията, фактът, че такова просто поведение може да направи ваксинациите по-ефективни, е добра новина. В „Уолтър Рийд“ изследователите разработват ваксина срещу COVID-19 и когато започне клиничното изпитване, обяснява полковник Капалди, те очакват група участници, които ще спят до 10 часа на нощ, за няколко нощи преди да получат ваксината. Ако се окаже, че хората, които спят повече, развиват по-добър отговор на ваксината, отколкото хората, които страдат от хронично безсъние, бъдещите изследвания могат да проучат възможността, че сънят повече с помощта на лекарства може да гарантира същите ползи.
Разбирането на връзката със съня също може да помогне за насочване на разпространението на ваксини към здравни работници от първа линия, особено тези, които работят 80 часа седмично по време на пандемията. Може да се наложи тези медици да си починат преди да получат ваксината, за да увеличат нейната ефективност. „Това може да бъде решаващ аспект на политиката за ваксиниране“, казва Пратер. „Всичко, което можем да направим, за да се опитаме да подобрим реакцията, си струва да направим.“
Сега изследователи от „Уолтър Рийд“, Калифорнийския университет в Сан Франциско и други институции пресяват планини от данни, за да свържат съня с риска от COVID-19. Въпреки че публикациите все още не са излезли, Хаак потвърждава, че е прегледал множество изследвания по тази тема, които ще видят светлината в близко бъдеще и резултатите изглеждат обещаващи.
Сънят със сигурност не е единственият фактор, влияещ върху уязвимостта към болести, припомня Коен от „Карнеги Мелън“. Физическата активност, социалната подкрепа, нивата на стрес, тютюнопушенето, консумацията на алкохол и други фактори също обясняват защо само една част от хората се разболяват, когато са изложени на вируси, показва анализ на Коен, публикуван през 2020 г.
Експертите обаче съветват тези, които имат възможност да определят приоритета на съня, предвид влиянието, което той има върху риска от инфекция. Поддържането на редовен режим на сън е ефективен начин за повишаване на качеството на часовете, в които спим, според Пратер. Освен да се отпуснете преди лягане, да затъмните светлините, да изключите екраните и да спрете да слушате новините. Коен препоръчва да спите най-малко седем часа на нощ, за да имате по-голям шанс да останете здрави по време на пандемията.
„Продължаваме да имаме потвърждение на факта, че тези, които не спят достатъчно, са по-склонни да се разболеят след излагане на вирус“, заключава експертът. „Несъмнено сънят играе важна роля за здравето и благосъстоянието“.
Аристотел в своята работа „Сънят и бодърстването“ от 350 г. пр.н.е предполага, че храносмилането генерира топли пари в стомаха, които благоприятстват съня и че температурата причинява нещо подобно, което кара хората да спят, за да улесни лечебния процес.
Въпреки че теорията за парите не е имала особен успех, десетилетия научни доказателства показват, че сънят е чудесен начин за укрепване на имунната система срещу настинки, грип и други респираторни инфекции. Проучванията показват, че сънят може да бъде ефективно средство за борба с пандемията не само защото намалява вероятността или тежестта на инфекцията. Сънят, в крайна сметка, може да подобри ефективността на ваксините COVID-19, когато станат достъпни, и многобройни текущи проучвания оценяват какво предимство можем да получим срещу коронавируса, просто като попаднем под завивките.
Според Моника Хаак, специалист по психоневроимунология в Медицинското училище в Харвард в Бостън, „Имаме много доказателства в подкрепа на факта, че получаването на адекватни часове сън помага за предотвратяване или борба с всякакъв вид инфекция“. „Колко смъртни случая бихме могли да избегнем, като спим правилно, или колко по-малко тежки биха били симптомите? Мисля, че са необходими по-задълбочени изследвания ”.
Докато няма налична ваксина, от съществено значение е да се намали рискът от инфекция, доколкото е възможно, за да се избегне COVID-19. Тъй като учените натрупват все повече и повече данни за съня и това заболяване, се надяваме да обясни по-добре сложното функциониране на имунната система, като същевременно предлага по-ясни насоки как да използваме съня като оръжие, за да запазим епидемията.
Връзката между съня и инфекцията
Човекът не е единственото животно, което се възползва от съня. Някои доста жестоки изследвания, датиращи от края на 1800 г., показват, че ако бъдат лишени напълно от сън, кучетата и мишките умират в рамките на няколко седмици. Дори за хората хроничното лишаване от сън има дългосрочни последици, увеличавайки риска от развитие на диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания, деменция и депресия. Някои от тези хронични заболявания са сред рисковите фактори, които увеличават уязвимостта към COVID-19.
Когато сме уморени, ние също сме склонни да поемаме повече рискове, припомня подполковник Винсент Капалди, ръководител на катедрата по поведенческа биология във Военния институт „Уолтър Рийд“ към Изследователския център за военна психиатрия и изследвания на неврологията в Силвър Спринг, Мериленд. Липсата на сън е особено често срещана сред войниците, а Институтът „Уолтър Рийд“ посвещава цял изследователски център на разбирането на въздействието на твърде много будни часове върху способността на човек да мисли и действа.
„Лишаването от сън увеличава риска от грешка дори в личната защита“, продължава полковник Капалди. За обикновените хора това може да означава разсеяност или небрежност при носенето на маската, което добавя допълнителен фактор на стрес за имунната система.
В допълнение, все повече доказателства показват, че лишаването от сън намалява способността на индивида да се бори с болестта. В някои проучвания за нарушения на съня, тези, които спят по-малко от пет или шест часа на нощ, и тези с намалени нива на ефективност на съня (процентът на прекарано време за сън през нощта) показват по-високи нива на респираторни заболявания, настинки и свързани медицински състояния.
Спането над 10 часа на нощ е свързано с увеличаване на честотата на заболяванията, но експертите казват, че твърде многото сън вероятно не е причината хората да се разболяват. Напротив, излишният сън може да се дължи на вече съществуващи здравословни състояния, включително депресия. Или заболявания като диабет или сънна апнея могат да причинят лошо качество на съня, което от своя страна води до по-дълги нощи с по-кратка продължителност на съня.
Някои проучвания дори пряко свързват съня с болестта, вместо просто да видят дали сънят е свързан по някакъв начин с инфекции. Изследователи от Университета на Сан Франциско в Калифорния и Университета „Карнеги Мелън“ в Питсбърг набраха 164 здрави възрастни, като ги сложиха на устройства, подобни на интелигентни часовници (изследователски клас), за да проследяват техните навици на сън в продължение на една седмица. След това в лабораторията изследователите напръскаха капки риновирус (обикновена настинка) в носа на субектите, преди да ги поставят под карантина в хотел в продължение на пет дни.
Вирусът е еднакво вероятно да нахлуе в телата на субектите и да се възпроизведе, без значение колко дълго са спали, съобщава екипа през 2015 г. Но тези, които спят по-малко от шест часа, са 4,5 пъти по-склонни да развият симптоми на настинка в сравнение с тези, които са спали повече от седем часа на нощ. Риновирусите са с валидни последствия за коронавирусите, най-вече защото имунният отговор към двата вируса изглежда подобен, според съавтора на изследването Арик Пратер, психоневроимунолог от Калифорнийския университет в Сан Франциско.
Сънят и неговите последици за здравето също са тясно преплетени с видовете социално неравенство, причинено от пандемията. В отделно проучване, публикувано през 2017 г., Пратер и колегите му събрат данни за 732 субекта от три проучвания за риновируси и откриват подобна връзка.
Само тези, които според въпросник за самооценка заемат най-ниските позиции в социално-икономическите показатели (въз основа на въпроси за доходите, образованието и работата), са по-склонни да настинат след липса на сън. Тези различия се отразяват в процента на инфекция с вируса на SARS-CoV-2. Част от проблема е, че не всички получават достатъчно сън, тъй като хората с по-ниски доходи често са принудени да имат повече от една работа или да работят нощем.
„Наспиването е наистина въпрос на социална справедливост“, продължава Пратер. „Всички тези ситуации благоприятстват нарушенията на съня и са свързани с разликите, открити в резултатите, вероятно дори на самия COVID.“
Връзката между съня и имунната система
Изследванията на съня и факторите, които или лишават хората от него или увеличават продължителността му, започват да разкриват защо съществува толкова сложна връзка между съня и имунната система.
Специалистът от Харвард, Хаак казва: „Знаем, че се нуждаем от сън, за да се борим с инфекциите, но предстои още много работа, за да разберем как точно работи това“.
В проучване от 2019 г. Хаак и колегите му изброяват близо четиридесет начина, по които различните компоненти на имунната система варират в зависимост от нарушенията на съня. Например, Т-клетките са част от имунната система и често се описват като „войници“, борещи се с инфекциите. По време на сън, според проучвания на немски изследователи, Т-клетките преминават от кръвта в лимфните възли, където извършват надзорна работа срещу патогени, продължава Хаак. Но една безсънна нощ е достатъчна, както показват проучванията, за да се гарантира, че Т- клетките остават в кръвоносната система, ставайки по-малко способни да разпознават и реагират на нашествието на вируси. Когато тялото е лишено от сън, Т- клетките стават по-малко способни да взаимодействат с клетките, заразени от вируса, намалявайки способността им да се борят с инфекцията.
Цитокините, категория възпалителни молекули, свързани с пандемията, са друга важна цел на изследванията на съня и имунитета. Провъзпалителните цитокини обикновено помагат за организирането на имунен отговор на инфекции, като ангажират други клетки да се включат в битката, казва Шелдън Коен, експерт по психоневроимунология в университета „Карнеги Мелън“. Но твърде голямото производство на тези молекули води до така наречената цитокинова буря, непропорционална реакция, свързана с тежки и фатални случаи на COVID-19. При проучвания за настинка и грип, заразените пациенти с проблеми със съня показват по-сериозни симптоми, вероятно поради повишени нива на възпалителни цитокини, които пречат на Т-клетките и други имунни клетки.
Цитокините не действат изолирано, а напротив, те участват в създаването на баланс в имунната система между фактори, които благоприятстват и противодействат на възпалението. Разкриването на начина, по който този процес действа на заболявания като COVID-19, е непрекъснат процес.
Сън, ваксини и COVID-19
Тъй като по етични причини изследователите не могат да излагат хората на повечето заболявания, включително COVID-19, изследванията на ваксините предлагат друг начин за изследване на връзките между съня и имунната система. Досега това изследване подкрепя интересната теза, че сънят дава конкретен тласък на имунната система. Това важи особено за антитела, които обикновено са трайни протеини, произведени от организма в отговор на патогени (и ваксини). Антителата помагат на тялото да „запомни“ тези инфекции.
В едно от първите проучвания от този тип, датиращо от 2002 г., група лица са спали около осем часа в продължение на четири нощи, преди да получат противогрипната ваксина, след което са спали същия брой часове през двете нощи след инжектирането. Десет дни по-късно изследователите съобщават, че нивата на грипните антитела на участниците са повече от два пъти по-високи от тези на лица от друга група, които са спали само четири часа на нощ през същия период. Лишаването от сън може също да намали отговора на антителата към ваксините срещу хепатит А, хепатит В и H1N1 срещу свински грип. В някои проучвания е достатъчна само една нощ.
Тези ползи от антителата водят до измерими здравни резултати, дори в дългосрочен план. Едно проучване свързва по-добрия сън преди получаване на ваксината срещу хепатит В с по-малък шанс за заразяване с болестта през следващите шест месеца.
Предвид силния интерес към разработването на ваксина срещу COVID-19, която може да се бори с епидемията, фактът, че такова просто поведение може да направи ваксинациите по-ефективни, е добра новина. В „Уолтър Рийд“ изследователите разработват ваксина срещу COVID-19 и когато започне клиничното изпитване, обяснява полковник Капалди, те очакват група участници, които ще спят до 10 часа на нощ, за няколко нощи преди да получат ваксината. Ако се окаже, че хората, които спят повече, развиват по-добър отговор на ваксината, отколкото хората, които страдат от хронично безсъние, бъдещите изследвания могат да проучат възможността, че сънят повече с помощта на лекарства може да гарантира същите ползи.
Разбирането на връзката със съня също може да помогне за насочване на разпространението на ваксини към здравни работници от първа линия, особено тези, които работят 80 часа седмично по време на пандемията. Може да се наложи тези медици да си починат преди да получат ваксината, за да увеличат нейната ефективност. „Това може да бъде решаващ аспект на политиката за ваксиниране“, казва Пратер. „Всичко, което можем да направим, за да се опитаме да подобрим реакцията, си струва да направим.“
Сега изследователи от „Уолтър Рийд“, Калифорнийския университет в Сан Франциско и други институции пресяват планини от данни, за да свържат съня с риска от COVID-19. Въпреки че публикациите все още не са излезли, Хаак потвърждава, че е прегледал множество изследвания по тази тема, които ще видят светлината в близко бъдеще и резултатите изглеждат обещаващи.
Сънят със сигурност не е единственият фактор, влияещ върху уязвимостта към болести, припомня Коен от „Карнеги Мелън“. Физическата активност, социалната подкрепа, нивата на стрес, тютюнопушенето, консумацията на алкохол и други фактори също обясняват защо само една част от хората се разболяват, когато са изложени на вируси, показва анализ на Коен, публикуван през 2020 г.
Експертите обаче съветват тези, които имат възможност да определят приоритета на съня, предвид влиянието, което той има върху риска от инфекция. Поддържането на редовен режим на сън е ефективен начин за повишаване на качеството на часовете, в които спим, според Пратер. Освен да се отпуснете преди лягане, да затъмните светлините, да изключите екраните и да спрете да слушате новините. Коен препоръчва да спите най-малко седем часа на нощ, за да имате по-голям шанс да останете здрави по време на пандемията.
„Продължаваме да имаме потвърждение на факта, че тези, които не спят достатъчно, са по-склонни да се разболеят след излагане на вирус“, заключава експертът. „Несъмнено сънят играе важна роля за здравето и благосъстоянието“.
