С чувство за хумор Марк Твен пише: „Никога не отлагай за утре това, което можеш да свършиш вдругиден.“ Прочутият цитат вдъхновява всички, които обичат да отлагат до последната минута.
Понякога се чувстваме подвластни на саморазрушителна сила, която ни кара да протакаме безкрайно, докато не осъмнем приклещени от крайните срокове, като героите от „Междузвездни войни“ в пресата за боклук. Дори някои наричат това „болестта на новото време“ .
Ако и вие се борите с мързеливия демон, чиито любими реплики са „още малко“, „ей сега“ и „утре“, има добра новина за вас — не сте единствени.
Според проф.Адам Грант, американски психолог, творческите и оригинално мислещи натури са най-склонни да отлагат и това е стимул за креативността.
Има и други мнения. Някои изследователи смятат, че страхът от провала и страхът от успеха — вървят ръка за ръка. В основата им се корени ниската себеоценка и опасението, че каквото и да направиш, няма да е достатъчно добро. Много хора сами си пречат, като отлагат до последно по няколко причини: опасяват, че няма да се справят, страдат от панически страх от провал, държат на всяка цена да блеснат или да не се захващат изобщо.
ThinkStock/Getty Images
Успехът е свързан с твърде много отговорност, твърде големи очаквания и възможност да застанеш в светлината на прожекторите.
Екип от канадски психолози през 2001 г. публикува изследване, според което отлагането на задачите до последния момент е характерно за децата на строги родители, които развиват защитен механизъм. Ако направите нещо на момента, рискувате да ви натоварят с още и още задачи, особено ако ви ги стоварва човек, на когото не можете да кажете „не“ без риск от сериозни конфликти.
ThinkStock/Getty Images
Ако се замислите, може да откриете, че „мързеливият демон“ вътре във вас е просто някогашното малко дете.
