Защо котките са толкова придирчиви към храната си, а кучетата изглеждат готови да погълнат всичко, което срещнат? Този въпрос вероятно си задават много от стопаните на домашни любимци, докато убеждават котешкия си приятел да погълне хапче или измъква поредното омърляно парче трева от устата на кученцето си.
Все още има много неща, които учените не знаят за вкусовите предпочитания на животните. Но благодарение на малки, но все по-големи проучвания, изследователите започват да разгадават някои от загадките, свързани с вкусовите предпочитания на нашите четириноги приятели. Ето какво знаем досега.
Какво могат да дегустират котките?
Ако случайно изпуснете кекс на земята, кучето ви вероятно ще го изяде на една хапка. От друга страна, котката ви може да обърне нос. Една от възможните причини за различното им поведение? Котките не могат да усещат вкуса на сладкото.
Тъй като не можеха да попитат котките директно, изследователите разбраха това, като анализираха тяхната ДНК. Домашните котки, тигрите и гепардите имат "повредена" версия на гена Tas1r2, който работи с друг ген, Tas1r3, за да може да разпознава сладкото. Макар че Tas1r3 изглежда функционира напълно нормално при котките, Tas1r2 е "неизявен псевдоген", в който липсват 247 знака. Без тях Tas1r2 не произвежда ключов протеин, необходим за образуването на рецептор за сладко във вкусовите рецептори на котките.
Но ако котките не могат да откриват сладост, какво могат да усетят?
Като се има предвид, че котките се хранят предимно с месо, учените отдавна подозират, че те могат да усещат вкуса на umami - богатия, пикантен, месен вкус, който японците описват като "същност на вкуса". Наскоро те откриха доказателства, които потвърждават това предположение.
За да стигнат по-далеч в изследването, те дават на 25 котки възможност да избират между купа с чиста вода и такава, която е обогатена с молекули, придаващи вкус umami. Както се очакваше, котките силно предпочетоха водата с вкус umami, и по-конкретно водата, съдържаща съединения umami, които се съдържат в рибата тон. Това може да помогне да се обясни защо котките обичат толкова много солена риба. "Смятаме, че umami е основният двигател на вкуса при котките", казва Скот Макгрейн, учен по вкуса в Научния институт Waltham Petcare. "Рибата тон е най-подходящата храна за котките", добави той.
Кучетата усещат вкуса на сладкото.
И котките, и кучетата имат гени за рецептори за горчив вкус, въпреки че котките имат 12 (седем от които са функционални), а кучетата - 15. Остава неясно обаче как броят на гените за горчив вкус влияе върху действителното възприемане на горчивината от животните, казва Макгрейн.
Усещането за вкус помага на животните да оценяват потенциалните източници на храна. Сладостта например показва, че дадена храна е богата на въглехидрати, които са добър източник на енергия. Umami сигнализира за протеини, а солеността - за натрий, основно хранително вещество.
Киселината е малко по-сложна, но учените смятат, че тя може да съобщава за киселинност, която би могла да бъде полезна за приемането на витамин С или за определяне дали гниещите плодове са безопасни за консумация (тъй като "добрите" бактерии, които придават киселия им вкус, биха убили всички "лоши" бактерии по време на ферментацията). Еволюционното предназначение на горчивината също е предмет на дискусия, макар че дълго време се смяташе, че тя може да е сигнал за токсичност.
Способността да се откриват тези вкусове е заложена в ДНК на животните: Специфични гени са отговорни за производството на различни видове вкусови рецептори във вкусовите рецептори на животните. Понякога тези гени за вкусови рецептори мутират на случаен принцип. Ако животното оцелее добре с мутацията, то ще предаде тази черта на потомството си, докато накрая тя се превърне в норма. Учените смятат, че това вероятно е причината месоядните котки да не усещат вкуса на сладкото, бамбукоядните панди да не усещат вкуса на umami, а някои морски бозайници, които поглъщат храната си цяла, като делфините и китовете, изобщо да нямат функциониращи гени за рецептори на вкуса. В определен момент от историята гените на рецепторите за вкус на някои от тези видове са спрели да работят правилно и поради хранителните им нужди те просто са останали такива. "Има връзка между това, което ядете, и това, което е отразено в генома ви", казва Пейхуа Джианг, изследовател в Центъра за химически сетива "Монел" във Филаделфия.
Различията във вкусовете на котките и кучетата имат смисъл и в контекста на техния хранителен режим. Котките са месоядни животни, което означава, че могат да си набавят всички хранителни вещества, от които се нуждаят, от животинско месо. Кучетата, от друга страна, са опортюнистично хранещи се животни, които се възползват от всички налични източници на храна - независимо дали става въпрос за месо, растения или зърнени храни. "Една от причините, поради които кучетата не са толкова капризни, е, че те са доста щастливи и могат да се хранят с различни храни", казва Макгрейн.
Все още има много неща, които учените не знаят за вкусовите предпочитания на животните. Но благодарение на малки, но все по-големи проучвания, изследователите започват да разгадават някои от загадките, свързани с вкусовите предпочитания на нашите четириноги приятели. Ето какво знаем досега.
Какво могат да дегустират котките?
Ако случайно изпуснете кекс на земята, кучето ви вероятно ще го изяде на една хапка. От друга страна, котката ви може да обърне нос. Една от възможните причини за различното им поведение? Котките не могат да усещат вкуса на сладкото.
Тъй като не можеха да попитат котките директно, изследователите разбраха това, като анализираха тяхната ДНК. Домашните котки, тигрите и гепардите имат "повредена" версия на гена Tas1r2, който работи с друг ген, Tas1r3, за да може да разпознава сладкото. Макар че Tas1r3 изглежда функционира напълно нормално при котките, Tas1r2 е "неизявен псевдоген", в който липсват 247 знака. Без тях Tas1r2 не произвежда ключов протеин, необходим за образуването на рецептор за сладко във вкусовите рецептори на котките.
Но ако котките не могат да откриват сладост, какво могат да усетят?
Като се има предвид, че котките се хранят предимно с месо, учените отдавна подозират, че те могат да усещат вкуса на umami - богатия, пикантен, месен вкус, който японците описват като "същност на вкуса". Наскоро те откриха доказателства, които потвърждават това предположение.
За да стигнат по-далеч в изследването, те дават на 25 котки възможност да избират между купа с чиста вода и такава, която е обогатена с молекули, придаващи вкус umami. Както се очакваше, котките силно предпочетоха водата с вкус umami, и по-конкретно водата, съдържаща съединения umami, които се съдържат в рибата тон. Това може да помогне да се обясни защо котките обичат толкова много солена риба. "Смятаме, че umami е основният двигател на вкуса при котките", казва Скот Макгрейн, учен по вкуса в Научния институт Waltham Petcare. "Рибата тон е най-подходящата храна за котките", добави той.
Кучетата усещат вкуса на сладкото.
И котките, и кучетата имат гени за рецептори за горчив вкус, въпреки че котките имат 12 (седем от които са функционални), а кучетата - 15. Остава неясно обаче как броят на гените за горчив вкус влияе върху действителното възприемане на горчивината от животните, казва Макгрейн.
Усещането за вкус помага на животните да оценяват потенциалните източници на храна. Сладостта например показва, че дадена храна е богата на въглехидрати, които са добър източник на енергия. Umami сигнализира за протеини, а солеността - за натрий, основно хранително вещество.
Киселината е малко по-сложна, но учените смятат, че тя може да съобщава за киселинност, която би могла да бъде полезна за приемането на витамин С или за определяне дали гниещите плодове са безопасни за консумация (тъй като "добрите" бактерии, които придават киселия им вкус, биха убили всички "лоши" бактерии по време на ферментацията). Еволюционното предназначение на горчивината също е предмет на дискусия, макар че дълго време се смяташе, че тя може да е сигнал за токсичност.
Способността да се откриват тези вкусове е заложена в ДНК на животните: Специфични гени са отговорни за производството на различни видове вкусови рецептори във вкусовите рецептори на животните. Понякога тези гени за вкусови рецептори мутират на случаен принцип. Ако животното оцелее добре с мутацията, то ще предаде тази черта на потомството си, докато накрая тя се превърне в норма. Учените смятат, че това вероятно е причината месоядните котки да не усещат вкуса на сладкото, бамбукоядните панди да не усещат вкуса на umami, а някои морски бозайници, които поглъщат храната си цяла, като делфините и китовете, изобщо да нямат функциониращи гени за рецептори на вкуса. В определен момент от историята гените на рецепторите за вкус на някои от тези видове са спрели да работят правилно и поради хранителните им нужди те просто са останали такива. "Има връзка между това, което ядете, и това, което е отразено в генома ви", казва Пейхуа Джианг, изследовател в Центъра за химически сетива "Монел" във Филаделфия.
Различията във вкусовете на котките и кучетата имат смисъл и в контекста на техния хранителен режим. Котките са месоядни животни, което означава, че могат да си набавят всички хранителни вещества, от които се нуждаят, от животинско месо. Кучетата, от друга страна, са опортюнистично хранещи се животни, които се възползват от всички налични източници на храна - независимо дали става въпрос за месо, растения или зърнени храни. "Една от причините, поради които кучетата не са толкова капризни, е, че те са доста щастливи и могат да се хранят с различни храни", казва Макгрейн.
