Милиони посетители от целия свят идват всяка година в Румъния за визита „to die for“ (за която си струва да умреш, както се шегуват се екскурзоводите пред замъка Бран.
За да разберем кой е бил Влад Цепеш и какво се крие зад дебелия каменен зид, прекрачваме прага на замъка Бран.
Стълбите към главния вход започват точно след каменния кръст, изписан на кирилица и носещ обединения герб на Молдова и Влашко. Замъкът, издигнат между 1377 и 1382 г. на източната граница на тогавашното Унгарско кралство, се счита за средновековното архитектурно бижу на Трансилвания и един от символите на румънската история и фолклор.
Построен за защита на митническата станция и търговските пътища през пролома Бран, той векове наред е изпълнявал стратегическа роля – транзитен и отбранителен пункт, митническа станция и карантинен пункт при епидемии.
Информационните табла разказват, че след 1918 г., когато Трансилвания става част от Велика Румъния, замъкът е подарен символично на кралица Мария. Под нейно ръководство и с архитектурния надзор на Карел Лиман между 1920 и 1937 г. са направени значителни реконструкции – добавени са етажи и стълби, крепостните стени са преобразувани в прозорци, откритите камини са заменени с кахлени печки, инсталиран е телефон и дори електрическа турбина, която е осигурявала ток на околните села.
Кралица Мария оставя замъка на принцеса Илеана, която със съпруга си продължава да обитава и развива резиденцията до средата на XX век.
По време на комунистическия режим замъкът е превърнат в държавен музей, а след 2009 г. става най-популярната туристическа дестинация в Румъния.
Наред с историческата и архитектурна стойност, Бран е и светът на румънските народни вярвания.
На четвъртия етаж посетителят преминава през „историята на зловещото“ - зали, посветени на митични същества като стригои, морои, вампири и върколаци.
Разбира се стане ли дума за Трансилвания първото нещо, за което човек се сеща е Дракула. Дори децата правят връзката със забавната анимация за хотел с вампири и смешни случки с добродушни чудовища.
Главният „виновник“ за свръхпопулярността на Трансилвания е ирландецът Брам Стокър. През 1897 г. писателят създава образа на измисления граф Дракула, вдъхновен от репутацията на владетеля Влад Цепеш.
По-късно образът на Дракула във филмови адаптации превръщат замъка Бран в символ и туристическа метафора на „трансилванската мистика“.
Надали кракът на Франсис Форд Копола е стъпвал в Трансилвания, но неговият прочит изпраща милиони американци на пътешествие в сърцето на Карпатите.
Легендата за кръвопиеца е създала дълготрайна реклама, която буквално поддържа поминъка на този голям регион и привлича посетители от целия свят - от хотели и къщи за гости до сергии с тениски, шапки, чаши, магнити за хладилник и какво ли още не, заливат всеки дръзнал да поеме по пътя към Бран и главния град в района - Брашов.
Замъкът Бран остава едновременно историческа крепост, кралска резиденция и сцена на народните и културни митове.
