Собственици на кучета трябва да говорят на любимците си бавно, ако искат да се сближат с него, съобщава Мейл онлайн, като цитира изследване на учени в Швейцария.
Това е така, защото според експертите разбирането на човешката реч от кучетата зависи от много по-бавното темпо и забавянето на говора може да ни помогне да се свържем по-добре с тях.
За да разберат по-добре как хората и кучетата общуват, изследователи от Женевския университет анализирали звуците, издавани от 30 животни. След това те изследвали звуците на 27 души на пет езика, които говорят с други хора, и на 22 души на тези езици, които говорят с кучета.
Учените използвали и електроенцефалография (ЕЕГ), за да изследват реакциите на мозъка към речта както при хората, така и при кучетата.
Проучването показва, че хората говорят много по-бързо от кучетата, като скоростта им на говорене е около четири срички в секунда. В същото време те лаят, ръмжат, джафкат и хленчат с честота около две вокализации в секунда.
Когато говорят на кучета, хората забавят говора си до около три срички в секунда, което показва, че има някакво вродено съзнание за необходимостта да се говори по-бавно на животните.
ЕЕГ сигналите на хора и кучета показват, че невронните реакции на животните към речта са фокусирани върху по-бавните „делта“ мозъчни вълни, докато реакциите на стопаните - върху по-бързите.
Авторите предполагат, че хората и кучетата имат различни системи за обработка на гласа и че забавянето на речта ни, когато говорим на домашните любимци, в крайна сметка ни помага да се свържем по-добре с тях.
В списание Plos Biology експертите съобщават: „Въпреки че кучетата не могат да издават артикулирани звуци, те реагират на речта. С помощта на акустични анализи на кучешки вокализации показваме, че основният им ритъм на произвеждане е по-бавен от този на хората и че речта, насочена от човека към любимеца му, трябва да е със средната скорост между тази на хората и животните. Изследването на невронните и поведенческите реакции на речта разкрива, че разбирането при кучетата се основава на по-бавен ритъм на речта, отколкото при хората“.
Предишни изследвания на учени в Унгария показаха, че кучетата проявяват по-голяма мозъчна чувствителност към реч, насочена към тях, отколкото към речта, насочена към други хора, особено ако е произнесена от жени.
Унгарските изследователи също така измериха мозъчната активност на кучетата с помощта на ядрено-магнитен резонанс и откриха сходство между начините, по които бебетата и кучетата обработват реч с преувеличени интонации, известна като „бебешки говор“.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Това е така, защото според експертите разбирането на човешката реч от кучетата зависи от много по-бавното темпо и забавянето на говора може да ни помогне да се свържем по-добре с тях.
За да разберат по-добре как хората и кучетата общуват, изследователи от Женевския университет анализирали звуците, издавани от 30 животни. След това те изследвали звуците на 27 души на пет езика, които говорят с други хора, и на 22 души на тези езици, които говорят с кучета.
Учените използвали и електроенцефалография (ЕЕГ), за да изследват реакциите на мозъка към речта както при хората, така и при кучетата.
Проучването показва, че хората говорят много по-бързо от кучетата, като скоростта им на говорене е около четири срички в секунда. В същото време те лаят, ръмжат, джафкат и хленчат с честота около две вокализации в секунда.
Когато говорят на кучета, хората забавят говора си до около три срички в секунда, което показва, че има някакво вродено съзнание за необходимостта да се говори по-бавно на животните.
ЕЕГ сигналите на хора и кучета показват, че невронните реакции на животните към речта са фокусирани върху по-бавните „делта“ мозъчни вълни, докато реакциите на стопаните - върху по-бързите.
Авторите предполагат, че хората и кучетата имат различни системи за обработка на гласа и че забавянето на речта ни, когато говорим на домашните любимци, в крайна сметка ни помага да се свържем по-добре с тях.
В списание Plos Biology експертите съобщават: „Въпреки че кучетата не могат да издават артикулирани звуци, те реагират на речта. С помощта на акустични анализи на кучешки вокализации показваме, че основният им ритъм на произвеждане е по-бавен от този на хората и че речта, насочена от човека към любимеца му, трябва да е със средната скорост между тази на хората и животните. Изследването на невронните и поведенческите реакции на речта разкрива, че разбирането при кучетата се основава на по-бавен ритъм на речта, отколкото при хората“.
Предишни изследвания на учени в Унгария показаха, че кучетата проявяват по-голяма мозъчна чувствителност към реч, насочена към тях, отколкото към речта, насочена към други хора, особено ако е произнесена от жени.
Унгарските изследователи също така измериха мозъчната активност на кучетата с помощта на ядрено-магнитен резонанс и откриха сходство между начините, по които бебетата и кучетата обработват реч с преувеличени интонации, известна като „бебешки говор“.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
