Едва ли има някой, който поне веднъж в живота си да не е играл класическата настолна игра със зар и цветни пионки „Не се сърди човече“. Играта е популярна за всички поколения - и млади, и възрастни.
Играта всъщност е подобна на индийската „Пачиси“, която е създадена още през 6 в. В годините, разбира се, правилата й са малко изменени, за да се превърне в един момент „Не се сърди човече“-то в съвсем ново забавление. Другото име, с което е популярна съвременната игра, особено в чужбина, е „Лудо“ (Ludo), което идва от латински - „Аз играя“.
During Mahabharata, a dice-based game similar to Ludo was played. In later times, another Indian board game called Pachisi became popular.
Watch the video and discover how board games travelled across the world from the shores of India.https://t.co/DcPDgGl3BI
Правилата на играта са изключително лесни. Затова в надпреварата с пионките могат да участват и най-малките, достатъчно е да броят до 10.
Необходими са само разчертана дъска, зар и пионки. Играта може да бъде само за двама, но за да бъде още по-интересна - те могат да са четирима. Всеки от тях има четири едноцветни пионки и, за да бъде победител, трябва да... достигне финала преди останалите. Колко предвидимо!
ThinkStock/Getty Images
Всеки играч може да изкарва пионките си на игровото поле с хвърляне на шестица от зара. След това при всяко хвърляне той може да мести избраната от него пионка (стига да е изкарана на полето) с толкова полета, колкото показва зарът. Играчите се редуват и печели този, който първи прекара и четирите си пионки през полето и успее да ги изкара до финала.
Колко лесно! За успеха си обаче играчите трябва да се осланят на късмета на зара. Победата често се крие именно в умението кой как върти зарчето, защото от него зависи кой играч с колко полета ще движи пионките си върху игралното поле.
В действителност познатото ни днес „Не се сърди човече“ е доста по-опростено в сравнение с оригиналния вариант „Пачиси“. Първите дъски за играта в Индия са дълбани в камък, дори в някои пещери са се запазили и до днес. Играта била играна основно от императори. Когато обаче Кралските военни сили я разучили, я пренесли към западните страни.
Европейците поопростили оригинала, изменили малко правилата, и превърнали играта в познатата днес „Лудо“ или „Не се сърди човече“. Всъщност „Лудо“ е патентована в Англия през 1896 г.
А защо играта се казва точно „Не се сърди човече“? Идеята идва от интересното и „скандално правило“, че играчите могат да се избутват от игралното поле. Ако зарът покаже, че пионката на един играч трябва да застане върху поле, заето вече от пионка на друг, той всъщност я връща в началото и вторият играч трябва да бъде я изкара отново, но само след шестица на зара.
ThinkStock/Getty Images
Така с късмет лесно първият, доближил към финала, може да се окаже догонващ в играта. Защото, когато един играч хвърли шестица, той има право да хвърля още веднъж, или дори повече от веднъж, ако хвърля само шестици. Т.е. финалът може да е много близо и победителят уж вече ясен, но зарът бързо да преобърне настроението на играчите и да провокира реплика... „Не се сърди човече“.
А не е ли един дъждовен следобед добра предпоставка да поканите семейството или приятели за една игра? С обещанието да няма сърдити.
