Самотата дори за кратък период от време е свързана с физически здравословни проблеми, показва ново проучване, цитирано от електронното издание „Юрикалърт“.
Изследването е на учени от Щатския университет на Пенсилвания, като целта е да се разбере как промените в ежедневното усещане за самота се отразяват на краткосрочното и дългосрочното благосъстояние.
Данните дават още доказателства в подкрепа на изявлението от 2023 г. на главния здравен инспектор на САЩ Вивек Мърти за опустошителното въздействие на самотата и изолацията върху физическото здраве на населението на страната. Тогава той я определи като "криза на общественото здраве".
Според Мърти дългосрочните последици за здравето в резултат на самота и недостатъчно социално общуване включват 29 процента по-висок риск от сърдечни заболявания, 32 процента по-голяма опасност от инсулт и 50 на сто - от деменция при възрастните хора.
Хората, които често се чувстват самотни, са по-склонни към депресия и други психични проблеми в сравнение с тези, рядко или никога не изпитващи подобно усещане, отбелязва „Юрикалърт“.
В проучването си изследователите от Пенсилвания констатират, че самотата може да доведе до негативни здравни симптоми за хората дори и ако те не се определят като самотни или обичайно не се изолират.
Хората, които временно не общуват с други или чувствата им са променливи, е вероятно да имат ежедневни здравословни проблеми, свързани със самотата, включително обща умора, главоболие и гадене, твърдят специалистите.
За целите на анализа изследователите разглеждат данни за 1538 души. Проучването се фокусира върху самотата при хора на средната възраст - между 35 и 65 години. Предишни изследвания в тази област до голяма степен са насочени към юноши и по-възрастни хора.
В телефонни интервюта доброволците оценяват нивото на ежедневния стрес и настроението си в продължение на осем последователни дни. Те са помолени да опишат всички стресови и/или положителни ситуации, с които са се сблъсквали, както и изпитаните чувства всеки ден, включително дали са се чувствали самотни и колко често.
Участниците са попитани също дали са имали физически симптоми през всеки от дните, сред които обща умора или главоболие.
Оценките са направени два пъти с разлика от 10 години.
На базата на данните изследователите установяват, че когато при участниците степента на изпитана самота е под средната, то те имат по-малко и по-слабо изразени физически здравни симптоми. Освен това доброволците, при които усещането за самота и през осемте дни не се променя, имат не толкова сериозни симптоми на физическото здраве.
"Тези открития показват, че ежедневната динамика на самотата може да бъде от решаващо значение за разбирането и справянето с последиците от нея за здравето", казва Дейвид Алмейда, който е част от научния екип. "Повишаването на чувството за социална връзка дори за един ден може да доведе до по-малко здравни симптоми през този ден. Подобно ежедневно фокусиране предлага управляема и обнадеждаваща минимална помощ за хората, живеещи със самота".
Изследването е публикувано в изданието "Хелт сайколъджи".
Изследването е на учени от Щатския университет на Пенсилвания, като целта е да се разбере как промените в ежедневното усещане за самота се отразяват на краткосрочното и дългосрочното благосъстояние.
Данните дават още доказателства в подкрепа на изявлението от 2023 г. на главния здравен инспектор на САЩ Вивек Мърти за опустошителното въздействие на самотата и изолацията върху физическото здраве на населението на страната. Тогава той я определи като "криза на общественото здраве".
Според Мърти дългосрочните последици за здравето в резултат на самота и недостатъчно социално общуване включват 29 процента по-висок риск от сърдечни заболявания, 32 процента по-голяма опасност от инсулт и 50 на сто - от деменция при възрастните хора.
Хората, които често се чувстват самотни, са по-склонни към депресия и други психични проблеми в сравнение с тези, рядко или никога не изпитващи подобно усещане, отбелязва „Юрикалърт“.
В проучването си изследователите от Пенсилвания констатират, че самотата може да доведе до негативни здравни симптоми за хората дори и ако те не се определят като самотни или обичайно не се изолират.
ThinkStock/Getty Images
За целите на анализа изследователите разглеждат данни за 1538 души. Проучването се фокусира върху самотата при хора на средната възраст - между 35 и 65 години. Предишни изследвания в тази област до голяма степен са насочени към юноши и по-възрастни хора.
В телефонни интервюта доброволците оценяват нивото на ежедневния стрес и настроението си в продължение на осем последователни дни. Те са помолени да опишат всички стресови и/или положителни ситуации, с които са се сблъсквали, както и изпитаните чувства всеки ден, включително дали са се чувствали самотни и колко често.
Участниците са попитани също дали са имали физически симптоми през всеки от дните, сред които обща умора или главоболие.
Оценките са направени два пъти с разлика от 10 години.
На базата на данните изследователите установяват, че когато при участниците степента на изпитана самота е под средната, то те имат по-малко и по-слабо изразени физически здравни симптоми. Освен това доброволците, при които усещането за самота и през осемте дни не се променя, имат не толкова сериозни симптоми на физическото здраве.
"Тези открития показват, че ежедневната динамика на самотата може да бъде от решаващо значение за разбирането и справянето с последиците от нея за здравето", казва Дейвид Алмейда, който е част от научния екип. "Повишаването на чувството за социална връзка дори за един ден може да доведе до по-малко здравни симптоми през този ден. Подобно ежедневно фокусиране предлага управляема и обнадеждаваща минимална помощ за хората, живеещи със самота".
Изследването е публикувано в изданието "Хелт сайколъджи".