ДНК, присъстваща в „дъвка“, употребявана от юноши в каменната ера и открита на 9700-годишен археологически обект в Швеция, хвърля светлина върху оралните заболявания от епохата, според ново изследване на шведски учени, цитирано от АФП.
Проучването на екип от палеонтолози от Стокхолмския университет, публикувано в списание Scientific Reports, също предоставя информация за диетата на тези праисторически популации на ловци-събирачи.
„Дъвката, от която взехме пробите, вероятно е била дъвкана от юноши, момичета и момчета. Имало е определена възраст, когато са правили това“, обяснява Андерс Гьотерстрьом, съавтор на изследването, в интервю за АФП.
Тези парчета брезова кора, напоени със слюнка и носещи следи от зъби, са открити преди 30 години заедно с кости по време на разкопки при Хюзби Клев, северно от сегашния град Гьотеборг. Това е един от най-старите археологически обекти с човешки кости в Скандинавия.
„Смятаме, че тези дъвки са били използвани като лепило, за сглобяване на елементи. Възможно е също да са ги дъвчели за удоволствие или защото са им придавали лечебни качества“, добавя изследователят.
През 2019 г. първото изследване на парчетата кора направи възможно установяването на генетичния профил на индивидите. Сега се разкриват следи от нечовешка ДНК.
„Това, което открихме, беше голям брой бактерии, показващи тежък случай на пародонтит, това е сериозна инфекция на венците“, казва Андерс Гьотерстрьом.
„За един от случаите знаем, че е била млада жена, която несъмнено е започнала да губи зъбите си, след като е използвала тази дъвка. Тази инфекция трябва да е нанесла големи поражения“, добавя той.
Резултатите от изследването хвърлят светлина и върху храненето на тази скандинавска общност. Те са имали разнообразна диета от лешници, еленско месо и пъстърва. При анализите са открити и следи от ДНК на ябълка, патица и лисица.
„Когато анализираме човешка кост, ние извличаме човешка ДНК. Но това, което е особено интересно с тези дъвки, е че имаме следи от това, което е било погълнато преди това, и от бактериите в устата на човека, който ги е използвал. Няма друг начин за постигане на такива резултати“, въодушевено обяснява Андерс Гьотерстрьом.
„Виждаме отпечатъка, направен в дъвката от зъбите на юноши преди хиляди години. За нас, археолозите, има и философско измерение, това е връзката между човека, ДНК и артефакта“, заключава той.
Проучването на екип от палеонтолози от Стокхолмския университет, публикувано в списание Scientific Reports, също предоставя информация за диетата на тези праисторически популации на ловци-събирачи.
„Дъвката, от която взехме пробите, вероятно е била дъвкана от юноши, момичета и момчета. Имало е определена възраст, когато са правили това“, обяснява Андерс Гьотерстрьом, съавтор на изследването, в интервю за АФП.
Тези парчета брезова кора, напоени със слюнка и носещи следи от зъби, са открити преди 30 години заедно с кости по време на разкопки при Хюзби Клев, северно от сегашния град Гьотеборг. Това е един от най-старите археологически обекти с човешки кости в Скандинавия.
„Смятаме, че тези дъвки са били използвани като лепило, за сглобяване на елементи. Възможно е също да са ги дъвчели за удоволствие или защото са им придавали лечебни качества“, добавя изследователят.
През 2019 г. първото изследване на парчетата кора направи възможно установяването на генетичния профил на индивидите. Сега се разкриват следи от нечовешка ДНК.
„Това, което открихме, беше голям брой бактерии, показващи тежък случай на пародонтит, това е сериозна инфекция на венците“, казва Андерс Гьотерстрьом.
„За един от случаите знаем, че е била млада жена, която несъмнено е започнала да губи зъбите си, след като е използвала тази дъвка. Тази инфекция трябва да е нанесла големи поражения“, добавя той.
Резултатите от изследването хвърлят светлина и върху храненето на тази скандинавска общност. Те са имали разнообразна диета от лешници, еленско месо и пъстърва. При анализите са открити и следи от ДНК на ябълка, патица и лисица.
„Когато анализираме човешка кост, ние извличаме човешка ДНК. Но това, което е особено интересно с тези дъвки, е че имаме следи от това, което е било погълнато преди това, и от бактериите в устата на човека, който ги е използвал. Няма друг начин за постигане на такива резултати“, въодушевено обяснява Андерс Гьотерстрьом.
„Виждаме отпечатъка, направен в дъвката от зъбите на юноши преди хиляди години. За нас, археолозите, има и философско измерение, това е връзката между човека, ДНК и артефакта“, заключава той.
